Вътрешен проблем

Витаутас Черниаускас, Николай Бодуров, Божидар Чорбаджийски, Нуно Томаш, Тиаго Родригес, Валентин Антов, Рубен Пинто, Ангел Лясков, Джеферсон. Девет имена, свързани помежду си. Пет от тях са викани в националните си отбори в рамките на последната година. Четирима са капитани на ЦСКА, а един е сред най-стабилните играчи откакто е на Армията.

Какво ги свързва? Отношението на Люпко Петрович. Какъв е ефектът? ЦСКА ще се бори със зъби и нокти за място в тройката, което значи място в Европа. Към днешна дата това е по-скоро невъзможна цел. След още един-два мача като този в Стара Загора борбата ще се премести от тройката, за шестицата.

Въпреки големите си успехи и страхотна визитка, Петрович се държи така както всеки фен на Левски или ЦСКА, който иска да стане треньор на "вечния враг" - с една единствена цел. Да го съсипе отвътре. Съмнително е да го иска разбира се, но някак магически този голям треньор изведнъж загуби умения и харизма.

Безумието да се лишиш от двойката централни защитници на България - единият да е заточен вкъщи, а другият в Румъния, плюс факта че доста стабилния Томаш не помирисва терен от известно време, дебютиралия с нелош успех в националния отбор Лясков е засилен във Враца си е чисто самоубийство. В добавка лидер като Пинто гледа отстрани, а може би най-големият талант от години на Армията - Валентин Антов, стигнал и до националния отбор е на практика неизползван. Тук дори не добавяме Митко Митков. Пълно безумие е да ползваш играч редовно в подготовката и след това да не влиза дори в групата.

А какво да кажем за последната тотална глупост - най-добрият вратар в Първа лига Витаутас Черниаускас да седне на пейката, заради менте от Бразилия. Медийната машина се завъртя бързо: "Новият номер 1", интервюта, обяснения. А истината лъсна в първия сериозен мач, в който Густаво Бусато се издъни жестоко.

Неясна е и ситуацията с обявения за голям талант Давидов. В неговия случай нищо не може да се каже, тъй като няма с какво да бъде сравнен. Тиаго пък досега имаше един слаб период - при самозванеца Йевтич, който го беше забил на крилото. Днес сърбо-англичанина го разкриват в Австрия, но Тиаго е в България и определено няма настроението за игра. Интересно ще е да се разбере защо.

От изброените в началото шестима (или в някои случаи седем) бяха титуляри миналия сезон. В сезона, в който ЦСКА почти спечели титлата и само няколко ситуации (игрови и не само) му попречиха да сложи край на доминацията на Лудогорец. Случайност? Едва ли.

Откакто ЦСКА изгуби лиценза си и тръгна отново нагоре е имал двама треньори и половина, които заслужаваха да са начело. Първата фрапантна грешка на ръководството беше да освободи Христо Янев за сметка на менте от Румъния, на което все по-малко хора си спомнят името. Шансът този гаф да бъде коригиран дойде със Стамен Белчев, който свърши великолепна работа и най-важното - изгради стил. Той се задържа дълго, но също бе освободен. "Половинката" с доста условности е Любослав Пенев. Не защото е по-слаб от Янев и Белчев, а защото е непредвидим в поведението си. И това се доказа с оставката му.

С оглед на фактите Петрович днес изглежда напълно равностоен на провалите Йорданеску и Йевтич. И дори по-зле от тях, тъй като моралът на Армията изглежда тотално съсипан. Нещо, с което и най-големите професионалисти сред играчите трудно ще се справят.

Изходът е един. Билет за Петрович към Сърбия. За място в шестицата може да се бори всеки.