Приключенията на Пеп, Юрген и останалите (втора част)

Сезонът в Англия завърши и е време за няколко обобщителни реда от bendtnerfan.wordpress.com. В първата част се хвърли светлина върху представянето на героите на сезона - Манчестър Сити и Ливърпул, а сега е ред на следващите два отбора в класирането

Челси
Челси са моето най-голямо разочарование този сезон. Може би мнозина от вас, които не следят италианския футбол в началото на сезона са прочели хвалебствията ми за Маурицио Сари и са тръпнели в очакване на новия сезон на любимците си. Само че – за съжаление- видяхме много малко от онзи Наполи в този Челси.

Сините от Лондон са отборът, който играе най-бавен футбол на Острова. Сигурен съм, че ако поровя малко лесно ще намеря и статистики, които да подкрепят твърдението ми. Но пък реално няма нужда – всеки, който е гледал техен мач тази година ще се съгласи веднага. Просто атаките на отбора се влачат сякаш с дни и включват прекалено много обходни действия.

Имам си една теория, която може би ще развивам по-подробно догодина, че това е отчасти заради Еден Азар. Белгиецът е наистина феноменален играч, но има дразнещия навик като получи топката да дриблира с нея поне 5 секунди преди да я подаде. Което почти винаги забавя атаката и дава възможност на противниците да се ориентират (тъй като дриблите на Азар често не са в права линия към вратата, ами просто наоколо… по широчина на терена). Нещо такова е в голям разрез с футболът, който Сари обича. Италианецът се слави с бързите си разигравания с по едно, две докосвания, които да изтеглят противниковите футболисти от позициите им… и на няколко пъти през сезона се оплака, че отборът му играе прекалено бавен футбол. Но както и да е, за това повече догодина…. основната част от вината трябва да падне върху треньора, когато нещо не върви. Така че, мисли го, Маурицио!

Продължаваме с критиките и споменаваме и колко отворен е отборът за контраатаки. Често сините биват разсичани от бързи контри на противниците, като Жоржиньо показа, че не може да се разчита на него в дефанзивен план. За щастие зад италианеца, Антонио Рюдигер изигра адски силен сезон, съпоставим с този на ван Дайк от Ливърпул, и успя да спести доста неприятности на лондончани.

Какво да очакваме от тях догодина?
Много труден и кофти въпрос. Ако не бъркам нещо, според последните информации Челси няма да има право да прави трансфери. Което значи, че горе-долу това е отборът, който ще играе и догодина. Плюс или минус един Еден Азар. След като няма да има входящи трансфери, единственото подобрение, което може да дойде е от треньора. Разбира се, има го шансът Сари да успее да адаптира стила си на игра за Висшата Лига, но към настоящия момент нещата не изглеждат никак розови. Защото дори да приемем, че това е случаят…. ами, щеше да му е по-лесно да го направи ако доведе нов нападател, някой нов халф и по-директно крило. Уви.

Тотнъм Хотспър
Почетино е един огромен великан. Нищо чудно като 10-годишен няколко месеца да се е кърмил на великанско мляко. Тотнъм биваха покосени от контузия след контузия цял сезон. Започнаха и завършиха сезона без Хари Кейн. Повечето, а понякога всичките им халфове едновременно бяха в лазарета. Не направиха нито един трансфер през лятото, защото... Леви.

Всичко предпоставки за мрачен сценарии бяха налице. Гледайки само оределите им състави през годината не бихме били нито изненадани, нито бихме винили Почетино, ако отборът му не бе успял да се класира в топ 4 и през лятото голяма част от звездите пожелаят да си тръгнат (шпорите дават много по-малки заплати от конкурентите си).

Но вместо това Почетино направи поредица магии, заклинания и вълшебства и успя да класира отбора си, не само в четворката за догодина ами и на финал в ШЛ. С което можем да кажем, че работата му в отбора е завършена – аржентинецът дойде, когато цел за шпорите бе класирането в групите на Шампионска Лига. Той не само направи това няколко поредни пъти, ами сега ги отведе и до финала на състезанието. Феноменална работа, наистина, колкото и суперлативи да изсипем по негов адрес ще са малко. Приказката на Почетино > приказката на Аякс, поне в моите очи.

Какви ли не халфови линии видяхме от Почетино през този сезон. Сисоко, бившото крило, като опорен халф. Дани Роуз, бекът, като опорен халф. Хари Уинкс, пословично мудният в защита играч, в ролята на Дженаро Гатузо. Офанзивните Ериксен и Деле Али също минаха на тези позиции в различни моменти тази година. Общо взето халфови линии, които не би трябвало да сработят. Но някакси успяваха едвам едвам да направят достатъчно. Похвали заслужава и защитната четворка на шпорите, която трябваше да попива много повече напрежение от обичайното, точно заради тези неволи. И в този отбор имаме един защитник, представил се на феноменално ниво тази година – Тоби Алдервайрелд. За разлика от минали години, когато халфовете на Тотнъм помагаха и подаваха ръка на защитниците, тази година динамиката бе обратната. Наистина страхотна работа на отборно ниво по всички линии на терена. All hail, Pochettino!

Какво ги очаква догодина?
Почетино наскоро даде едно интервю, в което каза че ако спечели ШЛ сигурно ще напусне Тотнъм. А ако не я спечели – пак е възможно. Или поне това беше заглавието. Знаете, че не отварям наистина статии. Така че ми се струва и че отговорът на този въпрос ще е най-голямата въпросителна пред отбора. На второ място идва задържането на звездите на отбора, което би станало по-лесно с една победа на финала в ШЛ. И на трето — ПО-ПЪЛ-НЕ-НИ-Я. Колкото и голям магьосник да е Почетино, дори той не може да си позволи втора година без истинска халфова линия. Ще трябва да бъде подкрепен на пазара и от това колко адекватна бъде тази подкрепа ще зависят много неща за тима.

Следват обзорите на отборите на Арсенал, Манчестър Юнайтед и останалите в лигата