Жаклин Михайлов/Тема Спорт
Черно море победи Левски у дома, а Спартак – Крумовград навън и тенденцията на небивал възход на варненския футбол през този сезон бе допълнително узаконена. Спартак са четвърти с 27 пункта, а Черно море на два след тях в края на първата част на редовния сезон.
И още няколко категорични щриха за прогреса на варненци. Варна не загуби нито един от четирите мача срещу грандовете ЦСКА и Левски в съотношение два успеха и две ремита, което е безпрецедентно постижение в цялата история на футбола ни. В допълнение все още Варна няма загуба и от хегемонията, а в края на уикенда Спартак може да напише нова славна страница, ако не отстъпи на Лудогорец. Спартак записа и престижна победа над Ботев в Пловдив. Статистическите рекорди могат да бъдат продължени и с още достижения, които поставят сегашната кампания на върха на постигнатото досега.
Но най-важното обстоятелство е, че вероятно за пръв път в историята Черно море и Спартак вървят почти заедно в една бърза лента. През миналото първенство двата клуба от морската столица бяха раздалечени от цяла една лига, Черно море стана вицешампион в елита, а Спартак – шампион в Б група. И ако при моряците се наблюдава известно точково отстъпление с няколко позиции назад и в класирането, то при соколите определението „хит на сезона” е напълно уместно.
Спартак бе воден от четирима наставници в кампанията, но това не му попречи да се утвърди в първата четворка, като в последните пет мача записа четири победи и само едно поражение. Така очакваните катаклизми вследствие на трусовете по върховете на управлението изобщо не се отразиха на убедителното трупане на точки кръг след кръг.
И отново подчертавам, че сините получават уникален шанс в края на седмицата да спрат безпрецедентния ход на хегемонията в първенството. На Коритото могат да рухнат няколко мита за силата и мощта на Лудогорец. Срещу силните на деня соколите вече изнесоха няколко мегапродукции и са способни да продължат в същия дух отново.
Ситуацията при големите им градски съперници също е приповдигната, що се отнася до емоциите. Черно море се измъкна от традиционния летен европейски вирус след отпадането в ЛК след само два двубоя. До голям трус и рязко отстъпление не се стигна, а моряците спечелиха дербито на Варна, а към него се прибавиха и равенствата срещу ЦСКА и Лудогорец. И с победата над кандидата за шампион Левски триумфално се завърнаха сред претендентите за ново попадане в призовата тройка в края на кампанията. Така досега в първенството единствено загубата от Ботев Пловдив е капката катран в чашата.
Резултатите са прекрасни и ако денят се познава от утринта, то Спартак Варна и Черно море са способни да завършат над престижната кота от 60 точки за цялото първенство. В добавка, ако задържат сегашната си форма, са напълно способни да се конкурират в първата четворка, като попадането и на двата варненски клуба там ще е уникално постижение. При Черно море иде реч за удържане на вече завоювани позиции, докато това положение на нещата е напълно ново за Спартак. А подялбата на вниманието на варненската публика говори красноречиво, че и за двата клуба има място под слънцето. Варна е на път да застигне и дори изпревари най-футболния град на България – Пловдив.
Високите позиции на Черно море и Спартак заедно определено са напълно нова ситуация за цялостния български футбол.
И някак този безспорен възход не кореспондира с реалната картина и осъществените инвестиции във варненския футбол, ако приемем сравнението с Пловдив за релевантно. Връщам се три месеца назад с констатацията, че Черно море игра в Европа в Ловеч и Разград. Ако се сбъдне прогнозата ми от началото на текста с двата евробоеца на град Варна, и Спартак ще митарства за домакинските си мачове в турнирите. Онази хванала прах идея за нов градски стадион сега отново се вади на показ, но доколко са сериозни намеренията!?
А и дали точно възраждането на „Юрий Гагарин“ е решението на проблема. Не е ли по-правилно да се приложи моделът от Пловдив с по 50 милиона лева общинска инвестиция за двата стадиона, като Черно море и Спартак си решат едновременно ситуацията със съоръженията. Доказано е, че няма по-голям тласък за развитието на футбола от инвестициите в база. А точно тези базисни неща изостават към момента във Варна.
Към генералните събития се прибавя и неяснотата около самото съществуване на Спартак Варна. Павлин Николов, който практически е архитектът на възраждането, се оттегли изненадващо и неоправдано и поне засега яснота за бъдещето отсъства. Отличното представяне на тима в първенството е малко като пир по време на чума, защото при първите финансови трусове гръбнакът на отбора ще си разтрогне договорите с клуба и оттам нататък пътят към небитието може да се брои за открит и гладък.
Докато при Черно море въпросът със собствеността е константен и ясен, при Спартак ситуацията е много сложна.
И все пак трябва да се върнем далеч назад в историята, за да припомним колко важна е Варна за българския футбол. Това е градът, дал на футбола ни Шипченски сокол и Тича, които доминират преди войната и социализма. И е хубаво сегашният ренесанс да не е само буря в чаша вода, а да е истинско възраждане. Това, което няма как да бъде обезценено, е наличието на горещи футболни страсти и прилив на директна енергия по стадионите.
Спартак и Черно море са сред лидерите по зрителски интерес и това означава, че Варна иска да гледа футбол и да празнува свои успехи. И че близката като география хегемония по никакъв начин не е засегнала достойнство на морската ни столица. Ако нещата вървят в досегашната правилна посока, догодина целите могат да станат още по-високи.