BGfootball.com
Малко хора знаят, че една от основните причини Манчестър Юнайтед да предложи работа джентълмена Александър Чапман Фъргюсън е свързана с желанието за цялостно изграждане на клуба и стратегията за развитие. Да си мениджър в Англия е много по-различно от това да си старши треньор на 80% от местата по света. Мениджърът съвместява дейности, които у нас например се вършат от няколко души. Но това са подробности, които заслужават друг по-обширен материал.
Какво се случва в ЦСКА? Въпрос, който мъчи хиляди фенове на най-титулувания и успял български клуб. Един от двата гранда в България, който винаги ще е с този статут, независимо от всичко, което става в него и около него. Непреходна футболна и социална институция с точно толкова голяма тежест, каквато има и другия голям гранд – Левски. Казано много простичко – ЦСКА най-после започва да се превръща в клуб. Такъв, какъвто преди 38 години е искал да стане Юнайтед преди бъдещия Сър. Да уточним – ЦСКА трудно ще стигне върховете на организация, каквато има манчестърския (и други подобни) клуб. Не защото не може да си го позволи на местна почва, а защото социално-икономическата обстановка и ситуация в България е коренно различна от тази в Обединеното Кралство.
Но както бъдещият стадион налива основите си, така и ЦСКА прави същото. И това е ангажирало вниманието на водещите фактори в клуба. Спортно-техническата част нормално е на втори план. Да, чак такива резултати не са приемливи, но в името на бъдещето, те трябва да бъдат приети от феновете. То е същото като да строиш къща, на която тъкмо си излял основите и вече си си купил диван за хола.
Докато в Борисовата градина и Панчарево има багери, кранове и камиони, успехите на терена просто ще бъдат на втори план. Те постепенно ще се завърнат, защото вървят с развитието на клуба.
Напълно сигурно е, че през последните месеци не един и двама класни играчи не са били щастливи с оферта от Армията заради факта, че няма стадион, няма изяснена управленска структура, десетки подробности по базата, които за тях са били даденост, в Панчарево изобщо не съществуват и т.н. С какво този ЦСКА ще заплени и ангажира сериозна футболна фигура? Едва ли само с видеата, които маркетинговият отдел толкова умело създава.
Цялата странична работа по социалните мрежи, мърча и всичко извън спортно-техническия аспект в момента е само подготовка за това, което ще се случва тепърва. Но феновете не бива да очакват фанфари във всичко, което се прави в клуба. Защото едно от количествените измерения на успеха е факта, че масата от привърженици просто не се интересува от случващото се „зад кадър“. Разбира се това е свързано с успехи на терена, евентуалната липса на които след две-три години „червеният“ гранд би имал трудности да обяснява.
ЦСКА има шанса да изгради най-добрия стадион в България, както и най-добрата база. Нещата изглеждат необратими, макар че у нас нищо не се знае до самия край. Но при следващата оферта за играч със заплата 30-40 000 евро ще върви тур около цялата инфраструктура и акцент на предимствата й. А те ще са далеч пред тези в Разград, Варна или Пловдив.
Европейският вид обаче върви с европейско управление, в което се работи в перспектива. В своите книги и вече като Сър, Фъргюсън разказва за неща, които дори не можем да си представим, че може да са важни. Като цветове на екипи, семейното положение на новите покупки и работния процес в пералното помещение. И много други разбира се.
Това, което в момента става с ЦСКА на терена е шок за феновете. Да си го кажем откровено – последният наистина голям тим на „червените“, който служи за отправна точка в запалянковските блянове е онзи, който през 1989 г. игра на полуфинал за КНК. След това остана само мита за страшилището за грандовете и вечния сън за връщане на славните времена. Епизодичните проблясъци не бяха достатъчни, а управлението до този момент просто нямаше визията, която се полага за клуб като армейския. Затова това сега изглежда ужасяващо, но е само период, през който просто трябва да се мине.
ЦСКА изпусна страхотен шанс след завръщането от В група, когато всички тези процеси трябваше да бъдат поетапно стартирани. Най-малкото с това, че треньор с хъс и визия като Христо Янев трябваше да бъде оставен начело. Вместо това се почна с напъни за титла, която щеше да има смисъл единствено ако след това се дублира и се надгради. Това, което видяхме в последните години на Армията определено не убеждава никого, че нещо подобно имаше шанс да се случи. Не убеждава и никой от тези, които посетиха стадиона в последните дни преди да бъде разрушен. И които видяха условията, в които от играчите в червено се очакват победи и трофеи.
Феновете също имат своето място в бъдещите проекти на клуба. На първо място с редовното си посещение на мачовете и с променената нагласа, че неуспехът е важна част от прогреса. Не, в никакъв случай това не значи примирение. По-скоро търпение и увереност, че нещата ще се подобрят в средно и дългосрочен план. Защото да си шампион на инат не трябва да означава всяка година срам в Европа. А ако на всеки домакински мач ходят по 15 000 и на терена ще е друго. Те ще са на сухо, ще могат да се подкрепят на почивката и вече няма да понасят подигравките за липсата на нормални тоалетни. И ще имат само едно задължение – да подкрепят отбора си като знаят, че нито той, нито те имат врагове, а само спортни съперници.
В последните осем години темата за стадиона излизаше на преден план като кризисен Пи-Ар, когато ставаше напечено по една или друга причина. Сега стадионът се гради и след по-малко от две години трябва да е факт. След него оправдания няма да има. От ’89 г. от миналия век вече минаха 35, още година-две може да се изчака.