Жаклин Михайлов/Тема Спорт
Футболното първенство на България е към своя край, но това, което клубовете трябва да си пожелаят повече от титли, евроквоти, баражи или оцеляване, е догодина да го няма 15-ия невидим участник. А през тази кампания тази негативна роля изпълни факторът пандемия. Десетина дни преди официалния финиш на кампанията трябва да се отчете, че българският опит с провеждане на футболни мачове по време на пандемия е повече от плачевен. Циничен и нахално безпардонен. Заради това дадохме свидна жертва в лицето на непрежалимия чародей Никола Спасов. Хубаво е да си спомняме по-често за този светъл човек. Ако се направи точна статистика, ще се окаже, че нашата лига е била най-засегнатото футболно съперничество в целия свят. А сравнението с водещите шампионати в Европа е поразително показателно в наша вреда. Вирусът, който беше абсолютно обективен и некорумпиран, ни доказа с абсолютни величини, че българският клубен футбол е облечен в професионални одежди, но всъщност си е полу- или изцяло аматьорски. Всичките приказки за протоколи, за спазване на мерки, за регулярни тестове отидоха на вятъра. И на няколко вълни пандемията вилня в клубовете. И ще е цинично да се каже нещо от сорта, че футболистите са млади момчета и не са прекарали заболяването тежко. Но България загуби 17 000 свои граждани и всеки един от тях е бил заразен вероятно от някого, който не го е прекарал много тежко. А пример за тотална безотговорност бе даден точно от футбола.
Преди година по това време в България вървеше с пълна сила мобилизационна вълна в очакване да ни връхлети нещо много страшно. Мнозина имаха дори наглостта да не приемат нещата на сериозно. А през май генерал Мутафчийски го каза точно и ясно – чакат ни гледки с чували. И някои си правеха оглушки. Най-вече тези от футбола. На тях им се играеше много и те риеха да започва първенството отново. Футболът се върна през юни, достъпът до стадионите бе освободен, някои мачове се играха в атмосфера като в пир по време на холера. Забележете – по същото време големите първенства на Европа се доиграваха в пълна тишина. Никой не си позволи дори да си помисли за допускане на зрители.
И през юли по време на паузата долетяха първите новини за зараза и карантина. Ударени бяха Локомотив Пловдив и Черно море. Сега, ако си направете труда да прочетете сводките от последните 6-7 месеца, ще видите, че вирусът е преминал през всеки клуб. И в повечето случаи е имало масови заразявания. А по-печално известното вече репродуктивно число е ясно, че всеки заболял е направил същото с няколко други.
Приносът на футбола може и да не е толкова забележителен на общия фон, но при една добра дисциплина той можеше да бъде избегнат. Така го направиха навсякъде по света. В елитните лиги на Франция, Англия, Германия, Испания, Португалия и много други държави на запад от нас засечените вирусоносители бяха единици, болшинството от клубовете въобще не бяха засегнати от никоя от вълните. Но там наистина са професионалисти и взеха и невъзможните мерки футболът да бъде опазен чист. А най-важното следствие от този професионализъм беше, че по този начин кампанията премина при равнопоставеност.
Пандемията не се оказа решителен фактор за спортно съперничество. В пълна степен същото важи за европейските клубни турнири. Забележете, при толкова много пътувания и на практика смяна на средата, почти нямаше участник, който да бъде ощетен от многобройна липса на играчи. Но мерките наистина бяха драконовски. Критерият винаги беше общата ситуация в държавата, а не само тази във футбола. Цивилизованите нации показаха пълна готовност за всевъзможни жертви в името на общото благо. Затова стадионите им са празни, а въобще не е ясно дали ще се напълнят и през следващото първенство.
И точно заради подобно отговорно отношение те загубиха в пъти по-малко хора от нас. И от общото към частното. Общо взето всичко, което се изказа преди година по това време се оказа само едно голо пожелание.
Нещо повече – не е никаква тайна, че клубовете намериха всевъзможни нерегламентирани способи, за да избягнат и без това формалния здравен протокол. Или още по-грозното, да се възползват от ситуацията, като намират традиционните за нашето общество вратички в закона.
Тестовете и карантината бяха много свободно използвани и остана впечатлението, че всеки си прави, каквото поиска. Когато му трябва – да играе, когато му трябва – да почива. Няма да намерете един човек, който да вярва, че правилата са били спазвани досконално спрямо буквата на закона. Много от тези, които не ги спазваха, минаха през житейското изпитание и типично по-български, преживяното с тях или техни близки въобще не ги трогна. Това е уникалната наша способност да не си взимаме поука.
Ще кажем едно Бог да прости и ще си караме, както си знаем!
Към БФС има някаква митична Здравна комисия, която е добре да обобщи фактите от завършващото първенство. Да се види ясно и точно всеки детайл, свързан с пандемията и нейното отражение върху българския футбол. Защото ние, казано ясно и точно, се провалихме. Фактът, че 60 процента от футболистите в професионалния ни футбол бяха възпрепятствани да тренират и играят в част от сезона, е покъртителен. И той не може да бъде подминат с лека ръка. Треньори, хора от техническите щабове също отсъстваха, а някои от тях прекараха вируса тежко. Дори сред самите собственици вирусът върша съвсем свободно. Пандемията доказа, че никой не е недосегаем. И никой не може да разчита на специален статут.
Изводите могат да бъдат направени и на следната база: имаше много случаи на заразени, но това не се отрази на първенството. И с вирус, и без него класирането щеше да е същото. Никой не може да се оплаче, че е бил ощетен. В Стара Загора едва ли споделят това схващане за нещата. В по-малка степен и други могат да възроптаят, защото може би само ЦСКА като отбор бе пощаден от трите вълни. Но това въобще не е случайно, заради дългото участие в Европа футболистите на ЦСКА бяха най-тестваните и мерките се спазваха най-стриктно. ЦСКА е добрият пример за отговорно поведение в пандемията. А както написах, това поведение помага на всички. Когато сам си се предпазил, си предпазил и много други. Някои от които достатъчно уязвими, за да не преживеят заразата.
Никога няма да забравим 15-ия участник в Първа лига. Тази кампания ще се помни не с това кой е станал шампион, кой е взел купата и кой е изпаднал, а с това, че премина в условията на световна здравна криза. Но ключовата дума е – премина. Интересно с какъв здравен протокол ще започне следващата кампания. За да бъде тя различна, трябва да се демонстрира истинска отговорност, а не инцидентни решения. Този вариант с гоненето на вятъра е дълбоко непродуктивен.
Една добра идея е всичките участници във футболния процес да бъдат ваксинирани. Със сигурност това е вариант да не четем заглавия от сорта на „Бум на заразени“, „Голям брой положителни проби“ и най-лошото „Почина известен български треньор“. Толкова ли е трудно да се разбере, че това са важни неща и всеки един е длъжен да прояви дисциплина. Защото не иде реч за друго, а за живот или смърт.