Красимир Балъков е едно от най-разпознаваемите имена в българския футбол. Той даде интервю за сайта transitionstories.eu, в което говори за началото на кариерата си, проблемите на футбола ни и за времето, когато бе национален селекционер.
– Г-н Балъков, наскоро се навършиха 30 години от шампионската титла на Етър. Какво си спомняте от онези години?
– Шампионската година беше много нестандартна, тъй като бях подписал няколко договора – с ЦСКА, с Лариса, а после с Етър също имах контракт. В младите си години хората правят много грешки от голямото си желание да бъдат на най-добрата сцена и аз направих с подписването на няколко договора. Останах в Етър и тази титла, която я спечелихме 1991 година – аз играх половин сезон, дадох каквото можах от себе си и след това бях продаден в Спортинг Лисабон, но се прибрах за медалите и в спомена ще ми остане като нещо много голямо, което сме постигнали в българския футбол.
– Кой ви откри за футбола?
– Мен ме откриха площадките на училищата, където учих, защото тогава там се играеше най-често. Много често играехме на бетона на училищата и там се видя, че някои са по-талантливи, други не толкова, и ме насочиха към спортните училища. Като се върна назад, пътят е бил много труден, с доста труд. Сутрин в 7:30 съм тръгвал за училище, 2 – 3 часа училище, след това тренировка от 10 до 12, след това отново 2 часа училище, след това обяд и занималня – подготовка за другия ден за учебните занятия до към 16 часа следобед, след това отново тренировка, после между 18 – 19 часа вечеря…
– Защо вече не се раждат толкова футболни таланти у нас?
– Футболът се промени, системата се промени. Преходът доведе до много неща, които тепърва ще трябва да ги изграждаме, макар че минаха повече от 30 години. Явно на нас ни трябва повече време. Футболът изисква изключително много финансови средства, които да предоставят възможността за добра база, където младите футболисти да израстват като големи спортисти. Това все още в България го няма. Все още не сме построили
първия нов стадион. Много други държави успяха да го направят. Липсва ни обща футболна политика – казвам политика, защото без политици и самият спорт не може да се реализира.
– Били сте селекционер и футболист на националния отбор, как виждате нещата отстрани?
– Селекционер на националния отбор бях в една фаза, която беше много комична и за жалост много тежка, но мен никога не ме е било страх от предизвикателствата, които е имало пред мен. Когато Боби Михайлов ме извика, той ми постави две задачи. Едната беше, ако можем да се класираме, което беше много тежко, защото бяхме в група с много силни отбори. Другата задача беше да направя концепция за развитие на националните гарнитури. След това да го прехвърлим към българския футбол като национална концепция. Направих бизнес план заедно с всички треньори на националните отбори, участвах в този процес заедно с един от най-големите мениджъри в българския футбол – Лъчо Танев, който ми помогна и доведе един специалист от Испания. Няма смисъл да му казвам името, защото той тогава работеше още в клуб, който не можеше да обявим публично. С него проведохме разговори за създаване на нова българска концепция. Направихме бизнес план, който представихме през Изпълкома. Приеха го категорично, даде се зелена светлина за този бизнес план и след това се случи ситуацията с Англия – с расизма.
Това ми беше най-тежкото време, което съм преживял изобщо във футболната си кариера. Бях оставен набарикадата изцяло да отговарям на всички въпроси – футболни, политически, за расизма. Трябваше да си подам оставката. По този начин оставих всичко, което планирахме. Като цяло стана така, че попаднах в неправилното време на неправилното място и не можах да реализирам това, което исках, с националния отбор.
– Сега има възможност да се реализира този план – има нов конгрес. Боби Михайлов ще се изправи срещу Димитър Бербатов. Какво мислите за тези събития?
– Нищо не мисля, аз чакам. Виждате в какво време живеем, светът е отворен и наблюдава не само спорта, а и политиката ни, и няма нищо скрито–покрито. Дошло е времето нещата да се променят. Живеем във време на промяна, като специално за футбола нищо не мога да коментирам, докато не видя всички кандидати какви идеи имат, какво предлагат, защото не съм чул на никой директно предложенията.
– Бербатов излезе с концепция, коментира я на пресконференция, сега прави срещи с клубовете.
– Той е единственият, който обикаля и се среща с клубовете, но няма такава публична изява, за да може да се разбере за какво точно става въпрос. Най-важното е най-накрая да се направи нещо за тази промяна в концептуален план за развитие на българския футбол. Да се намерят допирни точки до държавата също. Конгресът е догодина и предполагам, че вече ще се знае по какъв път ще поеме държавата, кое ще бъде правителството. Намираме се в изключително тежка ситуация.
– Заговори се за това, че БФС трябва малко да се дръпне от първенството и да се администрира от футболните клубове и от лигата…
– Не трябва да ги разглеждаме като два елемента, които са противопоставени, те трябва да имат много добър синхрон. Принципите са ясни и точни. Въпрос на решение на футболния съюз е как да бъде. Това не ни е проблемът.Проблемът е да се измисли начинът, по който нашето първенство да стане по-продуктивно, атрактивно и интересно. Производството на български футболисти да е част от този продукт, защото какъв е смисълът да имаме футбол, ако не залагаме на собствените си футболисти?
– Къде се къса нишката – имаме таланти, които излизат в чужбина, а там не могат да се реализират…
– Не са готови. Имат качества, но не са готови – като характери, като изисквания. Трябва да подготвим най-вече инфраструктурите си тук и да се работи по такъв начин, по какъвто се работи в чужбина, за да можем, когато пращаме нашите млади футболисти навън, да не попаднат в друг метод на работа и да им трябва повече време да се адаптират. Това не е толкова елементарно. Всичко започва от тук – от начина, по който ние си правим нещата в българското първенство. По начина, по който ние работим, и начина, по който ние изграждаме инфраструктурата в клубовете. Само Лудогорец имат европейска база за тренировъчен процес. Има и други добри бази, но не са на необходимото ниво.
– Какво е бъдещето на националния отбор?
– Всичко може да стане. Може да имаме добро поколение, може да се направи добър национален отбор и да има някакви резултати, но в съвременния футболен бизнес, ако работиш на парче, ако няма някаква основа, която да ти даде в дългосрочен план нещо, няма как да стане. Ще бъдем на амплитуди. Можем да постигнем нещо, после да спрем, после пак да постигнем нещо. 2006-а германците направиха собствена концепция за развитие на немския футбол и след това видяхте колко успех имаха и с какви различни футболисти излизаха всеки път, като играят. При нас също плаче за това нещо.