Национална футболна пародия

Жаклин Михайлов/Тема Спорт
Българският национален отбор по футбол в пропадането си към пропастта преминава през най-различни агрегатни състояния и актуалното такова е пародия. Националният отбор е футболна пародия. И затова си има причини. Доскоро хваленото като много добро 14-годишно управление на Борислав Михайлов унищожи всичко.

Не пиша почти всичко, защото наистина няма за какво да се хване фиданката.

В деня на мача с Парагвай основна тема не е как ще се представят тези на терена, а кой всъщност е временният президент на БФС. Оказва се, че хората най-брутално са ни излъгали, че уж са подали оставки. То било да се смекчи гневът Зевсов.

Демек - снишихме се, но съвсем не сме си оставили магарето в батака. Същите тези, снишените, си поставиха един пенсионер за треньор на националния отбор. Той пък завалията е доволен и на това, че някой се е сетил за него. Събрал от кол и въже някакви момченца, които ги е страх да ритнат топката. Нямат си понятие от това как се играе футбол. И излизат срещу тях истински мъже от Серо Портеньо и Гуарани и им разказват тази игра. Но няма и кой да го забележи.

Мачът е по сателитното БНТ, народът си гледа новините и се радва на увеличенията в бюджета. На самия стадион 500 зрители и близо толкова на брой полиция отвън и вътре. Очаква се нападение на ИДИЛ! По стар български навик отивам да гледам второто полувреме, защото уж съм имал някаква работа от 19 до 20 часа и не мога да вляза на стадиона. Искам да си купя билет от 25 лева, обаче касите са спрели да работят към 18:50. Представяте ли си, човек дори да иска да гледа националния отбор, не може да го направи. Вместо да ме чакат с погача, бъклица и дрян, те ме отпращат обратно. Защото не им пука за нищо, а както добре се знае, тъпотията е нелечима. Вместо да оставят свободен вход, белким някой се излъже да влезе, те връщат заблудените хорица.

Да се смееш и да плачеш. И тези хора драпат с всички сили да останат на власт.

Министърът отишъл на мач. Какво легитимира той с присъствието си. Унижението на националния химн, на националния флаг и въобще на нацията. Някакви момчета с бели фланелки и един едър лъв на гърдите се заблуждават, че имат нещо общо с футбола.

Някакъв пенсионер стои на тъча и се прави, че му пука за нещо друго освен заплатата. Нещата обаче щели да се оправят, мачът с Парагвай вдъхнал увереност, играчите показали желание, имало напредък. Ние в 2019 година си говорим още за желание?! Да не забравя и другата сакрална дума – мотивация. Тази игра се играе с топка, а не с желание. И като не знаеш какво да правиш с топката, нищо не може да те спаси. И разликата между това, което играе Парагвай, и нашето е от земята до небето. Те са технични, бързи, повратливи, топката ги обича. Треньорът им е ученик на великия Марсело Биелса, движат се по учебник. Къде сме ние, къде са те. И кога ще ги стигнем. С кой ще ги стигнем? Сложили сме за треньор Бат′ Гошо за да върнем късмета на Чичо Пенчо!

Но рибата се вмирисва от главата. Да, желание има, но то е да се живее покрай футбола.

Да се живее сладко и охолно. И безотговорно. И нищо няма да се промени. Повтарят като папагали, че щели да направят всичко възможно да спечелят баража за Лигата на нациите. С тези, където бяха на терена, няма как да го спечелят. Уж назначават нов треньор, а той като стария. С Марселиньо и Вандерсон и покрай тях вечната Амбър – Ивелин Попов. Зад тях Малинов и Костадинов, които, като ритнат топката и тя избухва в плач. Някакъв фарс, Дерменджиев кани 31-годишен футболист да дебютира в националния отбор и го държи на пейката. Ами той, Митко Илиев, можеше да гледа мача и в Пловдив пред телевизора.

Отблъскваща пародия и на всички им е безразлично.

Дотам сме се докарали. Излиза Лечков след мача и говори като доцент по право. Все едно, че сутринта е бил на заседанието на Висшия съдебен съвет. Нали беше велик футболист, нали изкара хората на улиците през 1994 година?! И какво направи като ръководител – срам и позор. Но той вече не можел да играе футбол. И с тези два-три изтъркани лафа го кара вече 14 години. Лечков – 3 точки от 7 мача, без победа от 12, от слабо към по-слабо. С какви очи претендираш да си президент на БФС? Някой щеше ли да си спомни кой си, ако в Америка бяхте загубили 3 мача и се бяхте върнали през задния вход на летище София?!

Това е положението – пародията продължава и се насочва към фарс. Пълен и окончателен фарс!