Петър Здравков/Тема Спорт
ЦСКА победи ЦСКА 1948 като гост в двубой, който трябваше да се изиграе още през август, и взе глътка въздух, изкачвайки се с няколко позиции в класирането. Срещата в Бистрица започна кошмарно – с автогол на отнеслия куп заслужени критики преди това Лиъм Купър, който, вместо да се превърне в лидер на отбора, досега прави само бели.
В следващите няколко минути домакините дори направиха опити да отбележат второ попадение, което почти сигурно щеше да прекърши крехкия както в морално-волеви, така и в спортно-технически аспект червен състав. Донякъде изненадващо този път армейците успяха да се справят с напрежението и бързо се върнаха в двубоя след отлични изяви на Шопов и Коялипу.
Ясно е, че плеймейкърът не може да е водеща фигура в отбор със сериозни амбиции, в какъвто съвсем скоро трябва да се превърне ЦСКА, но в последните мачове отбелязва прогрес и може би е в най-добра форма от офанзивните халфове, което трябва да се отбележи. Коялипу пък бе над всички в Бистрица и макар че продължава да не е особено ефективен, което най-вероятно никога няма да се промени, беше основна причина за успеха със своята острота.
Победата, дошла след обрат, дори даде някакви наченки на настроение в състава на Александър Томаш. Самият треньор не крие, че отборът се намира в много ниска точка, що се отнася до самочувствие и манталитет. Затова и показаният характер в Бистрица е позитивен сигнал, колкото и домакините сами да направиха всичко възможно, че да загубят, с високо изнесената си защитна линия и индивидуалните грешки в дефанзивен план.
Въпреки успеха над дразнителя от Бистрица обаче поводите за хвалби в представянето на ЦСКА не са много. Истината е, че армейците продължават да действат на много нисък капацитет и основна причина за това е представянето по фланговете. Няма как философията на Томаш да произвежда качествен футбол, ако крилата не са едновременно стабилни в дефанзивен план и остри в атака. С наличните изпълнители обаче това изглежда почти невъзможно.
И докато Зюмюр Бютучи изигра първия си сносен мач с червената фланелка, като имаше ключов принос за втория гол, а се отчете и с още няколко позитивни пробива, а Вион достави традиционното си лимитирано, но всеотдайно и дисциплинирано представяне, то десният фланг за пореден път отчая. От най-запаления червен привърженик до последния неутрален зрител, всички желаят в грандовете ни да играят максимален брой български футболисти. Но Иван Турицов и Илиан Илиев-младши са доказателство защо това все по-рядко се случва.
Феновете вече се шегуват, че Турицов е един от най-постоянните играчи в състава, защото играе на константно много ниско ниво. Всъщност от пропуснатата дузпа срещу същия съперник преди близо година и половина защитникът няма адекватно представяне, а в последните месеци направо копае дъното. Поредните му трагикомични изяви бяха срещу Радослав Кирилов, който изглеждаше като Лео Меси в четвъртък следобед.
Крилото направи Турицов смешен както при гола на ЦСКА 1948, така и в добавеното време на срещата, когато като по чудо не се стигна до изравняване за 2:2. При втората ситуация Турицов вдигна високо ръце, сякаш за да признае: „Не ставам“. Отдавна знаем, че Иван не може да има почти никакъв принос в атака, но откакто се превърна в конус за противниковите нападатели, бъдещето му в Борисовата градина вече изглежда силно съмнително. Тази мъка просто трябва да бъде прекратена.
Инертността отдясно бе допълнена от Илиан Илиев-младши, който досега почти няма отиграване, с което да е доказал, че заслужаваше да бъде привлечен през лятото в ЦСКА. И основна вина за това има Томаш, който продължава да го използва на позиция, на която личи, че не може да бъде пълноценен. Синът на националния селекционер не притежава нито една от основните характеристики на типичното крило и това се отразява на цялостното представяне на армейците по неговия фланг.
ЦСКА продължава да е много далеч от пълния си потенциал и камъните са в градината на Александър Томаш. Той е длъжен най-късно през зимата да намери решение на проблемите в крайните зони на терена.