Начало »
Жаклин Михайлов/Тема Спорт
9 юли 2025 г. ще бъде записан в голямата футболна енциклопедия с полуфинала на световното клубно между последните два победителя в Шампионската лига ПСЖ и Реал. Някъде в по-задните страници може да намери място и двубоят от груповата фаза на европейското първенство за жени между последните два шампиона Нидерландия и Англия. Но със сигурност няма да се намери и ред за
първия кръг от квалификациите в ШЛ, защото тези отсявки и пресявки са нещо съвсем прозаично и рутинно. Но там сме ние и това ги поставя на първо място в новините за нас.
За 69-и път пада Желязната завеса за българския клубен футбол. Споменавам термина от Студената война неслучайно, защото първото участие на ЦДНА през 1956 година е като символно падане за стената. Заедно с още четири клуба от източната част на континента, тогавашният български хегемон се включва в надпреварата. И през октомври същата година в Борисовата градина, тогава Парк на свободата, започва българската епопея. Не е най-славната в света, но с достатъчни ярки проблясъците през годините. И понеже, потънал в историята, ми се ще да напомня и първия български голмайстор в Европа – Иван Колев. Наскоро някак мимоходом се отбелязаха 20 години от неговата кончина и е срамно, че не бе използван поводът цялата футболна общественост да се преклони пред гениалността на първата ни световна футболна звезда и знаменитост. Точно Ването бележи хеттрик срещу Динамо Букурещ за 8:1. Той вкарва първия гол в мача, Пижо Миланов втория, а Гацо Панайотов третия. И тримата са във вечния пантеон на славата!
И от далечната 1956-а към актуалната 2025-а, когато Лудогорец ще стартира 14-ото си поредно участие в Шампионската лига. И вече с бързи стъпки догонва Левски с неговите 18 участия и ЦСКА с 25. Вече доста се отдалечихме от сакралния първи мач на разградчани с Динамо Загреб през 2011 г., завършил драматично с гола на Домагой Вида на „Максимир“ в Загреб!
Драма на „Лудогорец Арена“ не се очаква, още повече, че съперникът Динамо Минск е лесно предвидим и изненади надали се задават. Жребият пожела българският и беларуски шампион да се срещнат отново след само 12 месеца и май единствената новина е, че този път гостите в Разград ще бъдат без голямата си звезда Фьодор Лапухов (б.а. – взет от ЦСКА). Който пък дължи звездния си статут точно на България, защото бе открит в мача на националните отбори на двете страни. С Лапухов и без Лапухов, Динамо Минск си остава напълно преодолима преграда и на обсъждане подлежи само цифровото изражение. Лесно може да се предвиди, че Лудогорец ще търси победа с два и повече гола разлика у дома, а следващата седмица в Унгария най-вероятно ще се повтори сценарият от миналото лято с протоколно представяне и дори възможна загуба.
Но ако при Динамо празнината е само вратарска, то видимите липси на родната хегемония спрямо миналото лято са по-осезаеми. Достатъчно е да бъдат споменати Рик Джонатан, Руан Крус и Квадво Дуа, за да стане ясно, че Лудогорец е сериозно отслабен в креативен план.
А дори споменаването като техен заместник на Ерик Биле предизвиква нервен смях, защото този футболист вече е с профила на трансферно недоразумение. И напред за орлите не остават много варианти да компенсират видимата липса на добро качество. Но тези тревоги вероятно ще се окажат напразни, защото противникът е много далеч дори от неговите си най-добри дни. Динамо Минск загуби три от последните си пет мача в първенството на Беларус, а особено болезнено бе последното поражение от МЛ Витебск миналата седмица. На половината дистанция в тамошното първенство водачите от Витебск отвориха 10 точки разлика и вероятно догодина Динамо няма да участва в любимия си турнир.
Както казват старите хора – нивата е дълга, първият синор ще бъде изоран лесно, но в Разград да му мислят какво им предстои след 15 дни, когато ще се изправят срещу много по-висока стена в лицето на хърватския първенец Риека.
И ако следващите седем дни за Лудогорец ще бъдат спокойни и уравновесени, то за подгласника от Герена нещата изобщо няма да бъдат толкова лесни. Левски среща познат отбор от последното си участие в Европа, но както и тогава, така и сега шансовете са 50 на 50. Преди две години сините под диригентската палка на маестро Николай Костов изнесоха истински футболен рецитал в Израел, а на реванша нещата отидоха на кантар, но Фортуна избра синята страна вместо червената. Чуха се и безумни гласове, че Левски е пълен фаворит в сегашния случай, което по-скоро може да се приеме за желано, отколкото за реално състояние на нещата. Приказките, че 12-дневната война ще изиграе решително значение, меко казано, са нелепи. За израелските клубове това е ежедневие, както и обстоятелството къде ще играят мачовете си. Доказаха го миналата година, когато проведоха двата си двубоя с Черно море в България и това изобщо не им повлия негативно.
В четвъртък в адската юлска жега изявен фаворит на „Георги Аспарухов“ няма, развоят на срещата може да тръгне във всяка посока. Около Левски е пълно с енигми, като се започне с треньора дебютант в такива мачове Хулио Веласкес и се продължи през тактическите и технически възможности. Истината е, че този отбор рядко беше сериозно тестван през отминалата пролет и в повечето случаи не показа някакви чудеса от храброст и умения. Ако преди точно 2 години бяхме наясно колко е готов Левски за Европа, то сега това е сериозна загадка, защото футболният материал, с който българският тим разполага, е с доста ограничени характеристики. Нищо положително и оптимистично не произтече и от подготвителния лагер и контролите. И все пак упование може да даде присъствието на много опит в синия лагер. Със сигурност поне няма да има начално стъписване, дори обратното – домакините ще се опитат в първите 20-30 минути да покажат целия набор от свои предимства в реално действие.
Стената символично пада в сряда и четвъртък, но си остава висока и непревземаема за българските клубове. И точно заради това припомних в началото на текста къде бяхме някога и къде сме сега. Горчивият извод е, че сме пропаднали почти до самото дъно.