Тема спорт
ЦСКА приключи първата част от зимната си подготовка. Лагерът в турския курорт Алания отлетя бързо, а за разлика от последните четири години този път камп в Испания няма да има. Административните мерки и трудности при пътуванията заради пандемията ще принудят армейците да си останат в България и да изиграят контроли само с родни опоненти.
Какво направиха червените за 13 дни на лагера в Турция? Извън усилените двуразови тренировки, видеата от които определено впечатлиха в социалните мрежи, ЦСКА изигра три контроли в комплекса „Голд Сити”. Съперниците не бяха престижни – дубълът на местния Аланияспор, полският опашкар Стал Миелец и родният Септември Симитли, уреден в последния възможен момент. Дори мъките по уреждането на третия спаринг показаха, че опцията с втори лагер в чужбина не бива да бъде самоцел, тъй като не гарантира задължително класни противници. Иначе треньорът Бруно Акрапович подчерта още преди заминаването, че силата на опонентите няма да бъде голяма, защото в толкова ранен етап от подготовката е важно натоварването върху играчите да става постепенно, за да се избегнат контузии. Тази цел на практика беше постигната, ако не броим леката травма в ходилото на чупливия Енрике Рафаел, който игра само в първия спаринг, а в следващите два щабът предпочете да не рискува бразилеца. Други контузии за щастие на Акрапович нямаше.
Босненският специалист даде равен шанс практически на всичките си играчи, както и обеща. Измежду ротациите и експериментите му с позициите на някои от тях впечатление направи стабилното представяне на Брадли Мазику като лявостоящ бранител в триото централни защитници, като наставникът неслучайно похвали поливалентността му и дори го сравни с Дейвид Алаба от Байерн М. Конгоанецът ще се конкурира с Греъм Кери за позицията на ляв халф-бек. Ирландецът бе борбен и напорист по крилото и отново се открои с опасни центрирания. Неведнъж сме отбелязвали, че Кери е играчът в ЦСКА с най-добро центриране от игрови ситуации, което е и голямото му предимство пред Мазику, който обаче има други плюсове. Вдясно пък все по-агресивен става Тибо Вион, като французинът започна да изпълнява и някои статични положения. В атака се видя, че до Али Соу има нужда от по-ефективен нападател и неслучайно техническият директор Алън Пардю и другите отговорни фактори в клуба търсят именно ново острие. Просто защото КПД-то на Йомов пред гола е ниско, докато Ахмедов не показва, че може да свърши работа като титуляр.
От младата вълна трябва да бъдат откроени 17-годишните Мартин Смоленски и Александър Бучков. На лекотата, с която Смоленски вкара две попадения в последната контрола, може да завидят почти всичките му съотборници, като в удара му си личи отработеност. Бучков пък действаше умело и като дефанзивен халф, и особено като централен бранител.
И ако ЦСКА не блестеше в офанзивен план в Алания, то защитата изглежда все по-стабилна. Червените не допуснаха нито един гол на лагера си, а справката показва, че във всички 11 мача под ръководството на Бруно Акрапович отборът е получил едва три попадения. Две от тях обаче дойдоха след грешки на Бусато – с шут в близкия ъгъл срещу Йънг Бойс в ЛЕ и неразчетено изчистване срещу Ботев Враца в Първа лига. Единствено Рома изтъка класическа комбинация и матира армейската отбрана, но все пак загуби с 1:3 в София. В останалите срещи Бруно „заключи” червената врата. Старата фраза гласи, че нападението печели мачовете, но защитата печели шампионата. Босненецът го знае отлично и неслучайно подготвя в тази насока ЦСКА за битката за титлата.
Мачовете на ЦСКА при Бруно Акрапович
КБ ЦСКА – Ботев Ихтиман 5:0
ЛЕ ЦСКА – Йънг Бойс 0:1
ППЛ ЦСКА – ЦСКА 1948 2:0
ЛЕ ЧФР Клуж – ЦСКА 0:0
ППЛ Ботев Пд – ЦСКА 0:3
ЛЕ ЦСКА – Рома 3:1
ППЛ ЦСКА – Ботев Вр 2:1
ППЛ ЦСКА – Левски 1:0
К Аланияспор II – ЦСКА 0:4
К ЦСКА – Стал Миелец 0:0
К ЦСКА – Септември Сим 3:0
Общо: 11 мача, 8 победи, 2 равенства, 1 загуба, г.р. 23:3