Мартин Костадинов/Тема Спорт
Не само във футбола и спорта, но и в целия бизнес големите финанси никога не са гаранция за успех, ако не бъдат разходвани правилно. След като дълги години в ЦСКА се спазваше стриктна политика за входящите сделки със силен фокус върху свободните агенти, от няколко трансферни прозореца насам в Борисовата градина развързаха кесията.
Но не дадоха на правилните хора да взимат решенията. И така се стигна до много скъпи разочарования. След приключването на есенния дял от първенството не само субективните факти, но и статистиката показват, че от лятото насам ЦСКА е хвърлил близо 2 милиона евро в кофата за боклук. Толкова до момента е струвало на армейците ангажирането на офанзивните футболисти Аарон Исека и Джейсън Локило, които за цялата есен се отчетоха с общо… 0 гола и 2 асистенции!
Централният нападател Исека, известен във футбола единствено с това, че е брат на Мичи Батшуай, въпреки че е носил екипа на цели 11 клуба в кариерата си, се превърна в най-скъпото лятно попълнение на ЦСКА. За него армейците платиха внушителните 1.2 милиона евро на гръцкия ОФИ Крит. Макар че приличаше на панически трансфер в последните часове преди затварянето на пазара и дни след встъпването в длъжност на Александър Томаш, всъщност 27-годишният белгиец минаваше за „проверен“ футболист.
Все пак до лятото главен скаут на ОФИ Крит бе Иван Славов, който после за няколко месеца изпълняваше тази роля и в ЦСКА, преди да бъде понижен с идването на Методи Томанов, а преди два дни и да официализира раздялата си с клуба.
11 мача, само 5 като титуляр, 506 минути, 0 гола и 0 асистенции. Тези цифри са достатъчни, за да демонстрират преценката и компетентността на задълбочения анализатор и статистик. Подобни плачевни показатели щяха да са провал дори за някой южноамерикански свободен агент на предишното ръководство, а какво да говорим, когато за Исека са хвърлени 1.2 милиона евро за трансферна сума?!
Сигурно в Крит три дни са празнували тази сделка… Но белгиецът не само не е ефективен, но има и страшно много дефицити в играта си. Вярно е, че силната форма на Коялипу го принуждава да не действа на типичната си позиция на върха на атаката, но това не е причина в три поредни мача, в които започва като титуляр (б.а. – срещу Хебър, Спартак Вн и ЦСКА 1948), да се движи по терена като муха без глава. Исека не влиза в комбинации, не намира празни пространства, муден е с топка в крака и е слаб в единоборствата въпреки солидната си физика. Интересно е как някои хора не са видели това още в Гърция…
Крилото Локило е другият очевиден трансферен провал на ЦСКА. Изключително крехък футболист с един-единствен финт, лош демараж, умеещ да играе само с левия крак и едва успяващ да изпрати топката до вратата извън наказателното поле. За него Хъл Сити получи 400 000 евро през лятото! А армейците си осигуриха общо две асистенции за 12 мача и 624 минути през есента. Като втората дойде преди няколко дни срещу Спартак Вн и не бе плод на някой тънък пас или майсторско центриране (б.а. – каквото Локило още не е доставял с червената фланелка), а на отнемане на топката в половината на соколите и хубав шут на Коялипу.
Друго слаботелесно крило на ЦСКА от близките години – Енрике Рафаел, бе с класи над белгиеца, като поне със скорост даваше добавена стойност на отбора. Да се чуди човек какво му е харесал през лятото Стипич на Локило, когато е одобрявал привличането му!
Като се прибави и общата месечна заплата на Исека и Локило, която е в порядъка на 70 000 евро, сметката показва, че двамата ялови нападатели вече са стрували на ЦСКА близо 2 милиона евро. Определено високата цена понякога не гарантира качество…