2010-07-30 04:29:00
Младият талант на ЦСКА Александър Тонев е роден на 3-ти февруари 1990 година. Футболист от школата на "червените". Миналият сезон игра като преотстъпен в Сливен, но тази година се завръща при "армейците" и както по всичко личи новият наставник на тима Павел Дочев ще разчита на него.
– Сашо, как се чувстваш при втория си престой в ЦСКА?
– Идеално, все пак съм си у дома и това ме прави щастлив. Миналия сезон бях преотстъпен на Сливен, за да мога да натрупам опит и самочувствие, но ето че сега пак съм в родния си клуб. Мечтата ми винаги е била да играя за първия отбор на ЦСКА. И сега съм готов на всичко, за да успея да се наложа.
– Разкажи за престоя ти в Сливен, какво научи от Дуци Симонович?
– Плюс за мен бе, че играх една година като преотстъпен в Сливен. Взех участие в почти всички мачове и мисля, че израснах. Там ми помогнаха да добия самочувствие. Благодарен съм не само на Дуци Симонович, но и на целия екип в Сливен, който направи много за мен.
– Сливен направи всичко възможно, за да те задържи в отбора си за още един сезон…
– Да зная, но моето желание бе да се завърна в ЦСКА и се радвам, че новият треньор ми гласува доверие. Дано този път не изпусна шанса си.
– С какво настройката ти сега е по-различна, отколкото преди две години, когато играеше под ръководството на Димитър Пенев?
– Сега виждам, че имам по-големи шансове да се наложа и се чувствам по-подготвен във всяко едно отношение.
– Какви са впечатленията ти от Павел Дочев?
– Личи си, че работи по европейски. Бързо се разбира, че е работил дълги години в чужбина, защото навиците му са различни от тези на българските треньори, подходът му също е друг. Хубавото е, че за момента между футболистите и треньора на ЦСКА има перфектни отношения, което е много важно за развитието на отбора. Мога да кажа, че под ръководството на г-н Дочев дисциплината в ЦСКА здраво се затегна, а освен това тренировките му са доста разнообразни.
– Какво конкретно изисква от теб Павел Дочев?
– Иска да правя това, което мога. Нищо повече.
– Върху кои елементи от играта си считаш, че трябва да работиш повече?
– Играта в дефанзивен план все още се явява проблем за мен.
– Само това ли. Често като че ли забравяш да подаваш?
– Да, да. Имам този вреден навик да играя самостоятелно и да задържам топката повече от необходимото. Работя по този въпрос.
– По някакъв начин отразява ли се на вас, футболистите, конфликтът между част от феновете и ръководството?
– Не смятам, че има някакви проблеми. Вярно е, че имаше малко наши фенове на мача срещу Клифтънвил, но съм сигурен, че за дербито с Левски нашата публика ще бъде повече от тази на съперника.
– Как се отразиха на отбора освиркванията от трибуните към края на първото полувреме?
– Чухме освиркванията от трибуните, но се правим, че не им обръщаме внимание. Ако всеки футболист взима присърце това, което се скандира от трибуните, трябва незабавно да напусне терена. В неделя ще покажем на нашата публика, че можем да играем много по-добре и сме способни да вкарваме повече голове.
– Очакваш ли да бъдеш титуляр срещу Левски?
– Нямам никаква представа. Ще го разбера в деня на мача. Имам огромно желание да играя срещу Левски. Това все пак е най-голямото дерби в България и за всеки млад футболист е чест да играе в него.
– Кои футболисти ти помагат най-много и кои са ти най-близки в отбора?
– Всички ми помагат. Тошко Янчев е най-близо до всички млади футболисти в ЦСКА, той е нашата опора и когато е на терена, се чувстваме по-сигурни. Той е нашият капитан и всички трябва да го слушаме и да се съобразяваме с него.
– Доста футболисти на твоята възраст имат проблеми с режима и се увличат по нощния живот. Ти как си в това отношение?
– Аз нямам никакви проблеми с режима. Спазвам го. Знам, че ако искам да постигна нещо, трябва да спазвам режим, да се храня правилно и да слушам какво казва треньорът. Това се опитвам и да правя.
– Как ти се струват новите попълнения на ЦСКА?
– Някои от новите са контузени и почти не сме ги виждали на терена. Забелязва се обаче, че Джузепе Акуаро е много добър футболист и съм сигурен, че ще помогне доста на отбора. В него има опит, класа и спокойствие.
– Отдавна се говори, че в ЦСКА има деление на млади и стари футболисти, както и на чужденци и българи?
– Не, аз категорично не съм забелязал или усетил такова нещо. Всички сме приятели и колективът в ЦСКА е много добър.
– Как оценяваш играта си срещу Клифтънвил?
– Не съм доволен. След мача бях много ядосан, защото пропуснах два отлични шанса да вкарам гол. Сега се надявам да се разпиша срещу Левски.
– Какво е основното изискване на Павел Дочев за играта на ЦСКА?
– Може би основното е, че иска да играем еднакво добре и в двете фази на играта и всички футболисти да участват активно в тях. Държи всеки да изпълнява това, което му се поставя като задачи, и може би за това обръща повече внимание на индивидуалните разговори с нас, играчите.
– Какво може да те замае, и като всеки млад футболист, склонен ли си да се поддаваш лесно на еуфорията?
– Засега не съм се главозамайвал и мисля, че няма да го направя.
– Кои са хората, които те подкрепят най-много?
– Родителите ми и моята приятелка. Имам и приятели, които постоянно са до мен и изживяват всеки мой мач.
– Казваш, че има прекрасни взаимоотношения между треньор и футболисти, но само в рамките на 20 дни се стигна до две пререкания между играч и треньор. Случаите с Костадин Стоянов и Спас Делев…
– И в двата случая не разбрах за какво става въпрос, просто подочух нещо от съотборниците ми, но не съм се интересувал. Павел Дочев говори индивидуално с всеки футболист, прави ни дълги разбори и държи всеки да се влага на 100 процента. Не допуска никакви разминавания с изискванията му.
– Проблем ли е за ЦСКА, че през новия сезон ще играе домакинските си мачове на „Васил Левски”?
– Да, ще имаме проблеми на този стадион, това не е нашият дом и ще ни трябва време, за да привикнем. Атмосферата на „Армията” е съвсем друга.