Зинедин Зидан си тръгна от Реал Мадрид, напусна поста на треньор на мъжкия отбор с 11 големи трофея, но се оказва, че решението е взел с болка от неподкрепа към работата си във важни моменти през изминалия сезон от страна на клубното ръководство. Това личи от отвореното писмо на 38-годишната френска легенда и незабравим вълшебен халф към “белите“ фенове, публикувано от испанския спортен ежедневник “Ас“, предизвикало море от мнения, както укоряващи, така и подкрепящи усещанията на треньора.
Зизу подчертава вечно признание към президента Флорентино Перес, но и желание за по-добри взаимоотношения с него и директорския борд на Реал в последните месеци. “Белият балет“ игра полуфинал в Шампионска лига и се бори до последно да защити 34-тата титла в Испанското първенство (спечелено от Атлетико), достоен резултат в тежка година на коронавирус-пандемия, икономическа криза, липса на публика по стадионите, 55 контузии (постоянно на ключови играчи), почти нулев принос от 130-милионния Еден Азар и проблеми с гола (Бензема 30, но Винисиус, Асенсио и Родриго доста колебливи)…. Критики в такава ситуация и прекалено наситен с мачове сезон, идват в повече..
Мистер застава още веднъж твърдо зад тима си и положените усилия, но не пропуска да отвърне на журналистите, след като цял сезон испанските го тормозеха с неадекватни въпроси и призиви дали напуска … Жалко, че легенда и изключително успешен специалист си тръгва от Реал с болка и нежелание за трето сътрудничество (поне засега).
Ето писмото на Зидан:
“Скъпи мадридисти,
От двадесет години, още от първия ден, в който стъпих в град Мадрид и облякох бялата фланелка, вие ми дадохте своята любов. Винаги съм усещал нещо много специално между нас. Имах голямата чест да бъда играч и треньор на най-великия клуб в историята, но преди всичко съм мадридист. Заради всичко това, исках да ви напиша това писмо, за да се сбогувам с вас и да обясня решението си да напусна треньорския пост.
Когато през март 2019 година приех да се върна да тренирам Реал Мадрид след почивка от осем месеца, беше, защото президентът Флорентино Перес ме покани, разбира се, но и защото вие всеки ден ми го казвахте. Срещайки ви на улицата, чувствах подкрепа и желание пак да се видя с отбора. Защото споделям ценностите на мадридизма, този клуб, който принадлежи на своите членове, на своите фенове, на целия свят. Опитах и аз да предам тези ценности във всичко, което съм правил, опитах се да давам пример. Да изживея двадесет години в Мадрид беше най-красивото нещо, което ми се случи в живота и знам, че го дължа изключително на Флорентино Перес, който заложи на мен през 2001 година, който се бори за мен, за да ме докара, когато имаше определени хора, които бяха против. Казвам го от сърце, винаги ще съм благодарен на Прези за това, винаги.
Сега реших да напусна и искам да ви обясня добре причините. Тръгвам си, но не скачам от кораба и не съм уморен да тренирам. През май 2018 година напуснах, защото след две години и половина с толкова много победи и толкова много трофеи почувствах, че отборът се нуждае от нова мотивация, за да остане на върха. Днес нещата са различни. Напускам, защото чувствам, че клубът вече не ми дава доверието, от което се нуждая, не ми предлага подкрепа да изградя нещо в средно- или дългосрочен план.
Познавам футбола и знам изискванията на клуб като Реал Мадрид, знам, че щом не печелиш, трябва да си тръгнеш. Но тук се забравя нещо много важно, забравено бе какво съм изграждал ежедневно, какво съм допринесъл в отношенията с играчите, със 150-те души, които работят с и около отбора. Аз съм роден победител и бях тук, за да покорявам трофеи, но над тези неща са хората, емоциите, живота, и имам чувството, че тези неща не бяха оценени, че не се разбра, че това също се поддържа динамиката на голям клуб. Дори в известен смисъл съм упрекван.
Искам да се уважава направеното от всички нас заедно. Щеше ми се отношенията ми с клуба и с президента през последните месеци да бяха малко по-различни от на другите треньори. Не съм искал привилегии, разбира се, че не, а малко повече памет. Днес животът на треньор на пейката на голям клуб е два сезона, не повече. За да продължи повече, съществено значение имат човешките отношения, много по-важни от парите, по-важни от славата, по-важни от всичко. Трябва да ги пазиш. Затова ме болеше много да чета в пресата след загуба, че ще ме изгонят, ако не спечеля следващия мач.
Болеше ме не само мен, а и целия отбор, защото тези умишлено изтекли съобщения към медиите, създадоха негативно влияние върху състава, създаваха съмнения и недоразумения. Добре, че имах прекрасни момчета, които бяха с мен до смърт. Когато нещата ставаха грозни, те ме спасяваха с грандиозни победи. Защото те вярваха в мен и знаеха, че аз вярвам в тях. Разбира се, че не съм най-добрият треньор в света, но съм способен да дам сила и увереност, от които има нужда всеки в работата си, независимо дали е играч, член на треньорския щаб или който и да е служител. Отлично знам от какво се нуждае отбора. През тези двадесет години в Мадрид научих, че вие, феновете, искате да побеждаваме, разбира се, но преди всичко искате да се раздадем докрай – треньор, щаб, персонал и разбира се футболистите. И мога да ви уверя, че сме дали 100% от себе си за клуба.
Използвам писмото, за да изпратя съобщение и към журналистите. Направих стотици пресконференции и за съжаление говорихме много малко за футбола и знам, че и вие обичате футбола, че този спорт ни обединява. Въпреки това, без претенции за критика или ви давам уроци, би ми харесало въпросите не винаги бяха свързани с полемики, да бяхме говорили по-често за топката и най-вече за играчите, които са и винаги ще бъдат най-важното нещо в тази игра. Да не забравяме футбола, нека се грижим за футбола.
Скъпи мадридисти, аз винаги ще бъда един от вас.
Áлa Мадрид!“
Зинедин Зидан