Фабриката „Аталанта“

Начало » Фабриката „Аталанта“

Футболна топкаДжовани Орести/Кориере дела сера/превод Тема Спорт
През последните два сезона Аталанта завърши трeти в Серия А, осигурявайки си участие в Шампионската лига. Миналия месец бергамци бяха на крачка от сензацията срещу ПСЖ (1:2), като секунди ги отделиха да достигнат до полуфинал в турнира. Нерадзурите впечатляват с играта си, но и с политиката да печелят от трансфери на собствени кадри, а също и от препродажби на футболисти, които са вдигнали класата си в отбора. Фабриката „Аталанта“ работи на пълен ход, а Бергамо в момента изживява своята приказка.

Преди 10 години, когато Антонио Перкаси се завърна в клуба (беше президент в началото на 90-те), мечтите му бяха съвсем други. Като начало завръщане в Серия А, утвърждаване в елита и изгодни продажби на футболисти. Дори когато през сезон 2016-17 г. тимът завърши на историческото 4-то място, босът твърдеше, че най-важното е финансовата стабилност и залагането на младите и чак след това спортните резултати. Сега клубът жъне успехи навсякъде.

През 2001 г. Киево дебютира в Серия А и завърши 5-и, на точка от ШЛ. Лидерите на тима бяха разпродадени в Рома (Лупатели и Перота), Лацио (Коради и Манфредини), Парма (Бароне), Ювентус (Легротаглие), Палермо (Корини). Въпреки това 4 години по-късно Киево се озова служебно в четворката и игра плейофза ШЛ (б.р. отпадна след 0:2 и 2:2 от Левски) с напълно различен състав.

Джовани Сартори, бивш играч на Киево, играл и за Веронезе в Серия D, отговаряше за трансферите в клуба. Предвид очевидната липса на средства, той трябваше да бъде изобретателен. И Сартори сглоби отбор от играчи, които на пръв поглед не отговаряха за достигнатото ниво.

Лидерите на Киево бяха Серджо Пелисиер, дошъл от Серия С, Амаури от Емполи, 18-годишният нигериец Виктор Обина (Енимба), Франческо Семиоли (Виченца), Даниеле Франческини (резерва в Лацио) и 38-годишният вратар Алберто Фонтана, който изигра 10 мача в Серия А за четири сезона в Интер.

През 2007-а Киево изпадна, но се завърна година по-късно, за да остане 11 сезона в Серия А. Сартори напусна през 2014 г. с думите, че е постигнал максимума, иска да промяна и е щастлив да помогне на проекта на Аталанта. През лятото на 2015 г. най-скъпите покупки бяха Рафаел Толой (3,5 млн. евро) и Мартен де Роон (1,3 млн. евро). И двамата станаха основни играчи на Аталанта, който завърши 13-и, а сега достигна до четвъртфинал в ШЛ.

Толой и Де Роон са отлични примери за скаутската система на Аталанта. Бразилецът вече бе играл в Италия, но не се наложи в Рома и се бе върнал у дома. Де Роондойде от Хееренвеен– холандското първенство за Сарторие едно от най-интересните за подбор на играчи.

„В Серия А не е лесно да играеш със собствени кадри, казва Джовани. – Затова много неща трябва да съвпадат: треньор, който се доверява на младите хора, ръководство, готово да чака, академия, която произвежда играчи, готови бързо да преминат на ново ниво.“ За клуба от Бергамо такъв треньор стана Гасперини, но сред ключовите играчи на отбора няма нито един собствен. Най-силният Аталанта в историята се състои от легионери, които са играли в отбори без голяма история в Серия А, Холандия, Швейцария, Белгия, България и Русия.

„Когато подписахме Хатебур, Госенс и Де Роон, моите колеги от Холандия питаха – защо ви трябват, казва Сартори. – А Кесие? Пристигна през януари, беше ужасно студено, а той беше с джапанки. Но след десет дни разбрахме, че е страхотен играч. Имаме много голяма мрежа от разузнавачи намираме малко известни футболисти, а в Аталанта те достигат международно ново. Имаме десетина национали и това е голяма гордост.“

Що се отнася до трансферите от клубове от Серия А, това са или наеми от грандовете, или от средняците. При Сартори Аталанта купи Ясмин Куртич (Сасуоло), Маурисио Пиния (Дженоа), Йосип Иличич (Фиорентина), Дуван Сапата (Сампдория), нае Леонардо Спинацола и Рикардо Орсолини (Ювентус), Етрит Бериша (Лацио), Ервин Зуканович (Рома).

Друг вариант: завръщане на футболисти с опит от Серия А – например Толой, Папу Гомес (Металист), Алберто Палоски (Суонзи), Марио Пашалич (Челси), Брайън Кристанте (Бенфика) и Де Роон, който игра една година в Мидълзбро.

Аталанта не спира да продава, но колкото по-високо е крайното място в таблицата, толкова повече бергамци харчат. Миналото лято, преди дебюта им в ШЛ, бяха привлечени Луис Муриел (20,1 млн.) и Руслан Малиновски (13,6 млн.). Това лято бе откупен Пашалич за 15 милиона и завършен трансфера на Алексей Миранчук за приблизително същата сума.

Сартори повика колегата си от Киево Маурицио Костанци и шефът на младежкия сектор стана главен скаут. „Ние определяме нашата работа като сектор за търсене и развитие, казва той. – Играчът трябва бързо да взима решения и да ги прилага ефективно. Обръщаме внимание на техниката, експлозивността, скоростта. Все още можете да работите по физиката, но техниката е много важна.“

Сартори е от 6 г. в клуба и в пет от тях Аталанта е на печалба от трансферите. Все пак има и провали, но те се неутрализират от изгодни продажби. При Сартори Аталанта печели много от свои кадри и футболисти, които са били взети евтино. Матия Калдара, Роберто Галярдини, Андреа Конти и Алесандро Бастони са донесли на клуба близо 90 млн. евро, като Бастони имаше само 9 мача, преди Интер да го превърне в най-скъпия играч в историята на Аталанта. Рекордът на Алесандро беше счупен от Деян Кулушевски, а той игра още по-малко за бергамци. 35-милионната придобивка на Юве прекара 105 минути в черно-синьо и си осигури трансфер след наем в Парма.

През 2017 г. приходите на Аталанта достигнаха рекордните 147,7 млн. евро. През 2018 г. – 155,7 милиона, през 2019 г. – 188,6 милиона. Приходите на клуба растат 6 поредни години (+ 208 %), а работата на пазара играе много важна роля за финансовата стабилност на клуба.

„Много трудно е за провинциален клуб като нашия да се конкурира с отбори, които могат да инвестират стотици милиони в невероятни шампиони, заяви босът Перкаси, след 1:2 от ПСЖ. – Но ние се борихме до последно, така че съм сигурен, че нашият модел на управление, нашата стратегия за развитие са абсолютно правилни.“