Арда  Берое  Ботев Враца  Ботев Пловдив  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Славия  Черно море  Царско село  ЦСКА  България 
Първа лига - редовен сезон
Трансферна зима 2020
Коронавирус!

12-02-2020 14:11


Големият волейболист Димитър Каров:В Токио през 1964-а пощуряхме по японската техника

Големият волейболист Димитър Каров:В Токио през 1964-а пощуряхме по японската техника

стани фен

Николай Кръстев

През 1964 година Димитър Каров вече е основен разпределител на националния отбор по волейбол. Легендарният играч има над 500 мача с националната фланелка. Но двубоите от олимпийските игри в Токио преди 55 години са сред най-незабравимите. Защото тогава е и олимпийският дебют на волейбола. Димитър Каров разказа пред „Спринт” за игрите в японската столица. И не толкова за спортните битки, колкото за впечатленията си от Токио и японците.

 

- Г-н Каров, волейболът става олимпийски спорт с решение на сесията на Международния олимпийски комитет през 1957 година в София. Помните ли това?
- Не, защото през 1957-а аз съм момче на 15 години. Играех усилено футбол по това време. Започнах да тренирам волейбол и да се занимавам по-сериозно със спорт година по-късно – през 1958-а. Така че не съм научил още тогава, че волейболът е станал олимпийски спорт именно в София. Естествено, разбрах го малко по-късно, но и имах шанса с националния отбор на България да играя на първия олимпийски турнир по волейбол. Започнах да играя волейбол пак в махалата и лека-полека дойдоха и сериозните тренировки. Играехме основно на игрището до църквата „Свети Спас“ - на улиците „Найчо Цанов“ и „Вашингтон“. Там израснахме, наблизо живееше и Димитър Шойлев, който беше много добър волейболист. На този терен се играеше непрекъснато и всичко...

 

- През 1964-а вече сте титулярен разпределител на националния отбор, нали?

- Да, получавах доверието на треньора Димитър Захариев да започвам в стартовия състав. Втори разпределител беше Ангел Коритаров. Горе-долу заедно с мен титуляри бяха и Георги Константинов, Симеон Сръндев, Славчо Жотев, Иван Кочев и Славко Славов. Година или две преди игрите в Токио стълб в отбора беше Борис Гюдеров. Той пътува със статут на играещ помощник-треньор за олимпийските игри. Но това към този момент вече беше по-скоро жест към него и към огромните му заслуги за националния отбор и българския волейбол.

 

- България отива да играе на олимпийския турнир по покана...

- Да, получихме покана, след като Мароко не се възползва от това, че спечели правото да участва от името на Африка. Не знам защо – поради финансови причини или вероятно са имали някакви проблеми със състава. И ние получихме покана около месец преди началото на игрите, а може би и малко по-късно. Отборът ни вече беше разпуснат, събраха ни набързо и след няколко дни вече пътувахме за Япония, където отидохме близо две седмици по-рано, за да се аклиматизираме. Пътувахме с няколко кацания на самолета – в Москва, в едно малко градче и в Хабаровск, където пренощувахме, и оттам – за Токио. В СССР ни посрещаха официално, особено в Хабаровск. Имаше церемонии. Искам да подчертая – в този момент бяхме силен отбор с големи възможности. Спомням си европейското първенство в Букурещ през 1963 година – там бяхме много близо до добро класиране и да вземем медал, като съответно да спечелим и квота за игрите в Токио. Не се получи по една-единствена причина – в мача с Унгария водехме в решителния гейм с 8:1 и точките ни бяха отнети, което много ни изнерви, и в крайна сметка го загубихме. А причината за отнемането се оказа грешно подреждане на нашия състав още в началото на гейма, което обаче не бе забелязано от съдиите, а трябваше да мине половината гейм, за да го видят и съответно да ни накажат. Тогава дори бяхме убедени, че са го направили нарочно срещу нас. Помня, че специално на това европейско в Румъния съдиите ни ощетиха много и в други ситуации... Иначе пропускът на помощник-треньора Иван Минев си беше факт и неоспорим.

 

 

- На олимпийските игри обаче правим силни мачове...

- Да, в Токио играхме силно, бяхме спокойни и това много ни помогна. Завършихме пети с 5 победи и 4 загуби. Мисля, че имахме сили и да се придвижим с едно място нагоре. Първата тройка – СССР, Чехословакия и Япония, към онзи момент беше непоклатима. Паднахме от първите три отбора и от Румъния, която завърши на четвърто място. И спечелихме срещу всички останали. Много любопитно се получи, когато преди началото на игрите, но вече когато бяхме в Токио, получихме предложение от американците да изиграем контролна среща. Ръководството на делегацията ни, водена ог генерал Владимир Стойчев, се събра и след дълго съвещание отказа мача. Стана конфузия – сякаш се страхуваме от мач със САЩ. Даже помня как на една от нашите тренировки дойде треньорът на американците и явно недоволен и обиден от нашето решение се изсмя много силно. После в официалния мач си ги бихме, но...

