Bgfootball.com
Напълно разбираемо е, че в много случаи шансовете на по-непретенциозните отбори са точно в тези малки „хитринки“. Като тази, която се опитаха да направят Септември срещу ЦСКА. В ситуация, в която прайтически нямаше основание за спиране на играта, те извадиха топката с надеждата да спечелят някоя и друга секунда преди почивката.
Не че ритъмът на ЦСКА беше кой знае какво в мача вчера, че да бъде нарушаван. „Червените“ не играха добре, но някои решения на съдиите допринесоха за цялата нервност в мача. Това е като „картата за ситуациите“ в самолета. За всяка има процедура. А процедури срещу ЦСКА в последните години – с лопата да ги ринеш. Особено, когато съществува опасността да стане шампион.
Или футболни рецидивисти ще опитват да чупят кости на армейски играчи, или ще се получават „бонус точки“ отстрани. Съдийски произвол, ровичкане в програмата, наказания и много, много други похвати. Вчера ЦСКА успешно беше изнервен и ситуацията при гола едва ли е била обстойно анализирана от играчите на терена в рамките на наличните секунди.
За съжаление на Септември, видеото от мача показва един играч на домакините, изправил се още преди да дойде лекарският екип. Топката обикновено се вади от игра, когато състезателят е паднал на игровия терен и идването на лекарския екип е от важно значение, защото не е ясно кога ще спре играта. Такава беше ситуацията с Николич (Лудогорец – ЦСКА) преди години и с Христофор Хубчев преди седмица (Пирин – Левски). Въпросните две ситуации си приличт по това, че имаше контузени играчи, без намесата на рефера, но са и различни до известна степен. Историята с Николич беше в най-тежките години за родния футбол, когато целите на опредлен клуб бяха оправдание за средствата за постигането им, докато при Хубчев беше лошо стечение на обстоятелствата при по-твърдо влизане. У нас сме свикнали това да „се свири“ и вероятно трябва. Там проблемът бе, че съдията спокойно можеше да прекрати играта при вида на страдащият играч на Пирин.
Малко циничен е може би фактът, че няма правило, което да задължава отбора с право да владее топката, да я върне. Но в 99% от случаите това се прави без проблем. С уговорката – когато е предизвикано от необходимо изваждане.
Кой обаче се наема да посочи кое е феърплей и кое не е?
Сами разбирате, че ако тези номерца почнат да минават под път и над път, това ще създаде ужасяващият прецедент да се вади топката за щяло и нещяло. Не че сега не се прибягва до тези прийоми, но е още един повод да си припомним, че на терена има и съдия. Мачовете у нас и без това не са еталон за чиста игра и дълго игрово време.
Би било добре топката от половината на ЦСКА да се прехвърли и в други части на терена. При рефера например, който малко преди това не се намеси при брутално ясна ситуация. Няма спор, че ще е интересно да се разбере основанието за решението му да не отсъди фаул при почти скъсана фланелка. Между другото – приемери за феърплей виждаме в не едно и две видеа, в които играчи си признават, че не са фаулирани или пък че са извършили нарушение. Камерата на улови нещо подобно във вчерашния мач.
Септември си изпуснаха нервите след срещата и това е разбираемо. Статистически изпуснаха точката, но на практика тази ситуация едва ли рашаваше мача, тъй като оставаха още поне 55 минути игра (5-6 до края на полувремето, 45 от второто и продължението).
В крайна сметка ситуацията е проста – феърплей срещу феърплей. Кой както си го разбира.