Арда  Берое  Ботев Враца  Ботев Пловдив  Витоша  Дунав  Етър  Левски  Локомотив Пловдив  Лудогорец  Славия  Черно море  Царско село  ЦСКА  България 
Първа лига - редовен сезон
Трансферна зима 2020
Коронавирус!

22-04-2020 12:12


Проектът Порточанов

Проектът Порточанов

Нефтохимик беше нещо повече от обикновено футболно явление

стани фен

Жаклин Михайлов/Тема Спорт
Темата за явлението "Нефтохимик" е благодатна. Този клуб през 90-те години на миналия век ни радваше с красив футбол. А човекът с най-голяма заслуга всичко това да се случва, и то в продължение на много години, се казва Христо Порточанов. Колоритен, харизматичен, неповторим, словоохотлив - много прилагателни могат да се прикачат към бургазлията.

Той може би беше първият "уан мен шоу" в българския футбол. За начало малко история.

Нашият герой започва да се занимава с организация на футболния процес в социалистическите времена. Първата му работа е в Локомотив Бургас. Клуб с такова име вече не съществува и основната причина е, че върху неговите руини израсна явлението Нефтохимик. За протокола Локомотив си беше отбор от В група и през него са минали доста бургаски таланти. На първо четене се сещам за Николай Русев - Джангъра. С отбор от В група е свързано първото повишение на Порточанов. Някъде в средата на 80-те години на миналия век той заема престижната длъжност председател на ДФД Странджа Грудово. Този клуб също има своето престижно място на Югоизточната футболна карта. Негов кадър пък е Златко Янков. Зората на демокрацията заварва Христо Порточанов отново в Бургас, но вече с маршалския жезъл в ръката. Някъде в онези бурни дни на Голямата промяна започва стремителният ход нагоре. Държавното предприятие "Нефтохим Бургас" си прави собствен футболен проект, но с годините тази подробност се размива, защото всъщност се пръква "Проектът "Порточанов". Без неговата енергия, без неговата безмерна амбиция и без неговата алчност за успехи и известност нищо нямаше да бъде същото.

И "локомотива" много скоро се строява на челен коловоз. След кратка схватка в Южна Б група Нефтохимик печели промоция за елита. Годината е 1994, два месеца по-късно България заема четвъртото място в света. Залисани в еуфорията, едва ли тогава сме обърнали внимание на този факт. Но напразно, защото появата на Нефтохимик се оказа с исторически измерения. Абсолютно веднага и на мига стана ясно, че се случва нещо голямо не само за град Бургас, но и за цяла България.

Момент, щях да пропусна вероятно най-важната подробност. Освен отбор Нефтохимик
строеше и стадион.

Години след това го изписвахме като "стадионът красавец в квартал "Лазур". Много умници по онова време се подиграваха, че било лесно да се построи нещо с държавни пари, но практиката показа, че освен този стадион почти нищо друго не остана от държавните пари. Затова Христо Порточанов може да се нарече и в прекия, и в преносния смисъл строител. Спомням си, че някъде през 1998 година за пръв стъпих на този стадион и е меко казано да напиша, че бях впечатлен (откриването му е през пролетта на 1997-а). Стадионът в квартал "Лазур" по много неща се доближаваше до средното равнище на Европа. Примерно бих го сравнил със старата "Росунда" в Стокхолм. Точно стадионът изгради репутацията на Порточанов като добър и загрижен стопанин. Всеки детайл беше изпипан, което не е често срещано по нашите ширини.

Красив стадион и отбор, който играе красив футбол. Това бе рекламният слоган на Нефтохимик. И клубът много бързо набра привърженици. Много бургазлии предадоха любимия Черноморец и станаха фенове на Нефтохимик. Буквално за няколко години мачовете на тима докараха на стадиона десетки хиляди. Видял съм го с очите си. През 1996 година бях на мач в Бургас между Нафтата и Локо СФ, на който имаше между 10 и 15 хиляди на стадиона. На другата сутрин пък минах покрай една вестникарска маса, за да проверя как върви вестникът, и ми казаха, че са продали вече 50 бройки. Още една симбиоза, защото успехите на Нефтохимик продаваха вестници. А медиите обичат победителите.

И както се пише, местният герой за една нощ стана национален Христо Порточанов през 90-те години на миналия век стана една от най-влиятелните личности в българския футбол. Забележете обаче - като президент на едва прохождащия Нефтохимик. Вальо Михов и Томас Лафчис бяха катапултирани от големи футболни марки. Порточанов сам си построи катапулта. И така се изстреля с него, че в един момент загуби връзка със земното притегляне. Стигна до онази приказка "Хюстън вика земята". Човекът с емблематичния мустак стана абсолютно незаобиколим фактор. А и дори физически бе трудно да бъде заобиколен. За дълги години той си присвои правото да бъде последна инстанция по всички въпроси. А нямаше медия, която с готовност да не влезе в ролята на негова трибуна. Естествено, имаше и много скандали, но както се знае добре, те са най-питателната среда.

