Желю Станков/Тема Спорт
20 хиляди човека по 20 лева месечно. Горе-долу на такива нива затвори борсата за мечти на „Герена“ за календарната 2021 година. Целта на синята част на България е любимият им Левски да стане собственост на самите левскари, както се казва и кампанията. Но засега идеята е запалянковците да притежават акциите на клуба, като обаче осигуряват една трета част от бюджета. Повтаряме: 20 хиляди човека по 20 лева на месец!
Това, разбира се, няма как да се случи и е хубаво да се каже отрано, защото много варианти се изприказваха, много предварителни сметки се извадиха на масата, много фактори се изказаха, доста обиколки се направиха, но истината се набива на очи и тя е, че сметките са без кръчмар. Да, както казва един от идеолозите и застъпниците на идеята, в България сме свикнали да казваме – това няма как да стане, вместо да се опитаме да докажем обратното. Тук обаче става въпрос за 20 хиляди човека, които трябва да бъдат убедени, че има как да стане. ФК Левски в момента е като Пурко от „Господин за един ден“. Има планове, има мечти, но накрая кръчмаря вади шаблона, мери яйцето и тогава дава пари.
В нашия случай обаче в ролята на кръчмаря са самите левскари.
На една част от тях много им се иска клубът да е хем техен, хем финансово независим, хем политически необвързан. Към този момент трудно можем да кажем каква част от левскарите го искат това. Не са малко тези, които си искат модела с някой богат клетник, на когото високите етажи на властта „подсказват“ да заобича Левски и да изсипва пари. Обаче средностатистически нивото на футболна култура на масата левскари, а и не само на тях, е около критичния минимум. Да, точно така, думите са силни, но на този етап няма доказателства, че не са истина. Или по-точно, има достатъчно доказателства, че са истина.
Разбира се, левскарите като икономически таргет не са изолирана група. В абсолютно всички други български клубове е така. Футболната култура у нас или е криво разбрана, типично по български, или са прекалено малко тези привърженици, които имат усещането, че тази любима игра е част от ежедневието им. Никой не иска да вникне в думите на Станимир Стоилов, че е крайно време футболът да е бизнес и обратното.
Двайсет хиляди човека по двайсет лева на месец е утопия, защото няма механизъм, по който чисто финансово и организационно, а ако щете и чисто технически, толкова хора веднъж месечно да дават пари. Дори и да се организира някаква леснотия, примерно с есемес за 20 лева, пак ще има недоволни – не можаха ли да го измислят по така.
Ако вноската е веднъж годишно, пък е абсолютно излишно да се надяваме на чудо. Не левскари, изключено е в България да се намерят 20 хиляди човека футболни запалянковци, които да извадят по 240 лева накуп за любимия си отбор. Ако се направи едно социологическо проучване сред любителите на футбола на всички отбори, ще се окаже, че няма да има и 10 хиляди човека, които да дадат такава сума за клуба на сърцето си. Не е ясно кой точно от идеолозите на новото фенско сдружение на Левски сметна, че трябва да има минимум 20 хиляди членове, които да дават по 20 лева на месец, но на този етап е излишно да се хабят сили, време и енергия в тази посока. Ако се прави нещо като правилник и устав, е хубаво отсега да отпаднат подобни граници и рамки.
Наско Сираков го знае всичко това и неслучайно той подхвърли идеята за 20 хиляди човека. Това може да го каже само човек, който е наясно, че няма как да се случи. Ако той наистина имаше желание да остави акциите в клуба и оттам новото общонационално и прозрачно сдружение да се разпорежда с тях, щеше досега да го е направил. Това са празни приказки, каквито бяха и заканите на Спас Русев да остави акциите, че едно време Тодор Батков и той се правеше на интересен по тази тема.
Между другото, никак не е случайно, че Наско Сираков първоначално излезе на няколко обиколки и в един момент спря да се появява на срещите с феновете. Кюстендил, Сливен, Хасково, Велико Търново минаха без него. Не заслужаваха ли феновете в тези региони да се докоснат до легендата, да се снимат с него, да чуят от устата му за какво иде реч?! И в същото време алтернативните информационни семейни центрове да бълват пропаганда как новото сдружение не трябва да се случва, защото някакви тъмни сили искали да заграбят Левски от Наско Сираков. То не става едни да си изплюват дробовете, а някъде там непрекъснато да мъждука и втори фронт. Ако новото сдружение ще е наистина голямо синьо семейство, е хубаво още в зародиш да се поставят въпросите право в очите, защото спиралата на съмнението води до задънена улица.
Та това е положението. Идеята с минимум 20 хиляди членове с по 20 лева на месец е мъртво родена. Собственикът трябва да смени концепцията. И изобщо не е необходимо да се дискутират въпроси от рода на – ама 5 хиляди човека ли ще управляват клуба. Защото в крайна сметка 5 хиляди са повече от един, пък бил той и Наско Сираков, който явно имаше съвсем други идеи за престоя си на „Герена“ като собственик. Но последните избори би трябвало вече да са променили концепцията му. Няма вече инфраструктурни компании, които ни в клин, ни в ръкав ще изсипват 7-цифрени суми в Левски и ако не се преработи концептуално стратегията за последната спасителна сламка, Иво Ивков ще продължава периодично да обяснява, че следващите месеци ще са критични. А ще са такива, докато Левски не направи силен отбор, който да върне публиката на стадиона и в магазина, където от месеци няма повечето размери на официалната мачова фланелка. И изобщо нищо в клуба все още не е така, както трябва да бъде.
Спортно-технически се раздвижиха нещата, но не може всичко да опира на треньорската работа на Станимир Стоилов, както и на дейността му извън стадиона. В крайна сметка оцеляването на клуба зависи от така наречените активни левскари. Чиято бройка няма как да достигне 20 хиляди, ако в семейството нещо не е наред. Тази бройка може да бъде достигната само при много подреден клуб, при много силен отбор и достатъчно отдадено ръководство. Само така може да се предизвика съпричастност към членство. Няма как да поставиш граница за приобщаване на група хора към кауза, без да си убеден, че те ще бъдат съпричастни към каузата. Това, което се случва до този момент, с малки изключения, е друг вид призив за дарения. Мъри Стоилов вече подхвърли, че вече му е неудобно да призовава феновете на Левски да правят дарения.
Членството в Левски трябва да става със сърцето, а не с 20 лева на месец. И чак когато сърцето е достатъчно синьо, ще стане работата. От „Герена“ дори кампания не направиха като хората. Има достатъчно актьори, музиканти, художници и други хора на изкуството, както всякакви известни левскари, които досега трябваше да ни заливат от средствата за осведомяване и пропаганда. Има достатъчно славни ветерани на Левски, които също трябваше да се включат в кампанията. От „Герена“ мислиха ли как точно да разширят мащаба на кампанията, така че да приобщят колкото се може повече привърженици не към идеята за 20 лева на месец, а към каузата за съпричастност?
А както вече споменахме, това сега са някакви напъни планината насилствено да роди слон.