Жаклин Михайлов/Тема Спорт
Българските треньори не са достатъчно критикувани и това е огромен проблем. От медийното отразяване на техните действия се остава с впечатлението, че само по някаква случайност Станимир Стоилов, Илиан Илиев, Любослав Пенев и другите не водят Сити, Ливърпул и Реал. А нещата въобще не са чак толкова прелестно позитивни. И те като всички смъртни правят грешки, но няма кой да им ги каже, защото за тях се леят само едни суперлативи.
Говори се усилено, че първенството досега било много интересно и оспорвано. И горната част на класирането наистина е свръх сгъстена – разликата между първия и шестия е четири точки, което означава, че при две грешни стъпки конфигурацията може да се размени. Но голяма част от тази равностойност дойде от грешките на растежа, които обаче за съжаление, могат да се приемат и като форма на застой.
Любослав Пенев постави ЦСКА 1948 на върха на класирането и по негов адрес се сипят поздравления от всички страни. Ел Голеадор изненада обаче всички пред екраните, като окачестви представянето на червените срещу Черно море като не достатъчно добро. Това бе голям сюрприз, защото Пенев винаги е много доволен от себе си и това го пренася и върху подопечните си. Но всъщност не мачът с Черно море бе най-слабият през сезона за ЦСКА 1948. Този отбор има производствен проблем с гостуванията си и най-лоша бе продукцията му в Благоевград и в Коматево. А в случая присъдата за слабо представяне идва и от факта, че Пирин и Ботев Пловдив са отбори от долната част на класирането, срещу които нямаш право на грешка. А там ЦСКА 1948 загуби цели пет пункта, с които щеше да е постоянен, а не временен водач на класирането. В споменатите двубои, както особено в този на „Армията“, треньорът бе с подчертана вина за краха. И като водене на мача, и като смени, и като психология. Любо Пенев безспорно е сред най-добрите в нашето първенство, но със сигурност е далеч от съвършенството.
Станимир Стоилов, който буквално е поставен на пиедестал от свои и чужди, също сътвори няколко издънки. И самият той знае, че за победите винаги са виновни футболистите, а за загубите – треньорът. Първите му две загуби от ЦСКА 1948 и Локомотив София бяха с подчертана негова заслуга. Куриозното е, че причината за пораженията в кварталите Бистрица и „Надежда“ има една първопричина – десния бек. Срещу ЦСКА 1948 дупката беше Блажевич, който още тренира за здраве на „Герена“, а срещу Локомотив София – решението да бъде върнат в тази зона Роналдо. И след това в споменатите мачове всичко се обърка и Левски не приличаше на себе си. Добре познатият треньорски почерк бе напълно заличен и всичко се свеждаше до обикновен юруш на маслините. В един друг мач обаче нещата се объркаха далеч по-фатално – този с Хамрун Спартанс. От него всъщност съперниците на Левски почерпиха обилна информация за основната му слабост. А тя е неадекватност при дълги разсичащи подавания зад гърба на тримата тромави централни защитници. От това се възползва най-вече Локомотив София.
Саша Илич също претърпя няколко пъти своето Ватерло. При него проблемът е в неутолимото му влечение към непрекъснати промени и ротации. Той така и не спря да експериментира със състава и за 16 мача така и не улучи верните 11. И най-лошите му експерименти бяха срещу Сейнт Патрикс в София и срещу Левски. Двата мача се играха на „Васил Левски“ и завършиха без нито едно голово положение за червените. И, общо взето, бяха загубени тактически още преди да започнат.
