Мартин Костадинов/Тема Спорт
Тенденциозното понижаване на качеството в българското първенство в последното десетилетие вече кара футболната ни общественост дълбоко да се съмнява, че у нас може да дойде наистина класен чужденец. Изключение прави единствено Лудогорец, където участието в евротурнирите е притегателна сила и понякога млади бразилци като Игор Тиаго използват Разград за трамплин към следващата стъпка в кариерата си.
За грандовете ЦСКА и Левски обаче се определя като цяло чудо, ако успеят да доведат футболист с комплексни качества на поне средно европейско ниво. Обикновено водещите играчи на сини и червени притежават едно основно силно умение, но пък и остри дефицити в друга посока. А феновете им прощават с „ако беше добър и в това, нямаше да е при нас…“.
При армейците подобни примери са Юнус Санкаре, който има десетки мачове за ПСЖ, и участникът на световното първенство в Катар Майкъл Естрада. Двамата имат безспорни технически качества, но и сериозни проблеми с дисциплината и мотивацията. Санкаре постоянно си намираше поводи да влиза в остри конфликти с треньорите, а Стоян Орманджиев определи тренировъчното темпо на Естрада като „майка бута количка в парка“.
И така много качествени за родните стандарти футболисти не оставиха никаква трайна следа в ЦСКА.
И докато не се търсят класни играчи с комплексни характеристики, а грандовете се надяват да „уцелят кьоравото“ с компромисни варианти, тези ситуации ще се повтарят.
Това се случва и с Матиас Фаетон, за когото през лятото ЦСКА плати над 1.5 милиона евро и трябваше да се превърне в основното острие в червената атака. Бързо обаче стана ясно, че националът на Гваделупа е силен технически, но „ако беше и научен, сигурно нямаше да дойде“. Ако беше, но не е… 24-годишният футболист не изглежда да има проблеми с дисциплината или мотивацията. Напротив – той е в отлични отношения с футболисти, треньори и ръководство и се влага с голямо желание в тренировъчния процес и мачовете. Това обаче по никакъв начин не помага на ЦСКА на терена. Същото се отнася и за факта, че Фаетон е един от най-острите футболисти с топка в крака в първенството.
Крилото на ЦСКА по никакъв начин не успява да материализира силните си качества, а вместо това опропастява куп червени атаки. И всичко това, защото очевидно е пропуснал „първите 7“ в своето футболни израстване. Няма друго обяснение защо флангови играч нито веднъж за цял сезон не тръгва на спринт в противниковата половина, за да търси топката в дълбочина. Вместо това Фаетон винаги иска да получи на крак. Противниковите защитници обаче знаят това и веднага го атакуват с няколко човека наведнъж и това най-често води до загуба на притежанието от страна на ЦСКА.
Трябва да се отчете и острия индивидуализъм в представянето на Матиас, който влиза в комбинации само в краен случай, когато няма никакъв изглед към противниковата врата. Във всички други ситуации дроби кълбото в краката си, докато не си отвори позиция за изстрел. Проблемът обаче е, че и ударите му не са отработени, а обикновено влизат в графата „халосни патрони“.
Интересно е, че само два дни, след като трансферът на Фаетон в ЦСКА беше обявен официално, той вкара два гола за Гваделупа във вратата на Куба на Голд Къп със страхотни тупалки от дистанция. Което логично предизвика вълнение у привържениците. Оказа се обаче, че това е щастливо стечение на обстоятелствата и за цял сезон те не са видели нито един подобен снаряд от крилото, камо ли два в един мач.
По време на кампанията Матиас вече смени няколко алибита. Лятната му подготовка беше нарушена именно заради участието на Голд Къп, после пък се нуждаеше от адаптация. След зимната пауза пък бе смятан за заложник на схемата на Нестор Ел Маестро, който не играеше с изявени крила и често го поставяше на върха на атаката.
Но дойде Стамен Белчев, постави Фаетон на любимия му ляв фланг и коефициентът му на полезно действие… си остана нулев. А даже вече има съмнения дали Матиас не иска да играе като бек, а не като крило – толкова назад се връща по терена, за да търси топката на крак!? И то дори при контраатаки на армейците! Неведнъж вече се случва левият краен защитник на ЦСКА да тръгва напред, за да се включи уж от втора позиция, но да изпревари крилото и двамата да се скопчат на едно място в противниковата половина.
Желанието на нападател с десен крак да получи отляво, да влезе навътре и да шутира е изконно, но далеч не изчерпва всичките му задължения. А Фаетон сякаш иска точно това и вече трима треньори не могат да го вкарат в правия път. Не дава никаква полезност в дефанзивен план, а активът от 4 гола и 4 асистенции в 30 шампионатни мача е крайно недостатъчен за платените през лятото около 3 милиона лева. И ако през следващия сезон, при следващия треньор на ЦСКА не последва драстична промяна в представянето на Фаетон, той ще се превърне в едно от най-големите червени трансферни разочарования в последното десетилетие. Можеше да е различно, ако беше научен. Но очевадно не е…