Ед МакКеймбридж, Марк Уайт, Джо Брюин/Four Four Two/превод Тема Спорт
Английското списание Four Four Two върна лентата назад, за да селектира 20 от най-емблематичните герои, които се превърнаха в неуморни лидери и незабравими легенди, извеждайки своите клубове на пътя на вечната слава.
Ето и втората част от подборката
Невил Саутол
Период: 1981-1998; Мачове: 747; Клуб: Евертън
Култовият герой на „Гудисън парк“ – Невил Саутол. Бившият събирач на кофи за боклук се превръща в един от най-добрите вратари през 80-те години. Големият Нев играе важна роля в златния период на карамелите. За 4 години те печелят ФА къп, титлата в Англия и КНК. После отново стават шампиони на Англия през 1987-а, а през 1988-а героизъмът на Саутол спира тогавашния рекорд на Ливърпул от 30 поредни мача без загуба (при знаменитото 1:0 в дербито на „Гудисън“).
Големият минус е, че не може да играе за КЕШ заради „Хейзел“, а и като уелсец не отива на голям форум с националния отбор. Затова не получава признанието, което заслужава.
Най-добър момент: Спасяването срещу Марк Фалко на „Уайт Харт лейн“, с което прокарва пътя към титлата през 1985-а. Описват го като най-невероятната намеса, откакто Гордън Бенкс отчайва Пеле.
Кели Смит
Период: 1996-97, 2005-09, 2012-17; Мачове: 144; Клуб: Арсенал
Кели Смит е легенда на Арсенал, първата професионална футболистка на Англия. През 2005-а тя се завръща у дома и дава началото на истинска династия, след като контузии и алкохолна зависимост провалят нейния престой в САЩ. През 2006/07 топчиите нямат загуба, а Кели вкарва 30 гола в 34 участия. Специалистите посочват, че е изпреварила времето си, но в същото време е срамежлива и интровертна. Бори се с алкохолна зависимост. На женския турнир на УЕФА (2007) си изпуска нервите и получава наказание за финала. Това е един от малкото нейни провали в иначе безупречната й кариера.
Най-добър момент: На 37 г. диктува по перфектен начин халфовата линия на финала за Купата на ФА през 2016-а.
Раул
Период: 1994-2010; Мачове: 741; Клуб: Реал М
Раул е само на 17, когато Хорхе Валдано го вика в първия отбор. Никога не навежда глава и се превръща в герой на „Бернабеу“. Лимитиран е технически, но разполага със страхотна увереност, която компенсира недостатъците. Допринася с 9 гола в дебютния си сезон, когато Реал спира доминацията на Барса. Раул изкачва стълбите на йерархията и остава незаменим дори в галактическия отбор на Флорентино Перес. Фланелката с №7 си остава негова до последно. Не я дава нито на Бекъм, нито на Кристиано Роналдо, защото просто е единствен по рода си.
Най-добър момент: Спринтът от собствената половина за гола при победата с 3:0 над Валенсия във финала на ШЛ през 2000-та.
Йохан Кройф
Период: 1964-73, 1981-83; Мачове: 369; Клуб: Аякс
Талисманът на Тоталния футбол е една от най-ярките суперзвезди в историята. Преди него Нидерландия не познава успех на мондиали, а като цяло играта в Ниската земя е доста далеч от европейските стандарти. Под ръководството на Ринус Микелс Кройф реализира пълния си потенциал – извежда Аякс до 6 титли в Ередивизие в рамките на 8 сезона. Той е генералът на Микелс на терена. Диктува играта, мотивира останалите и е безспорно най-надареният футболист.
Най-добър момент: В един от последните си мачове за Аякс той успява да изведе отбора до трети пореден триумф за КЕШ. Също като диригент на симфоничен оркестър.
Джеки Милбърн
Период: 1943-1957; Мачове: 399; Клуб: Нюкасъл
Милбърн дълги години е голмайстор №1 в историята на Нюкасъл, докато Алан Шиърър не го измества от лидерската позиция 50 години по-късно (2006). Джеки като млад е работил като чирак механик в местната мина за въглища, а това го спасява от служба по време на смутните години на Втората световна война. Кандидатствал е в кралския флот, но е отхвърлен, защото е бил твърде нисък.
