Арда  Берое  Ботев Враца  Ботев Пловдив  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Славия  Черно море  Царско село  ЦСКА  България 
Първа лига - редовен сезон
Трансферна зима 2020
Коронавирус!

06-11-2019 18:50


Боли ме, че бях оплюван от свои

Боли ме, че бях оплюван от свои

17 март е най-великата дата в живота ми, призна Екзекутора на Ливърпул

стани фен

Стойчо Младенов даде голямо интервю пред dir.bg, в което отговори и на въпроси, свързани с ЦСКА.

- Господин Младенов, какво за вас се включва в определението да е успял един човек?
- На първо място винаги е личният план - човек трябва да създаде семейство и да възпита добре децата си. После - да оставя добро впечатление у хората. В професионален аспект най-важното е да постигне такива резултати в своята област, за да бъде запомнен. От това следва уважение. Според мен всеки от младежка възраст трябва да преследва мечтите си. Да вярва в тях и да се стреми един ден да станат реалност.

- Известен сте като човек на дома и семейството, колко трудно е да живеете и работите в чужбина?
- Допреди няколко години с Дарина не се бяхме разделяли. Дойде обаче момент, в който не можеше да ме последва. Аз работя в чужбина, а тя трябва да помага на децата и внучките. Тежко ми е много от този факт. Единственото спасение е, че моят екип е съставен от българи в лицето на Анатоли Нанков, Тодор Янчев и д-р Иван Дойчев. Помагаме си взаимно, разтоварваме психически. Но и това невинаги помага. Неведнъж ми е идвало да си купя самолетен билет и да се прибера. Професията ми обаче изисква друго, а аз съм на сто процента професионалист. Висока е цената да се лишиш от най-милото. Истината е, че в чужбина заплащането е значително по-добро от това в България. Но има друга, много по-силна причина, която ме кара да работя зад граница. Това са признанието, свободата и уважението, които срещам. В България го няма.

- Коя е датата извън рождения ден, която никога не забравяте? Кой е най-важният ден за футболния човек Стойчо Младенов - може би 17 март 1982 г. и мачът с Ливърпул?
- Два са дните. Безспорно 17 март е най-великата дата в живота ми. Исторически и паметен ден не само за ЦСКА, но и за целия български футбол. Не знам дали ще сме живи да видим български отбор да се класира за полуфинал на Шампионската лига. Много е изговорено за мача с Ливърпул. Връх в кариерата ми! Но има и най-голямата бездна, която също не мога да забравя. Това е, когато ЦК на БКП ме изхвърли от физкултурното движение. Дори да бях отишъл на работа в завод, и в заводския отбор нямаше да ми дават да играя. Скриха ми топката в буквалния смисъл на думата. Това стана, когато избрах да дойда в ЦСКА без разрешение на тогавашната футболна федерация. Не помня датата, но това е най-тежкият ми момент във футбола. Бях в сладкарница "Преспа" на "Граф Игнатиев". Държеше я голям наш фен и мой приятел - Спиро. По радиото чух решението. Качих се на моята "Лада" и тръгнах. Не знам накъде. В един момент, не помня колко време е минало, бях минал Ихтиман. Тогава магистрала нямаше, а само черни пътища. Бях в безтегловност. Карал съм към нищото с мисълта, че са ми отрязали краката.

- А веднъж ви се наложи и да събирате отбор за старта на сезона в ЦСКА за около седмица при завръщането ви насред управленска криза?
- Още един тежък момент от кариерата ми, който няма да забравя. Мисия невъзможна беше. За няколко дни трябваше да направим така, че ЦСКА да съществува. Отбор нямаше, време - още по-малко. Действах със замах и смелост. Не познавах нито един от футболистите, които дойдоха. Гледах по 3 минути клипове в интернет и трябваше да кажа "да" или "не". Радвам се, че в близо 90 процента от случаите взех правилното решение. Нямахме подготовка, излизахме на по две тренировки, без да се познаваме. И биехме! Че чуждите ме плюеха, не ме интересува. Боли ме и до днес, че бях оплюван от свои. Защото единствен приех мисията да спася ЦСКА. Резултатите лесно може да проверите. С 10 пъти по-малък бюджет от Левски и Лудогорец до последно се борихме за първото място. За мачовете с вечния съперник всички знаят - където ги хванехме, ги биехме. Отплатата за мен обаче бе да бъда руган от свои.

- Темата ЦСКА няма как да бъде подмината. Несъмнено следите нещата... А много фенове очакват и новини за ваше завръщане. Доколко е реално то, в какви отношения сте с хората в клуба?
- В добри отношения съм с всички в ЦСКА. А кога и дали ще се завърна - един Господ знае. От млад футболист обичам животът ми да е подреден. Сега работя в чужбина и още не съм решил докога ще е така. Признавам - много ми липсват нещата, за които говорихме - съпруга, синове, внучки. Ще дойде моментът, когато ще кажа "Баста". И ще се върна да живея с тях.

Абонирайте се за канала на спортното предаване Студио СПРИНТ в YouTube


Тагове: ЦСКА, Стойчо Младенов

Коментари

Още Новини


Livescore
Първа лига
последен мач
Първа лига
следващ мач
BGfootball.com
BGfootball.com

Революцията вече започна

Революцията вече започна

Някои отбори все още се запъват, но и те ще се предадат

BGfootball.com
BGfootball.com

Българските клубове надуха цените

Българските клубове надуха цените

Повечето от тях предпочитат заточение за играчите им в чужбина, отколкото развитие у нас

BGfootball.com
BGfootball.com

Ще издържат ли някои клубове поправителния си изпит?

Ще издържат ли някои клубове поправителния си изпит?

Тези, които сега въстанаха срещу БФС подкрепиха Боби и сие на последния Конгрес

назаем

Спасителите вече ще изискват силен Левски

Спасителите вече ще изискват силен Левски

Засега е твърде нереалистично да се очаква пълен стадион на всеки мач



Дъвката ЦСКА

Дъвката ЦСКА

Явно не може в Левски да ври и кипи, а на Армията всичко да е спокойно


Спортни новини