Арда  Берое  Ботев Враца  Ботев Пловдив  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Славия  Черно море  Царско село  ЦСКА  България 
Първа лига - редовен сезон
Трансферна зима 2020
Лига Европа 2019/2020

08-02-2020 12:50


България първа посреща олимпийския огън в ерата на модерните игри

България първа посреща олимпийския огън в ерата на модерните игри

В София изчезват 14 факли от щафетата към Берлин през 1936 година

стани фен

Николай Кръстев
България е първата страна в света, която приема щафетата с олимпийския огън в ерата на модерните игри. Но идея на пропагандния гений Йозеф Гьобелс Организационният комитет на игрите организира за първи път щафета с олимпийския огън. От 1936 г. тръгва традицията факелът да се пали от слънчевите лъчи в Олимпия и да се пренася с бегачи до града на състезанията.

Точно 1108 спортисти доставят огъня до Берлин, а по чисто съседски причини България има честта да е първата държава, през чиято територия ще мине щафетата с пламъка. Огънят лумва в Олимпия на 28 юни 1936 г. и прави дълга обиколка из цяла Гърция. Щафетата пресича границата и влиза в България на 25 юли. На Кулата факлоносците са посрещнати от Цеко Георгиев, назначен за главен комисар по пренасянето на огъня през наша територия.

Вестниците, най-вече "Спорт" и "Зора", пишат за голям ентусиазъм у населението, като на много места щафетата минава през шпалир от хора. Пътят на огъня е през Кресна, Горна Джумая, където има близо едночасова церемония, след това през Дупница и пристига в столицата.

Показателно за настроението у нас – общинската управа на селцето Свети Врач, отделя 1000 лв. от скромния си бюджет и ги предоставя на местното спортно дружество, за да организира достойно посрещане и преминаване на олимпийската щафета. Оказва се, че в София поне в началото вълненията са най-малки, а емоциите – най-слаби. Около 2000 души се събират на площада пред храм-паметник "Александър Невски". Кметът инж. Иван Иванов запалва приготвената голяма факла, държат се традиционните речи. След около час процесията продължава пътя си, като огънят е поет от Е. Василев – шеф на отдел "Телесно възпитание" към Министерството на просветата.

 

 
 

Като цяло олимпийският празник в София е белязан от лоша организация. Предварителният график е нарушен, а накрая, преди отпътуването на щафетата, се появява напрежение и едва не се стига до размирици.

Повод за разправиите е фактът, че по неведом път са изчезнали 14 от сувенирните дръжки на факлата с огъня, които остават за бегачите. Така някои от спортистите, дефилирали с огъня по улиците на София и на които предстои да продължат щафетата, разбират че няма да имат ценен спомен от олимпийската щафета. Започват шумни протести и здрави разправии, които едва не прерастват в масов бой.

В суматохата не се разбира дали дръжките на факлите просто за забутани някъде, или са откраднати. Възможно е участието на държавния чиновник Василев в щафетата да се е наложило спешно и непредвидено, заради възникналия скандал и отказите на няколко от предварително набелязаните, да се включат. Вечерта огънят е в Сливница, а в 1 часа след полунощ в Цариброд навлиза в Югославия.

Цар Борис III си спестява нацисткия поздрав на откриването
Цар Борис III е с официалната ложа на Олимпийския стадион в Берлин за официалното откриване на игрите. Редом са Адолф Хитлер, Йозеф Гьобелс и Херман Гьоринг, както и трима принцове – италианският Умберто, гръцкият Павел и шведският Густав Адолф. На всички снимки от този ден е видно, че българският монарх не прибягва до типичния нацистки поздрав за разлика от почти всичко около него. Същия ден преди церемонията цар Борис III e на посещение в Олимпийското село при българската делегация. Там е придружаван от д-р Теодор Левалд, шеф на Организационния комитет на игрите. Д-р Левалд е доста резервиран към нацистите и по време на официалното откриване – независимо, че е до Хитлер – демонстративно стои с прибрани ръце до тялото, символ на непобедимия олимпийски дух.

