90 пъстри години футболен живот празнува един клуб от Монтевидео, Уругвай, дълбоко свързан с България със самото си създаване и все още, почти век!, тачи и следва нашенски добродетели. Тези уругвайски хора от Латинска Америка, живеещи на хиляди километри разстояние през океан, морета и на чужд континент, показват грандиозно уважение към страна, в която никога не са ходили, но са й благодарни заради българско семейство, което ги е родило като клуб.
Една прекрасна история как футбола, спорта, свързват и обединяват много хора по света.
Случайно или не, официалната рождена дата на Данубио Футбол Клуб (Монтевидео), е точно на 1 март 1932 година, навръх един от най-хубавите български празници, когато народа ни вързва мартенички за здраве, берекет и дълголетие, а и да омилостиви буреносния месец март – Баба Марта. Истинската история на малкия квартален клуб, който ще стане четирикратен шампион на Уругвай и единствения спечелил всички турнири в страната през годините, започва година по-рано.
В един от крайните квартали на Монтевидео, край работнически къщи, тук-там някоя асфалтирана улица и зелени полета, във време на футболен апогей в Уругвай, чийто национален отбор е спечелил две олимпийски титли (1924, 1928) и световното през 1930 година, група 12-13 годишни деца от местното държавно училище ”Република Никарагуа” мечтаят да си имат свой футболен отбор. Главен идеолог е емигрирал от Пловдив със семейството си Михаил Лазаров, по-малкият му брат Иван и местните братя Оливера, Алваро и Армандо.
Събират се още петнадесетинма съученици, също запалени за футбол, и почват да ритат парцалена топка край българската къща на доня Мария Минчева Лазарова, майка на ”майничките”. Жената извезала на белите фланелки на момчетата с черен конец около сърцето първото лого, а брат й, Георги Минчев, бивш футболист, почнал да тренира хлапетата. Наречени ”Тигри” стигнали до мач с истински, вече доказан местен тим (Площад на Обединени Спортове), а минималната загуба с 0:1 ги нахъсала още повече.
Началото на следващата учебна година (1 март 1932) носи и сбъдване на детската мечта – момчетата организират лотария за купуване на нови фланелки, най-големият брат Алсидес Оливера плаща за 10, настоявайки отбора да рита в бяло-черно райе (като на Ювентус). Доня Мария Минчева става кръстница на името ”Дунав” (Danubio, Данубио на испански), след като първото й предложение ”Марица” се сторило прекалено женско на децата й. Така ”пибетата” от картал ”Завоя на Мароняс” (Curva de Maroñas), хиподрума, си създали отбор-клуб, ритали мачове срещу връсници (12-15 год.) и през 1933 като ”Данубио” взели мечтания реванш с 2:0 над оня първи съперник ”Площад на Обединени Спортове”..
1934 като дебютанти печелят първи турнир с 9 гола в 5 мача, и водени от Раул Мансебо не спират да мачкат. През 1936 за мач се появява бялата фланелка с черна диагонална ивица и тимът се прочува като ”Ла Франха” (La Franja, ивицата – б.а.) След седем години странстване из квартални турнири, на 8 март 1941, Данубио е официално регистриран като клуб във Футболната Асоциация на Уругвай, поведен от таланта Уго Форно катери дивизиите все като шампион и през 1944 дебютира в елита – ”Торнео Апертура”, за да стане първенец четири пъти. Данубио формирали отлични уругвайски футболисти като Алваро Рекоба, Марсело Салайета, Диего Форлан, Единсон Кавани, Кристиан Стуани, Хосе Мария Хименес, горди както и феновете с клубната история и уважаващи България.
Данубио става първият клуб със стадион наречен на жена, след като хиляди фенове помагат за построяване на стадиона и през август 1957 единодушно избират да се назове на голямата българка Мария Лазарова, майка на младите основатели Мигел (на испански, Михаил) и Хуан (Иван). ”Хардинес дел Иподромо ”Мария Минчеф Лазароф”, за 19 000 зрители. Уважение и признателност за кръстницата. И ето го вече 90 години горд както великата европейска река, миеща и Български бряг, клуб Danubio устоява на промените на времето и стоически защищава своето съществуване.
”Наистина дължим всичко на доня Мария и синовете й.” – не забравят в клуба. Маркетинговият отдел почита рождения ден по оригинални начини – с емоционално видео от над 30 бивши футболисти преди петилетка (с Кавани и Хименес), и пресъздавайки архивната черно-бяла снимка на първия отбор (с българчетата Мишо и Иван). Днес пускат нейна графика с надпис ”Душите на завоя”, големи събирания няма да има (в пандемично и военно време).
Най-емоционално за нас, българите, остава честта отпреди две години третия игрови екип на мъжкия отбор да бъде в червено, с тимночервена ивица с кантове в бяло-зелено, за да разказват за Българския трибагреник. През 2019 на испански е изписан и първия куплет на националния ни химн ”Мила Родино” (кой български отбор го е правил някога ?)
На врата на фланелката и до днес има мини карти на България и Уругвай с надпис ”завръщане към корените”, a в долната част ”Съединението прави силата”.
Щом подобни детайли мотивират чужденци, би трябвало и българите да ни обединят…
Иван (Хуан) Лазаров умира на 97 години през 2018, синът му Хорхе (също покойник) носел бащиния отбор в сърцето, не пропускал мач и като популярен уругвайски музикант посветил доста песни на Данубио (две могат да се чуят на уеб страницата им, Salve Danubio разказва историята и чувството да си от тима).
http://www.danubio.org.uy/uc_57_1.html
Майкол Кабрера донесе трета победа за сезона в елита като гост над Ливърпул в събота, Данубио върви трети и воден от треньора Хорхе Фосати привлича футболисти и се бори много силно в ”Торнео Апертура”.
Червена фланелка за юбилея, лимитирана серия, с българско знаме на ръкавите и за ивица, тези дни получи специално от Монтевидео българският специалист в в Атлетико Мадрид Димчо Пиличев. Плевенчанинът помни гостуването си с отбора на Симеоне на Данубио преди няколко лета, как Чема Хименес и Диего Годин им показвали клуба с Гризман.
Президентът на БФС Боби Михайлов прати официална честитка за 90-годишнината и фланелка на националите. ФК Пирин пък официално ги покани за бенефис за 100-годишнината си в Благоевград лятото.
Честит юбилей българо-уругвайски Данубио, продължавайте да бъдете пример за поколенията!