otzasada.com
26-ти декември е денят, по-познат за феновете на футбола като „Боксинг дей“. По традиция на него се играят мачове от всички нива на английския футбол от ранния следобед, та чак до полунощ. Счита се, че това е границата, след която вече е ясно кой отбор по какъв път е поел през новата година. Редки са случаите, когато лидерите на „Боксинг дей“ изпускат титлата или последният в таблицата успява да се спаси.
В тази статия са селектирани 10-те най-луди срещи, играли се на 26-ти декевмри, в цялата история на най-великата игра.
Арсенал – Нюкасъл 7:3 – 2012 г.
В Англия съществува мнение, че мачовете на 26-ти декември са резултатни, тъй като защитниците са прекалили с хапването на Коледа. Този мач обаче показа уникални изпълнения в атака, които биха затруднили и най-свежата отбрана. Първото полувреме завърши при 1:1, след като Тио Уолкът откри в стил „Тиери Анри“, а Демба Ба вкара от пряк свободен удар, благодарение на рикошет.
Второто полувреме обаче не бе за изпускане. Арсенал поведе още два пъти в резултата, но „свраките“ успяваха да изравнят. В последните 17 минути силите бяха останали само у „артилеристите“. Те вкараха нови 4 гола, като Уолът завърши срещата с хеттрик и две асистенции.
Тотнъм – Рединг 6:4 2007 г.
За нещастие на Рединг, които доминираха в по-голямата част от мача, таранът им – Дейв Китсън сякаш беше прекалил с пиенето в първия час от срещата. Димитър Бербатов от друга страна, бе достатъчно свеж за да вкара 4 гола. Китсън се разписа 2 пъти в края на мача, но „кралските поданици“ загубиха с 4:6.
Чрез успеха „кибритлиите“ (познати у нас повече с неособено коректното „шпори“ – б.р) изпревариха съперника си и заеха … 12-то място. В края на сезона завършиха 11-ти, а Рединг изпадна заради лошата си голова разлика.
Челси – Астън Вила 4:4 2007 г.
Истински празник на футбола. В този мач имаше всичко: осем гола, три червени картона, спасвяването на сезона от Петър Чех и истинско Коледно чудо (поне за феновете на Челси) – два гола на Андрий Шевченко. Вторият от които бе истински шедьовър.
Авраам Грант има много критици, но по времето на Жозе Моуриньо бе изключено Челси да изиграе толкова непредсказуем и интересен двубой.
Челси – Саутхемтън 2:4 2001 г.
Челси на Клаудио Раниери бе непостоянен в началото на сезона, но бе на 5 точки и 6 позиции от лидера Арсенал около Коледа. Саутхемптън на Гордън Страхан бе извън зоната на изпадащите само заради головата си разлика. Твърда единица, нали?
Не точно. Челси водеше с 2:1 на полувремето, но през втората част „светците“ вкараха 3 безответни гола, включително и уникално воле с външен фалц от Джеймс Бийти. В края на сезона „сините“ завършиха 6-ти, а Саутхемптън 11-ти. Интересно е дали ще видим подобен развой и през настоящия сезон, след като вчера „светците“ отново победиха изненадващо на „Стамфорд Бридж“.
Нюкасъл – Тотнъм 7:1 1996 г.
Нюкасъл не показа никакво коледно милосърдие към „шпорите“ преди 23 години. Невероятното нападение на „свраките“ буквално разпиля Тотнъм. „Джордитата“ изглеждаха като типичен тим на Кевин Кийгън: голове отбелязаха Алан Шиърър, Лес Фърдинанд, Роб Лий и дори Филип Албърт.
В защита също бяха типичен за Кийгън отбор: Джон Бересфорд подари топката при една от редките атаки на Тотнъм и Алан Нилсен вкара почетно попадение. Само седмица по-късно Кийгън шокира Нюкасъл, подавайки оставка. Той напусна без трофей, но отборът бе фантастичен за гледане .
Олдъм – Манчестър Юнайтед 3:6 от 1991 година и Олдъм – Манчестър Юнайтед 2:5 от 1993
Да съсипеш нечия Коледа не е знак на милосърдие и християнско смирение. Да го направиш два пъти за три години, при това в неговия дом – това трябва да е подсъдимо.
През 1991 година Манчесър Юнайтед преследваше титлата и разпиля Олдъм. Сред голмайсторите бяха Андрей Канчелскис, младият Райън Гигс и Денис Ъруин, който игра 14 години за Атлетик. Дали показа уважение след гола си? Ъруин тичаше като обезумял от радост.
Две години по-късно Юнайтед вече беше действащ шампион, а победа на Боундъри Парк щеше да увеличи аванса им пред преследвачите на 14 точки. Отново Канчелскис и Гигс бяха неудържими, а този път в състава беше и Ерик Кантона и успеха дойде безапелационно.
Манчестър Юнайтед – Уест Бромич 3:5 1978 г.
Този мач е включен в списъка по две причини: първо, за да зарадва поне малко феновете на Олдъм; и второ – това е един от най-добрите мачове в историята на английския футбол.
Вълнуващия състав на Уест Бром, воден от Рон Аткинсън разпиля Юнайтед, който дни по-рано бе загубил дербито срещу Ливърпул. „Червените дяволи“ поведоха чрез воле на Браян Грийнхоф, но това ядоса нападателите на Албиън. Лори Кънингам минаваше покрай бранителите на Юнайтед като дух през празна къща, а головете на Лен Кантело и Сирил Реджис бяха от топ класа. „Дроздовете“ завършиха сезона на трето място.
Тотнъм – Челси 5:2 1961 г.
Тотнъм не играе успешно срещу Челси в по-ново време, но преди 50 години нещата бяха различни. „Кибритлиите“ бяха действащ шампион и само четири дни след като победиха с 2:0 на „Стамфорд Бридж“ приеха съгражданите си. Този път успеха бе много по-изразителен, като Клиф Джоунс вкара хеттрик, а по-късно през сезона Челси изпадна.
Почти всички мачове от 26.12.1963 г.
Няма класация за празнични мачове без Боксинг дей от 1963 година. Тогава в 10 мача бяха вкарани невероятните 66 гола, или средно по над 6 гола на мач. Фулъм победи шампиона от 1962 година Ипсуич с 10:1, Уест Хем бе смазан у дома от лидера Блекбърн с 2:8, бъдещият шампион Ливърпул вкара шест безответни гола на Стоук, а Тотнъм и Уест Бромич си поделиха точките при 4:4.
Представете си да сте били фенове по това време на Лестър и Евертън, които печелят скучно с по 2:0 домакинствата си.