Като дете е бил привърженик на вечния враг Съндърланд, но се явява и впечатлява на проби в Нюкасъл. „Вярвате или не, вкарах 6 гола през второто полувреме. Нанизахме общо 9 на първия отбор“, хвали се Джеки. Чака за официален дебют чак до 1946-а, а мениджърът Джордж Мартин го мести на върха на атаката. Наследството му включва три Купи на ФА, последната от които през 1955-а. Това е и най-скорошният голям трофей за свраките. Интересното е, че босът Ливингстоун вади Милбърн от състава, но вицепрезидентът на клуба налага волята си и го връща за финала.
Най-добър момент: Страхотният далечен гол на финала срещу Блекпул през 1951-ва. Тогава Нюкасъл печели, въпреки че свраките са аутсайдери срещу тима на Стенли Матюс.
Боби Мур
Период: 1958-1974; Мачове: 647; Клуб: Уест Хем
Уест Хем тъкмо започва първия си сезон в елита от 1932 г. насам, когато Боби Мур (централен защитник) дебютира за първия състав. Историята след това ще го изпрати като истинска икона за клуба и националния отбор. Вечният герой на чуковете извежда своите до триумф за Купата на ФА (1964) и КНК (1965). По същото време е диагностициран с рак на тестисите, но крие болестта от света. Лекува се три месеца, след което се завръща точно за триумфа над Мюнхен 1860 през 1965-а (КНК). Година по-късно става световен шампион с Англия.
Най-добър момент: През 1964 г. и е избран за Играч на годината, превръщайки се в най-младия футболист с приза на Острова.
Кени Далглиш
Период: 1977-1990; Мачове: 502; Клуб: Ливърпул
Неукротимите червени на Боби Пейсли вече бяха шампиони на лигата и на Европа, преди да се появи Кени Далглиш, но и той прави достатъчно, за да се превърне в Краля. Още в първия му сезон Ливърпул печели отново КЕШ, а шотландецът се разписва във финала срещу Брюж с 31-вото си попадение за кампанията (на „Уембли“). Успехите на домашната сцена също не спират. Ливърпул е шампион на Англия в 5 от следващите 6 кампании, а освен това добавя във витрината си още два триумфа за КЕШ. В това време Пейсли предава щафетата на Джо Фейгън (1983), а партньорството на Далглиш и Ръш в предни позиции се превръща в еталон за ненадмината класа.
Дните на европейско господство приключват след трагедията на „Хейзел“, а Далглиш сменя Фейгън като играещ мениджър. Още в първия му сезон начело Ливърпул печели златен дубъл, а по-късно достойният бос помага на семействата на загиналите в трагичния период след другата голяма драма на „Хилзбъро“. Накрая той извежда клуба си до последната титла във ВЛ за следващите 30 години – през 1990-а.
Най-добър момент: Отбелязването на победен гол на финал за КЕШ още в дебютния му сезон.
Джон Робъртсън
Период: 1970-83, 1985-86; Мачове: 514; Клуб: Нотингам Форест
Беше дебел, необръснат, приличаше на батут и пушеше цигара след цигара. Безспорно най-бавният играч във Футболната лига. Така описваха в началото човека, който по-късно ще се превърне в най-великия в цялата история на Нотингам Форест. Първите му 5 години са колебливи, но после е ключова фигура в славния отбор на Брайън Клъф. Нотингам влиза в елита, печели титлата в Англия, а после триумфира два пъти поред за КЕШ.
Най-добър момент: Да вкара на финала на КЕШ при победата над Хамбургер през 1980-а.
Алистър МакКойст
Период: 1983-1998; Мачове: 581; Клуб: Глазгоу Рейнджърс
Али Маккойст е човекът, който дърпа Рейнджърс към деветте поредни титли в шотландското първенство. В своето дебютно дерби срещу Селтик има нужда само от 33 секунди, за да се разпише, а в 8 от 10 кампании той е голмайстор на тима си. През 1992 и 1993-та печели „Златната обувка“ на Европа. Той е един от едва тримата футболисти, които участват и в деветте титли за Рейнджърс в периода 1989-97. Блести най-ярко при Уолтър Смит, бележейки 88 гола в първите два сезона на мениджъра.
Най-добър момент: Хеттрикът на финала за Купата на лигата срещу Селтик през 1984-та.