Желю Станков/Тема Спорт
Който и да е собственик на Левски, каквото и да е финансовото състояние на клуба, който и да е спортен директор, а дори и да няма такъв, който и да е треньор, всяка година по това време положението е еднакво. И в дните около първата контрола на тима всеки може да си направи извод дали това, което се случва със сините, е някаква неизбежна тенденция, или всеки път просто така се стичат обстоятелствата. Защото отстрани изглежда, че в клуба има нови правила, работи се по друг начин и от този момент нататък ситуацията постепенно ще премине към цветя и рози.
Ето ти го онзи ден Славиша Стоянович – леко поизнервен от липсата на достатъчен брой нови футболисти, допълнително ядосан от загубата от Домжале заради гафове на един от двамата нови играчи и говори троснато. Един от двамата нови футболисти е сръбски вратар, вероятно взет лично от Стоянович, а другият е иракски защитник, който обаче не беше на разположение на треньора за първия мач в Хърватска. Странно защо, но всъщност не е странно, а вече е нормално, при Левски винаги има нови футболисти, които се бавят с пристигането си. Документи, самолети, граници, ангажименти…, но сините винаги чакат някого. Все има футболист, който, ако е започнал навреме подготовка, в последната седмица преди първия официален мач се чака жълтата му карта. Която уж идва всеки момент, но все нещо закъснява.
Миналата година по това време Петър Хубчев обясняваше как той, немският възпитаник, ще вземе нови футболисти не на всяка цена, а само такива, които са гледани детайлно, проучени, оглеждани, докладвани, обследвани или каквото друго се сетите за неслучайни играчи. Няма да му правим ревизия, но много от тези очаквания и анонси се разминаха с действителността. И тук говорим за селекция, чийто бюджет бе с доста висок за стандартите на Левски лимит. 200 хиляди евро за Насиру Мохамед и над 20 хиляди евро заплата, а той не мръдна от пейката.
Преди това ситуацията бе подобна и с други треньори, директори и собственици. Включително това се отнася за първия престой на Славиша Стоянович. Сега той отново ни отваря очите, че си има принципи, според които няма да води на Герена футболисти, които е гледал на клипове в интернет, както и по снимки. Тоест треньорът на Левски ще бъде безкомпромисен по отношение на зимната селекция.
Не е трудно да предположим какво ще се случи в оставащите седмици през паузата. Славиша Стоянович ще каже, че изобщо не е очарован от това, че селекцията се е провлачила и че е искал новите му футболисти да проведат подготовката и да участват в контролите. Обаче по независещи от него причини това не се е случило. Но този филм той го е гледал, дори е участвал в заснемането на предишни епизоди от минал сезон.
Неизбежен аспект от близкото бъдеще да е новите да се аклиматизират, да се опознават, да се напасват, после ще има стиковане звено по звено, след това предстои синхрон между отделните линии и когато пролетният полусезон е на прага, Левски ще е недостатъчно подготвен. Треньорът досега трябваше да има достатъчно на брой защитници, да ги е набелязал през ноември и през декември вече да има подписите им. При все че сините на този етап нямаха сигурен генерален спонсор, винаги имаше начин как селекцията да се направи навреме и да бъде поне с две нива по-добра от лятната, която си е определен провал.
Но както се казва, важно е, че клубът не фалира (засега). Всичко останало е като в „Дързост и красота“ – и с пари, и без пари нещата се повтарят, действията и фразите на героите са ясни. И като в сериал е лесно да се предвиди кой какво ще каже, дори не е трудно да се прогнозира и след колко серии ще стане леко драматично, но после всичко ще си дойде на мястото. Вече 11-12 години на Герена е едно и също.