 

- Имахте ли усещането, че в Япония сте в страна, която преди 19 години е сред най-големите губещи във Втората световна война и върху нейна територия са хвърлени две атомни бомби?

- Нямаше и помен от тези неща, които говорите. Япония се показа на олимпийските игри в целия си блясък на дисциплинирана и подредена държава, с трудолюбиви и всеотдайни хора. Уникални са. Това участие беше за нас първи досег и сблъсък с тази източна цивилизация, с тези невероятни хора и със страхотната техника, която се продаваше по магазините. Ние просто бяхме като пощурели. Всички си бяхме накупили радиоапарати, магнетофони. От всяка стая звучеше музика. Пускаме радиото, записваме песните на магнетофона и после ги слушаме с часове. Бяхме като малки деца и много щастливи. За организацията на нашия престой и на самите игри няма какво да говоря. Всичко беше по часовник – движението, олимпийският транспорт, самата олимпиада. Няма да забравя как на първата ни тренировка в една университетска база ни попитаха на колко игрища искаме да тренираме. За първи път чухме този въпрос. Към треньора Захариев беше зададен. Питаха и колко атмосфери иска да бъдат надути топките... И това го чухме за първи път. Ние топките ги натискахме така с пръсти (б.а. - показва) и - тази е добра, тази не е добра. Изключителен народ са японците.

 


- А какви бяха впечатленията ви от хората?

- Много ме впечатляваше, че младите седяха по пейките на голямо разстояние един от друг. В единия край е момичето, а в другия край е момчето. И въобще не се гледат, докато си приказват. Гледат напред и си говорят. След няколко години отново пътувахме с отбора до Япония – тогава вече се бяха приближили. Имаше само около един метър между двамата. А през 1970-а, когато ни поканиха за 5-6 контроли преди световното, на което бяхме домакини, вече момчето и момичето бяха един до друг на пейките и си държаха дори ръцете. Просто бях свитедетел на тяхното развитие на взаимоотношенията им. Всичко това ме впечатли страшно много.


- Какви бяха условията в олимпийското село?

- Според мен за онова време едва ли можеше да са по-добри. Бяха построили наколна магистрала от аерогарата до олимпийското село. Път като конец. Автобусите със спортистите се движеха с полицейски ескорт, а магистралата беше високо във въздуха, виеше се между сградите и се стигаше за нула време. За първи път видяхме тогава така да се сервира храна. Всъщност – не се сервираше. Минавахме покрай рафтовете и си взимахме каквото си поискаме и колкото си поискаме. Няма да забравя руския щангист Жаботински – рекордьора в тежка категория. Ядеше сам на две маси. Отрупани с храна. Гледахме го като шашардисани. Около него примерно имаше 4 супи, пет втори основни ястия, салати, колбаси, десерти, плодове. Нямаше ограничения на теглото, за да влезе в категория – неговата беше абсолютната. Спомням си миличките ни борци и боксьори, редовно не ги пускаха да влязат в ресторанта, защото трябваше да пазят тегло и да си останат в категорията.

 

---

Абонирайте се за канала на спортното предаване Студио СПРИНТ в YouTube

Абонирайте се за канала на спортното предаване Студио СПРИНТ в YouTube


Тагове: Олимпийски игри, Токио 2020

Коментари

Още Новини


Livescore
Златка Замова
Златка Замова

Барса залага треньор и всичко на масата

Барса залага треньор и всичко на масата

Ще ги измъкне ли пак от тинята Меси срещу Атлетико или идва краят на каталунската му приказка?

BGfootball.com
BGfootball.com

Революцията вече започна

Революцията вече започна

Някои отбори все още се запъват, но и те ще се предадат

BGfootball.com
BGfootball.com

Българските клубове надуха цените

Българските клубове надуха цените

Повечето от тях предпочитат заточение за играчите им в чужбина, отколкото развитие у нас

назаем

С Марселиньо всичко е пито-платено

С Марселиньо всичко е пито-платено

Емблематичния халф си тръгва от Лудогорец през задната врата



Създадени един за друг

Създадени един за друг

Всичко в Клоп крещи червено, цветът на действието, жизнеността, енергията и опасността


04-07-2020
Рождениците днес
Спортни новини