Александър Димитров: Трудностите изграждат един отбор

2014-12-23 19:31:00

Александър Димитров е първият футболен треньор, който получава наградата за №1 в годишната анкета на Viasport.bg. При това той я спечели в тежката конкуренция на Михаил Таков (бокс) и Камелия Дунавска (художествена гимнастика), които постигнаха огромни успехи през 2014-а. Специалистът демонстрира уважение не само към Viasport.bg, а също така и към бившия си щаб и отбор, като ги покани на церемонията. От екипа липсваха малцина. А за да видят как треньорът им получава статуетката си, дойдоха седмина футболисти от предишния България U19, наредил се на седмо място в Европа: капитанът Александър Любенов, Преслав Петров, Пламен Гълъбов, Мики Орачев, Васил Попов, Петър Витанов и Христофор Хубчев. Един от основните състезатели в този отбор – Радослав Цонев, зае десето място в листата на спортистите, но отсъства на церемонията заради пътуване в чужбина за Коледа. Вижте какво сподели Александър Димитров в интервю за Viasport.bg. След това той даде обяд на отбора и щаба си в ж.к. "Младост".

– Какво означава за вас тази награда, г-н Димитров?
– Огромна отговорност. Както за миналото, така и за бъдещето. Използвам момента да изкажа благодарности към хората, с които съм я спечелил. Това са играчите и моят щаб с абсолютно всички в него. Трябва да спомена и името на Юри Николов, шефът на Българската треньорска школа по футбол. Без всички тях нямаше как да стане. Благодаря и на моето семейство, което винаги ме подкрепя. Остана една горчилка в България, че на европейското можехме и по-добре да се справим. Не ни достигна късмет, други фактори – извън отбора, също ни попречиха. Дано Господ ни върне това, което ни отне. А искам да благодаря специално и на един човек, който повярва в мен преди пет години. Няма да му споменавам името.

– До неотдавна споделяхте, че още съжалявате за изпуснатия шанс на това европейско в Унгария, отборът можеше да стигне поне до световно първенство до 20 години. Продължавате ли да се връщате към събитията и мачовете от юли месец?
– Често се връщам. Хората казват, че не бива да се рови в миналото. Човек трябва да гледа напред. Аз анализирам миналото, за да мога да подредя по-добре бъдещето, доколкото е възможно. Имам предвид своето бъдеще и на отборите, на които съм треньор.

– Вероятно следите развитието на момчетата, с които стигнахте на финали на европейско. Какво виждате?
– Разочарован съм, че малко от тях играят мъжки футбол. А те са бъдещето и го доказаха. Призовавам за пореден път всички в тази страна да обичаме и подкрепяме българското. Отправям апел към собствениците на клубовете и треньорите да дават шанс на тези момчета, защото те си го заслужиха.

 

– Само от шанс за изява ли имат нужда вече бившите юношески национали?
– По-скоро от вяра. И от това да се работи с тях – правилно и търпеливо. Само така може да продължи изграждането на тези футболисти.

– Постоянно си говорим в българския футбол за липсата на качествени играчи родно производство. Това ли са причините да липсват – че не им се дава шанс, че няма вяра и правилна работа?
– Страшно много неща ни липсват. На първо място етика и морал и след това всичко останало. За да върнем футбола там, където му е мястото, футболните хора трябва да се променим. За да имаме добри играчи родно производство, трябва да ги изграждаме. Преди време улицата ги изграждаше, сега в цяла Европа улицата липсва. Замести я друго. Отговорността е най-вече на собствениците на клубове, които трябва да предлагат хубави бази и чрез условията там да печелят децата. Добре знаем с какви съблазни примамва съвременният свят. Оттам отиваме на треньорите, които трябва да са "в час" с новата методика, за да развиват талантите.

– Вие не криехте амбицията си да станете треньор на младежкия национален отбор, за да продължите да работите с тези футболисти. По една или друга причина това не се случи и пътищата ви се разделиха. Поддържате ли връзка с бившите си възпитаници?
– Чуваме се по телефона. Разбира се, че следя кариерата на всеки един от тях. Това, което ни свързваше, няма как да не ни сплоти. То ще остане във времето. Имам нещо като мечта. Желание, идея… Искам така да се случи, че един ден да съм треньор на тези състезатели в клубен отбор. Съзнавам, че това е химера, че е почти невъзможно. От много неща бих се отказал, за да го постигна това.

 

– Ако можем да изтъкнем само едно нещо, което толкова силно е сплотило отбора, кое е то?
– Минахме през много проблеми във времето – от всякакъв характер. Имахме тежки подготовки и изпитания, квалификации, контузии… Това беше разковничето за доверието между нас. Трудностите изградиха колектива. Знаете, че бе направен и опит да ни пробият точно преди европейското. И този скандал бе капакът. В случая показахме висок морал и не се поддадохме.

– Сега ви предстои ново предизвикателство – със 17-годишните на финали на европейско в България…
– Ще бъде дори по-трудно, защото с предишния ми отбор имах четири години, а сега само четири месеца. Естествено, това не ме плаши, а напротив – мотивира ме още повече. Няма да се оплакваме, а ще работим. Пък да става, каквото ще става.