Васил Колев/Тема Спорт
Драматичната титла на ЧФР Клуж в последния ден от сезон 2007/08, смятана по онова време за огромна сензация, слага край на 17 поредни сезона, в които шампиони неизменно стават големите клубове от Букурещ – Стяуа, Динамо и Рапид.
Но никой по онова време дори не си и представя какво предстои само година по-късно. Тогава с титлата триумфира никому неизвестният Униря Урзичени, представител на малко заспало 20-хилядно градче на 60 км североизточно от Букурещ.
Тимът едва е влязъл за първи път в елита през 2006 г., спонсориран от компанията „Валахорум“ на собственика Думитру Букшару. Веднага след това начело като треньор е привлечен бившият национал Дан Петреску (95 мача за Румъния), който е направил забележителна кариера в Челси. Петреску започва да гради отбора си със скромни средства и предимно с футболисти, отхвърлени от столичните грандове, като целият му шампионски тим ще струва едва 550 000 евро.
Младият треньор завършва 10-и през 2006/07, после 5-и на следващия сезон плюс финал за купата и печели титлата година по-късно. Има няколко основни фактора, които носят успеха на тима от областта Яломица. Първият е здравата защита, която осигурява удивително постоянство, особено в края на сезона. Униря не губи нито един от последните си 13 мача, като в тях допуска общо 5 гола. Но ключови се оказват победите в два поредни кръга срещу основните претенденти Динамо Букурещ и Тимишоара.
Петреску обаче посочва още една голяма причина и тя е в това, че последните 12 кръга всички мачове между силните отбори се свирят от чужди съдии. Причина е избухналият скандал, свързан с ареста на собственика на Арджеш Питещ Корнел Пенеску, който е хванат как опитва да подкупи съдии. Арестувани са шефът на реферите Георге Константин, трима елитни рефери и един делегат. Малките клубове в елита започват да оказват натиск важните мачове да се свирят от чужденци, докато скандалът с Арджеш не бъде разнищен.
Това не се оказва по вкуса на големите, като Стяуа и Динамо са основните потърпевши. Три хиляди фенове на Стяуа правят шествие с искането за напускане на скандалния собственик Джиджи Бекали, а 12 фенове на Динамо са арестувани, след като прекъсват последния мач на тима срещу Арджеш.
„Футболният Бог изпрати чуждите съдии – казва щастливият Петреску, след като вдига титлата. – Иначе забравете, че някога Униря Урзичени ще бъде допуснат да стане шампион! Дали печелиш или губиш, няма значение, ако го правиш с честна игра. На това ме научи английският футбол.“
Всъщност през по-голямата част от сезона лидер е Динамо Букурещ, който обаче 2 кръга преди края слиза на второто място, правейки изненадващо 2:2 с Политехника Яш у дома. Само два дни по-късно червените кучета са вече трети, защото Арбитражен съд връща 6 точки, отнети от актива на ФК Тимишоара заради спорове относно идентичността на тима. Тимишоара завършва втори и печели другата квота за Шампионска лига, която е за квалификациите. Униря пък се класира автоматично в групите на най-престижния турнир, което е още по-голяма сензация.
Президентът на Униря твърди и че обидите към тима са мотивирали непрекъснато футболистите. „Към нас се държаха ужасно непристойно през целия сезон, било то съперници, журналисти или всякакви деятели – казва той. – Но играчите реагираха като истински мъже, стиснаха зъби и показаха на терена кои са!“
Съперниците продължават да не отдават дължимото на Униря и след титлата. „Ние бяхме най-добрият отбор – казва босът на ЧФР Клуж Юлиу Мурешан. – Просто Дан Петреску се показа като най-силния треньор в лигата и постигна успеха си с абсолютно посредствени футболисти.“
Гръбнакът на Униря наистина е от неизвестни дотогава играчи. Капитанът и халф Георге Галамаз например чак на 27 години през сезона е извикан за първи път в националния отбор. Литовският вратар Гиедрус Арлаускис и друг халф Юлиан Апостол са основните фигури и лидери на тима.
Униря записва и незабравимо участие в Шампионска лига, като първо решава големия проблем къде да играе. Местното стадионче в Урзичени е за 7000 души и няма как да получи лиценз от УЕФА. Австрийският град Клагенфурт предлага да приюти румънския шампион, но шефът Букшару отказва. „Няма как да лиша скромните жители от Узричени от най-великото им преживяване в живота“, казва той. В крайна сметка скандалният му колега Бекали отстъпва стадиона на Стяуа, без да иска наем.
Клубът междувременно е получил прякора „Челси от Яломица“ заради Петреску, както и бързите инвестиции на Букшару в клуба съобразно нивото му. В Шампионска лига Униря хвърля голяма бомба, като бие Рейнджърс с 4:1 в Глазгоу, Севиля с 1:0 в Букурещ и прави две ремита с Щутгарт и Рейнджърс в румънската столица. Това осигурява трето място и продължаване напред в Лига Европа.
Точно преди мачовете с Ливърпул обаче Дан Петреску напуска, обвинявайки собственика в липса на амбиции, както и в това, че не е подсилил тима. Вместо това са продадени Тибериу Бълан и Дачиу Варга. Дошлите преди сезона национали Василе Мафтеи от Рапид и Сорин Параскив от Римини се виждат недостатъчни на Петреску за надграждане.
Униря обаче се преборва за второто място и записва още едно участие в квалификациите на Шампионска лига, където отпада от Зенит. Собственикът Букшару пък започва да изпитва финансови трудности и е принуден да подари на Бекали и Стяуа най-добрите си футболисти, защото се оказва, че му дължи около 30 милиона евро. В замяна получава играчи от втория тим на Стяуа. Вижда някакво спасение и в обединение с набиращия сила Конкордия от букурещкото предградия Кяжня, но то през 2011 г. е забранено от федерацията и Униря не подава молба за лиценз, като на практика престава да съществува. След 5 години е възстановен от феновете си с помощта на местното кметство и днес играе в четвърта дивизия, пазейки спомена за най-голямата сензация в историята на румънския футбол.