В актуалния български футбол треньорът, който се радва на подчертан медиен комфорт, е Илиан Илиев. Абсолютно справедливо той е смятан за един от най-подготвените в тактическо отношение. Черно море играе в разпознаваем стил от много години насам. Селектираните от Илиев бързо пасват към отбора и при него няма дълга адаптация. Проблемът пред моряците обаче е тяхната предсказуемост. Те играят по един и същи начин във всеки един мач. Ако другите сменят 3-5-2 с 4-4-2, то Илиан винаги играе с 4-2-3-1, което говори в посока, че е железен фен на Пеп Гуардиола. Но при цялата константност на тактическите виждания се случват и провали като този на „Лаута“. Почти като научна фантастика звучи онова 3:0 за Локомотив Пловдив. Но два месеца по-рано Черно море излъга очакванията на неутралните фенове и с продукцията си на „Армията“. Това е основната слабост на този отбор, която го държи винаги между 5-о и 7-о място – липсата на високи цели. Иначе футболът на треньора им му е много ясен, но без серия от победи няма как да стигнеш до върха.
Треньорът на хегемоните Анте Шимунджа също пи от горчивото лекарство в три от досегашните мачове на вечните шампиони. Но творческото му безсилие блесна при две победи. В понеделник Лудогорец спечели с 2:1 срещу ЦСКА, но по-добрият отбор на терена бяха гостите. А при същите обстоятелства Лудогорец спечели Суперкупата на България срещу Левски. При Шимунджа няма временен спад, а системен проблем. В Разград той е заставен да играе в тяхното фирмено 4-2-3-1, а той самият през цялата си кариера е практикувал 3-5-2. И по ирония на съдбата ЦСКА и Левски го надиграха категорично точно с неговата любима тактическа постройка. И въобще Шимунджа не може да се справи с кадровия потенциал в Разград, който е с класи над останалите в страната. Лудогорец е като кашкавал ементал във фаза защита. Няма и помен от контрола върху топката, който ни е добре познат от други времена и епохи.
И още двама треньори блеснаха през сезона, но и намериха начин да помръкнат в отделни епизоди. 44-годишният Александър Томаш и 40-годишният Станислав Генчев са светлият лъч на българската школа. Първият е почти енциклопедично подготвен във всички възможни тактически схеми. Томаш отделя много внимание върху собственото си усъвършенстване, дори е педант в това отношение. Цялото образование на Генчев пък е основано върху непобедимостта на разградския футболен модел.
Трите висши образования на Томаш обаче леко го превръщат в схоластик. И в мачове като онзи с ЦСКА 1948 нещата придобиват уродливо насмешлив характер. В онзи случай все едно че на терена не беше първият, а вторият отбор на Локо Пд. Който между другото е средняк във В група. Точно така изглеждаха смърфовете и трите гола бяха най-малкото, с което се отърваха. В 4 от последните си пет мача Локомотив не допусна гол в своята врата. А в петия срещу ЦСКА 1948 им бяха отбелязани цели три. Томаш сигурно има някакво обяснение за този неочакван срив, заради който отборът му не е на първо място в класирането. За широката публика обаче това означава, че все още треньорът Томаш е прекалено зелен. А вече е доста години на сцената.
Станислав Генчев безспорно е треньорът на полусезона, защото подчини Левски и Лудогорец, а победата срещу ЦСКА му се изплъзна по нещастна случайност. И, общо взето, с това се изчерпват добрите и качествени продукции на неговия тим. Другото е среднящина, съчетана с провали като този срещу Хебър. Отбелязвам за протокола, че резултатът в този мач бе сред най-странните от началото на сезона. Естествено Генчев си има индулгенция също с грешките на растежа. Но диагнозата всъщност е по-различна. Тя е поставена на много треньори и отбори. Нарича се силно срещу силните и слабо срещу слабите. Локомотив София просто се надскача в големите мачове и бумерангът го връща обратно в двубои срещу себеподобни. В интерес на истината това е потенциалът на играчи като Мони Славчев, Илия Димитров, Иво Найденов, Димитър Митков, Тони Вутов. За тях се казва, че ако бяха толкова добри, още щяха да играят в предишните си отбори. Проблемът обаче не е техен, а на Станислав. Защото вече заяви своите големи претенции, а за осъществяването им няма печеливши ходове.