Явор Пиргов/Тема Спорт
На 17 август 2022-ра година маските паднаха. Падна и митът сред част от феновете на ЦСКА, че Стойчо Младенов е полубожество, на което греховността на простосмъртните е чужда, а в същото време онези, които са способни да съберат в тетралогия прегрешенията му към клуба просто констатираха: “Отново се оказахме прави”.
Бившият треньор забрави, че в „Бистрица се развива проект, чиято цел е само да пречи на армейците“ и се подаде на изкушението да започне работа във ФК ЦСКА 1948 Сф, където бе представен с гръмката длъжност „оперативен директор“.
„Това е първата страница от новия ми живот в спорта. Приключих кариерата си на треньор, минавам в друга сфера. Надявам се с опита си да бъда полезен на клуба, за да постигне целите си. Клуб, който е основан от фенове и легенди на ЦСКА. Доволен съм, че влизам в ЦСКА, който е изпълнен с табели на ЦСКА”, заяви тогава доскорошният любимец на Червена България.
От онази сакрална за футболна България дата изминаха малко над 100 дни, а това означава, че е време да се направи анализ на свършеното от Младенов. Но за да се даде оценка за работата на някой, то е редно да се знае каква е неговата длъжностна характеристика, какви са задачите, изискванията, целите, правомощията с оглед заеманата позиция.
Бърза справка показва, че задълженията на оперативния директор включват контрола на всички аспекти на процеса на работа във фирмата – от наблюдение на служителите, през качеството на продукцията до производствените разходи. Само 3 дни по-късно Любо Пенев даде съвсем друга дефиниция на словосъчетанието “оперативен директор” и то почти бе визуализирано в “директор на водопад”.
„Стойчо Младенов е нов човек в нашата структура и искам да кажа, че фактът, че започва да работи в клуба, не означава, че моето мнение или отношение ще се промени. Той няма да се занимава с футбол, категорично не, поне докато аз съм в клуба“, категоричен бе старши треньорът. Е, в един футболен клуб, ако не се занимаваш с футбол и не си нито финансист, нито маркетингов специалист, то не ти остават много опции и поле за изява.
Във въздуха със страшна сила увисна въпросът поради каква причина Младенов се озова в Бистрица, а сега 3 месеца по-късно без да сме сигурни в отговора, се питаме какво свърши той в този период. Единственото, което установяваме е, че да си „оперативен директор“ е най-сладката работа на света. От теб се иска да гледаш на живо мачове (не на „Българска армия“) и чат-пат да дадеш интервю, в което или нищо да не кажеш или никой да не повярва на думите ти.
Прави впечатление, че в много кратък период от време Младенов освен по казуса “Бистрица, проект, ЦСКА” претърпя пълна метаморфоза и в отношението си към Левски. „Говеждия стадион“ от 2003-та и „сините братя“ от 2021-ва изведнъж придобиха други измерения в неговите очи и малко преди отборът му да гостува на “Герена” той заяви: „Надявам се феновете им да не обръщат толкова внимание, че аз съм там. Да, успешни са били мачовете ми срещу Левски, особено като треньор, но едни от най-големите ми приятели са левскари. Виждам и усещам едно уважение от всички левскари – бивши футболисти, треньори и така нататък…“
От войнствения Младенов нямаше и помен, а когато хвърляше стрели, той го правеше само по Гриша Ганчев, който преди няколко месеца беше „перфектен и загрижен собственик“, а сега „ръководи все едно си е в Ловеч“. Но подобни нападки освен на лична основа явно влизат в характеристиката на заеманата от Стойчо длъжност. След като стана ясно, че няма да отговаря за нищо в новия си клуб, той призна каква е основната му задача.
„Не е приятно да има две ЦСКА-та, но всичко зависи от нас. Аз искам да видя единен ЦСКА. Не говоря за обединение, искам единен ЦСКА“.
И след като сам е стигнал до заключението, че Лондон и Лом не могат да се обединят, то единственият вариант е всички лондончани да се преместят в крайдунавския град. Тук обаче и той се надцени, а и някой явно му се предовери. Да, при сериозни професионални оферти и солидни месечни възнаграждения може да се намерят такива, които биха сменили апартаментите в близост до Темза, за да настанят в такива с изглед към Румъния, но в този случай не става въпрос за единение, а и след идването на Младенов други така и не го последваха. Дали от вярност и убеждения или от страх да не усетят силата на едно друго, истинско обединение, което бе с обратен от желания от Младенов знак и се стовари върху него след решението му, можем само да гадаем, но е факт, че първите три месеца на Стойчо като „оперативен директор“ са същите като последните три от треньорската му кариера – кръгла нула.