Много по-късно става ясно, че Цар Борис III всъщност е в Германия 10 дни преди началото на Олимпиадата. Но е инкогнито и по лични дела. Необявената му визита е заради операция на царица Йоана в местна клиника. Специален влак докарва българската делегация в Берлин – от 94-те човека спортистите са само 27. Общо на игрите пристигат 4066 състезатели от 49 държави.

Паралелно върви и конкурс по изкуствата, където също германците доминират. В надпреварата на танцовите състави „Българска китка” с ръководите Борис Цонев печели победата. Безмоторното летене е демонстративен спорт, в който със собственоръчно конструирания си самолет се включва майор Георги Дренников. Един от най-големите ни асове е класиран трети.

 

 

Най-добро класиране в състезанията записва десетобоецът Любен Дойчев – 14-и. Маратонецът Борис Харалампиев завършва 37-и.

Поредица от случки с малшанс преследва нашите олимпийци. В надпреварата по часовник колоездачът Борис Димитров пада, защото веригата му се заплита. Съдиите го допускат до втори старт, но и там се случва същото.

След много разправии гимнастиците едва успяват да участват в състезанието. Причината – съставът е от 7 души, а трябва да е от осем. В тази ситуация няма как да не са последни в отборната надпревара, след като сборът се формира от по-малко спортисти.

А славните ни ездачи дълго са втори в отборното състезание по всестранна езда. Последният, който стартира – майор Тодор Семов, обърква трасето и пропуска препятствие. Следва дисквалификация на целия състав и така отлита реалната възможност да бъде спечелен първи олимпийски медал за България.


Имаме представители в стрелбата и фехтовката, които не впечатляват.

 
 

Спор за поведението на българската делегация
Не е изяснен напълно въпросът дали българската делегация, когато дефилира на 1 август 1936 г. на Олимпийския стадион при официалното откриване, приветства публиката с нацистки поздрав. Докато за трибуните е ясно, националсоциализмът в този момент е в разцвет в Германия.

От снимката с лошо качество личи, че офицерите сред нашите спортисти отдават чест, а другите са с вдигната дясна ръка, но при половината тя е доста сгъната в лакътя.

Нека се доверим на човек, който наистина е експерт, но вече не е между живите. Николай Георгиев е дългогодишен служител на БОК в периода 1957 – 1987 година, след което близо две десетилетия работи в Олимпийския музей в Лозана.

Георгиев е специалист по олимпийска история и по програмата на игрите. Според него е абсолютно сигурно, че не само българската, но и много от другите делегации в Берлин, където участват 49 страни, се обръщат към трибуните с т.нар. олимпийски поздрав. Който датира от средата на 20-те години на ХХ век и се появява преди хитлеристкия символ с изправена напред дясна ръка.

Но по същество и олимпийският поздрав, и нацисткия си приличат, затова и често се бъркат. Особено когато биват демонстрирани точно в Берлин и точно през 1936 година.

 

 

---

Абонирайте се за канала на спортното предаване Студио СПРИНТ в YouTube

 

 

---

Абонирайте се за канала на спортното предаване Студио СПРИНТ в YouTube

 


Тагове: Олимпийски игри, Берлин 1936

Коментари

Още Новини


Livescore
Първа лига
последен мач
Първа лига
следващ мач
BGfootball.com
BGfootball.com

Таванът е единственото решение за родния футбол

Таванът е единственото решение за родния футбол

Своеобразен паричен съвет в Първа лига би нормализирал много неща

МисляФУТБОЛ
МисляФУТБОЛ

Тактическите умения на Крис Уайлдър

Тактическите умения на Крис Уайлдър

На какво се дължи успеха на Шефийлд Юнайтед този сезон

Анализ на седмицата
Анализ на седмицата

Какво се промени в Нюкасъл?

Какво се промени в Нюкасъл?

И какво Стив Брус прави по-различно от Рафа Бенитес

назаем

Българският футбол и вятърът на промяната

Българският футбол и вятърът на промяната

Pредстоящият извънреден конгрес е стратегически



Интер постави Лудогорец на мястото му

Интер постави Лудогорец на мястото му

Страшно е когато се внушава, че черното е бяло, а бялото - черно


Спортни новини