Петър Здравков/Тема Спорт
Англия за пореден път се провали на голям футболен форум, като причините за случилото се в Катар снощи са същите като тези отпреди години. А именно характерното британско дърварство, слабата психическа устойчивост при изпълнение на дузпа и неспособността на конкретния селекционер да извлече максимума от своите избраници и да вземе точните решения преди и в хода на ключовия мач „Х“.
И понеже дърварските изпълнения и сковаността в краката, произтичаща от главата, имат прости обяснения и не предразполагат към анализ, по-големият акцент е върху решенията на Гарет Саутгейт, с които той дирижира състава си.
Основните грешки на англичанина от снощи са три и те със сигурност оказаха влияние върху развоя на загубения от петлите двубой.
Първата започва още със стартовия състав. Недалновидно е да започваш с Джордан Хендерсън като титуляр, при положение, че идеята ти е да доминираш над съперника, владеейки топката. Наличието на Деклан Райс в дефанзивен план и поливалентната роля на Джуд Белингам, който играе и в двете фази, предполагаше Мейсън Маунт да започне за трите лъва. Капитанът на Ливърпул щеше да бъде чудесно решение за влизане от пейката, ако Англия към 70-ата водеше с един или два гола. Така или иначе обаче Саутгейт се довери на боец, извървял пътя с него от 2016 досега. И сгреши, защото Хендерсън направи много слаб мач.
Втората – три в едно, талантът на Маркъс Рашфорд и самият той не заслужават да бъдат пренебрегнати за този мач. Камо ли да се появи чак в 85-ата минута при резултат 2:1 за Франция и пропусната дузпа от Кейн четири минути преди това. Не само с крилото на Манчестър Юнайтед, Саутгейт генерално много закъсня с промените.
Третата е много подобна на първата и демонстрира, че селекционерът на Англия не се учи нито от своите грешки в миналото, нито обръща внимание на грешките на някои любими нему футболисти. Хари Магуайър е точно от тези. Той бе титуляр във всички мачове на Англия в Катар, но не защото е най-добрият възможен избор, а защото Гарет Саутгейт инато робува на определени имена като бранителя на „червените дяволи“. И последният го провали – както многократно е провалял клубния си отбор, изпускайки Оливие Жиру в наказателното поле, което позволи на опитния френски голаджия да не остави шансове на Пикфорд.
Заради тази липса на гъвкавост за английската футболна общественост остава само да мечтае за бъдещи триумфи на големи първенства, каквото прави от десетилетия насам. Би било добре за самите тях важните футболни хора на Острова да осъзнаят, че мечтите им не могат да се сбъднат с треньор като Саутгейт.