Мартин Костадинов/Тема Спорт
160 – Толкова мачове изигра бразилецът Жеферсон за ЦСКА във всички турнири, като се изравни с Ибрахима Гай на първото място по участия с червената фланелка сред чужденците в клубната история. Победата с 2:0 над Левски се оказа последната среща за бившия национал на селесао за тима, а веднага след нея той се сбогува със съотборниците, треньорите си и изпълнителните директори Филип Филипов и Стоян Орманджиев.
В последните години Жеферсон посрещна всеки от тях на „Българска армия“, като на пръстите на едната ръка могат да се преброят хората в клуба с по-дълъг стаж в настоящия момент от бразилеца.
Той пристигна в ЦСКА в началото на 2018 г. за заместник на родадения в САЩ Антон Недялков. Дойде с визитката на ляв бек от бразилския гранд Интернасионал, като за правата му беше платена трансферна сума. Сделката изглеждаше впечатляваша – армейците привлякоха 24-годишен футболист с мачове за юношеските гарнитури на Бразилия зад гърба си и повикан от Дунга наред с Неймар, Коутиньо и Фирмино за Копа Америка през 2015 г. „Висок е 182 см и играе на поста ляв защитник, но може да се изявява и като крило“, обявиха от ЦСКА при представянето му на 7 януари 2018 г. С днешна дата обаче това твърдение изглежда направо смехотворно.
Защото реалността се оказа съвсем различна. Бавен, муден, рисков при единоборствата и с почти нулев принос в офанзивен план, Жеферсон не само че не успя да замести адекватно Недялков, но често губеше спора за титулярно място от футболисти като Ангел Лясков и Стивън Перейра.
Въпреки това бразилецът продължаваше да получава нови и нови шансове, а за раздяла с него и дума не можеше да става. През Армията се изредиха Стамен Белчев, Христо Янев, Нестор Ел Маестро, Добромир Митов, Люпко Петрович, Милош Крушчич, а Жеферсон така и не успяваше да „захапе“ и да се превърна в основна фигура в състава, като редуваше едно задоволително представяне с три посредствени. Така се стигна до лятото на 2020 г. и завръщането на Стамен Белчев, който му намери нова позиция.
Бразилецът бе преместен в средата на терена, където можеше да компенсира сериозните си дефицити с акуратността в отиграванията на къса дистанция и спокойствието, което внася в играта на тима. Така след разочароващи две години и половина той получи поредна възможност да се докаже. Шанс, който малцина в цялата история на клуба са имали. В средата на терена Жеферсон стабилизира изявите си и на база ниската конкуренция в състава бе твърд титуляр в следващите месеци.
Въпреки това бразилецът никога не се превърна в халфа, който е нужен на ЦСКА, за да практикува модерен и доминантен футбол. Все пак той е специалист по убиване на темпото, а градивните му умения са силно ограничени.
И макар че до името му присъстват Купа на България и две влизания в групите на евротурнирите, като в Лига Европа дори бе лидер по точни подавания в целия турнир, той си остава един от най-надценените футболисти в цялата история на ЦСКА. Защото много други играчи също са могли да подават точно настрани и назад на три метра от себе си, но не са получавали 5,5-годишно безгранично доверие. И то при положение че почти всички червени треньори в последните години са имали, меко казано, особено мнение за качествата на бразилеца. А Стойчо Младенов и Саша Илич откровено показаха, че не го харесват.
И макар че бе с най-голям стаж от всичките си съотборници в ЦСКА, Жеферсон не бе нито лидер, нито пример за подражание в съблекалнята. Неслучайно така и не попадна сред изборите за капитанската лента. Куп закъснения за старт на подготовка и нежелание да научи български език за цели 5 години демонстрираха ясно отношението на бразилеца към клуба.
Затова и след толкова дълъг престой и място в историята на червените Жеферсон няма да бъде изпратен като голяма фигура, както би се предполагало при подобна ситуация, а по-скоро си тръгна през задния изход. И май няма да липсва на никого…
Играч, който няма с какво да бъде запомнен.
*оригиналното заглавие е „Странният случай на Жеферсон“