Няма как обаче да си известен без покритие. А покритието на Порточанов бе в наличност - успехите и играта на неговия собствен отбор. Залагам уловка с думата собствен, но точно така се получи. В един момент след различни преобразувания и най-вече заради закона за футболните акционерни дружества Порточанов стана собственик на Нефтохимик. И според запознати тази собственост е била добре заплатена от наследника му Митко Събев.

Нефтохимик не постигна само две неща в славната част от историята си. Не стана шампион и не спечели Купата на България. Всичко друго обаче бе налице. Второ място в първенството, две купи на лигата, две участия в европейските турнири. Но по онова време Бургас гледаше много международен футбол. Литекс играеше своите мачове на "Лазур", също и националният отбор. Благодарение на Порточанов Бургас се бе превърнал във футболната столица на България. Нещо, с което не може примерно да се похвали сега Разград, независимо от огромното желание. Никой обаче не може да се сравни с организационния гений на Христо Порточанов. Той винаги постигаше планираната цел.

Досега писах за стадиона и отбора. Но няма как да имаш добър отбор, ако не си намерил подходящия кормчия за кораба. В това отношение без съмнение е най-големият личен успех на президента. Явлението "Нефтохимик" щеше да бъде невъзможно без явлението "Димитър Димитров - Херо". На 34 години Димитров стана старши треньор на Нефтохимик и за нула време изгради един от най-добрите тимове в страната. Без трансфери, без траншове и почти само с играчи от Б група. Това по днешните стандарти може да се класифицира само като чудо. Но Херо го направи и за целта му трябваха само 2 години. Една година за влизане в А група, една за адаптация и на третата Нафтата вече газеше. Биеше наред Левски и ЦСКА, където ги хване. При това с изразителни резултати. Благодарение на Порточанов и Херо играчите загубиха всякакъв респект от авторитети. На година в А група те допуснаха само 3 загуби в 30 мача (сезон 1996/97). За отбор от провинцията тогава е било рекорд.

Стадион, отбор, треньор, играчи - всичко това е добре. Но в морето плуват много акули. Много отбори в позицията на Нефтохимик стигаха до някъде и след това биваха разграбвани. Същата процедура можеше да се случи и с Нафтата. И тук вече е ноу-хауто на Порточанов. Нито един играч не успя да избяга от Бургас, защото сайбията бе измислил безотказен начин да ги държи като крепостни роби.

Порточанов въведе нещо, което и до днес е химера. Големи пари само срещу резултати. Премиите бяха основното перо в разходната част на Нефтохимик. Печелиш мача и вземаш пачки. При обратния вариант подсмърчаш. На други места беше по-различно. Ела, моето момче, да ти дадем 100 хиляди марки на ръка само да подпишеш. И подходът на Порточанов се оказа печеливш и правилен.

Пак няма да ми стигне мястото и защото стана прекалено сериозно, ще завърша с анекдот. С Христо Порточанов никога не е скучно. Освен основен фактор във футбола по едно време той бе и подмолен в политиката. Не са тайна добрите му отношения с все още силната тогава БСП и нейния бъдещ лидер Кольо Добрев. После и с Първанов. Та при едни парламентарни избори по онова време отборът на Нефтохимик тръгва в неделя за мач, след като футболистите под строй са гласували. Един от играчите обаче пропуснал този важен момент и, естествено, трябвало да даде обяснение на мустакатото началство. Отговорът бил следният - "Шефе, не се притеснявай, гласувах вчера!".

Абонирайте се за канала на спортното предаване Студио СПРИНТ в YouTube


Тагове: Христо Порточанов, Нефтохомик

Коментари

Още Новини


Livescore
Златка Замова
Златка Замова

Барса залага треньор и всичко на масата

Барса залага треньор и всичко на масата

Ще ги измъкне ли пак от тинята Меси срещу Атлетико или идва краят на каталунската му приказка?

BGfootball.com
BGfootball.com

Революцията вече започна

Революцията вече започна

Някои отбори все още се запъват, но и те ще се предадат

BGfootball.com
BGfootball.com

Българските клубове надуха цените

Българските клубове надуха цените

Повечето от тях предпочитат заточение за играчите им в чужбина, отколкото развитие у нас

назаем

Създадени един за друг

Създадени един за друг

Всичко в Клоп крещи червено, цветът на действието, жизнеността, енергията и опасността



Най-горещите стадиони в света

Най-горещите стадиони в света

Тимо Вернер е поискал смяна, защото не може да издържи на адския шум в Истанбул


Спортни новини