Въпреки че съдбата на титлата в българското първенство не беше ясна до последните секунди на сезона, то все пак не видяхме рокада на върха. Лудогорец триумфира с 12-ата си поредна титла, а ЦСКА София отново не успя да пресече хегемонията на разградчани. Драматичният финал на шампионата подсказа, че “червените” имат потенциал да прекъснат доминацията, но това така или иначе не се случи. И на този фон е интересно да погледнем какво се случва около нас на Балканите.
От една страна има първенства, в които един клуб е много над останалите години наред, както е в Гърция, Румъния, Сърбия, а ако отидем и още малко на запад, то трябва да споменем и Хърватия. От друга пък имаме различния пример в Турция, където крайното Super Lig класиране е различно всяка година. Но никъде, абсолютно никъде няма отбор, който да е бил шампион в 12 поредни сезона. Това със сигурност е повод за гордост в лагера на Лудогорец, въпреки че със сигурност не всеки футболен запалянко у нас възприема като положителна тенденция тази хегемония, продължила повече от десетилетие.
В Турция шампионът е различен всяка година
Да започнем обиколката на Балканите от най-източната възможна точка – Босфора. Златото почти винаги остава в Истанбул, като през миналия сезон Трабзонспор направи едно от малкото изключения. И въпреки че трофеят рядко напуска района на Босфора, то сменя притежателя си всяка година. Сега на върха стъпи Галатасарай, като това е 24-та титла за клуба, но първа от 4 години насам. От 2019-та насам шампионът е различен всяка година – след “Джим Бом” дойде редът на Истанбул Башакшехир, после триумфира Бешикташ, за да дойде и чаканият близо четири десетилетия успех на тима от Трабзон. Галатасарай е последният отбор, който е спечелил поредни титли в Турция. Най-успешният клуб в историята на Super Lig – Фенербахче, не е ставал шампион от близо 10 години насам.
Серията на Олимпиакос в Гърция беше прекъсната
Безапелационната доминация на Лудогорец не е нещо изключително на нашия полуостров. Така например в Гърция Олимпиакос много рядко допуска друг отбор до върха. Е, вярно е, че тимът от Пирея няма 12 поредни титли, но в един период спечели 19 в хода на 21 сезона. През изминалия сезон обаче рекордьорът в първенството на южната съседка отстъпи от върха три последователни години като шампион. Златото заслужи друг гранд от Атина – АЕК, а Олимпиакос остана едва трети.
В Румъния също видяхме края на една дългогодишна хегемония
И на север от Дунава имаше отбор, който не е базиран в най-големия град от държавата, успял да наложи доминацията си над останалите. Това беше ЧФР Клуж, който спечели 5 поредни титли между 2018 и 2022 г. Серията приключи преди броени седмици, когато Фарул Констанца стана шампион за първия път в историята си. А гранд от Букурещ не е ставал шампион от 2015 г.
Цървена звезда продължава да е над всички в Сърбия
Ако погледнем на запад от Калотина, то там виждаме пример за хегемония, която наподобява тази на “орлите” от Разград, макар и да не е толкова продължителна. Естествено, Цървена звезда е клуб с много по-богата история от Лудогорец, а сега се намира в един от силните периоди в историята си. Грандът от Белград спечели шеста поредна титла и общо 34-та в историята си, като след 2017 г. не е позволявал на големия си враг Партизан да се възкачи на трона.
Най-близо до това, което виждаме у нас повече от десетилетия, се случва в Хърватия
Там Динамо Загреб стана шампион 17 пъти в последните 18 сезона. Единствено Риека съумя да свали хегемона от върха през 2017 г. А Лудогорец с 12-ата си поредна титла в България всъщност подобри рекорда на Динамо Загреб от 11 последователни титли в Хърватия. Това все пак е представяне само на вътрешната сцена, като не правим сравнение по отношение на успехите, ролята и налагането на футболни таланти на международната сцена между двата клуба.