Андрей Вълчев: Спортът трябва да спре да се използва като средство за ПР, а да е достъпен за всеки

Начало » Андрей Вълчев: Спортът трябва да спре да се използва като средство за ПР, а да е достъпен за всеки

Андрей Вълчев

Всеки трябва да има равен достъп и условия за практикуване на спорт в България. Такова мнение изрази кандидатът за депутат от „Изправи се! Мутри вън!“ Андрей Вълчев, който е водач на листата във Враца и втори в 23 МИР в София. Според него през последните години политиците използват спорта основно като средство за ПР, но забравят основата на пирамидата, която е и най-важна. Вълчев разкри и кои според него са най-важните неща, върху които трябва да се акцентира в тази област.

– Какви са основните ви приоритети и цели, които сте си поставили в областта на спорта?

– Основното е да върнем спорта в ежедневието на децата и на семействата. Акцентът ни е върху масовия и семейния спорт, върху споделеното преживяване като спортуване и отдих в свободно време. Това означава връщане на децата в училищния спорт и на хората, които имат желание да практикуват на ниво аматьори, както и те да бъдат насърчавани и да получават подкрепа от държавата. Спортът е здраве и ние искаме да го върнем обратно в живота на всеки един български гражданин.

–  Колко трудно ще ви е обаче да го постигнете? В България много често фокусът е върху постиженията на спортистите, а подрастващите, които са основата на пирамидата и масовият спорт, за който говорите, сякаш остават на заден план.

– Тук не мога да отрека огромните усилия, които полагат в последните 11 години за това. Винаги го е имало управляващите да се отъркват около спорта, но в момента просто те го възприемат като средство за личен и институционален ПР. Това обслужва само и единствено егото на разни временни политици в сектор Спорт и в управлението на държавата. Ние наистина имаме амбиции да положим усилия за основата – не да правим някакви чудеса, а просто да възстановим нея. Оттам нататък бавно и полека всеки един, когато започне да надгражда, мисля, че ще се случат нещата. Просто е важно да спрем да възприемаме спорта като ПР, а като нещо, което трябва да е достъпно и всеки един да има условията да го практикува.

– Спортната инфраструктура също е голям проблем в България. Какво мислите да направите в тази посока?

– Две са основните неща. Едното е целенасочени инвестиции, а не златен дъжд, защото няма как да се случи.  Трябва да е ясно какви са потребностите и какви са възможностите да се инвестира в конкретния регион и вид спорт. Първо трябва да изградим основата, а след това да оставим на треньорите, специалистите и спортистите да надграждат, да се трудят и да правят своите високи спортни постижения. Второто е, че ние сме обещали ревизия и всеобхватен преглед на проекти, които бяха реализирани. Давам пример – даже управляващите ги е досрамяло и са върнали проект за спортна зала, която по същество представлява хале. Става въпрос за град Мездра. Градът има нужда, бих го подкрепил 1000%, но в случая дори управляващите са казали, че малко са прекалили, защото по проект се води хале. Абсурд е и в близо 1/3 от училищата да няма физкултурни салони, а в същото време да се правят едни самоцелни проекти за спортни зали, изкуствени и затревени игрища там, където средната възраст на населението е над 70 години и реално никой не ползва тази база.

– Има обаче и много спортни зали, които на практика почти не се ползват заради прекалено високия наем, непосилен за клубовете. Как смятате да разрешите този проблем?

– Държавната помощ е отделен регламент, тук по-скоро говорим за целенасочено финансиране, което да бъде в помощ на клубовете, така че те да могат да провеждат тренировки на вече изградени спортни бази, а не да пустеят. Моето мнение е, че по-евтино ще излезе на държавата да инвестира в спорт и здраве, отколкото в ремонти или това изградената база да се разруши. Клубовете ще се помагат целево – за толкова часа тренировки, в такава зала, при такава цена. Със сигурност цената не трябва да бъде безбожна, като например 15 000 лева наем за „Арена Армеец“, за да тренира някой волейболен отбор преди мача си. Това е абсурдно. Говорим за напълно символични неща, като това, което да покрива режийните разноски, не повече. В Русе пък искаха 4500 на ден, което за тях също е безкрайно много с оглед на условията. Ти инвестираш да сложиш паркет или друго покритие, плащаш наем, за да дойде, да го поставят майстори, след това да го демонтират и накрая, за да ползваш бетона, ти казват 4500 лева. Целева помощ в размер на режийните разходи – съоръжения, които са изградени с държавни средства, ще бъдат по този начин подпомагани.

– Много от усилията обикновено са насочени към София и големите градове, не само в спорта. Северозападът от друга страна, където сте водач на листа, е най-бедният регион в страната, какво смятате да направите там?

– След като разговаряхме с хората, поехме ангажимент не просто да правим констатации колко е тежко и как сме най-бедния регион в целия Европейски съюз, а целево да инвестираме в потребностите на хората. Първото е да се изгради отново инфраструктура, да се инвестира най-вече в човешкия капитал, да се върнат хората, които са избягали от северозапада, защото нямат достъп до спорт, здравеопазване, образование и инфраструктура. Една елементарна нужда не могат да задоволят. Няма театър, няма кино, няма абсолютно нищо. Ние се опитваме да създадем равен достъп до условия за труд и работа, без значение дали в центъра на София, във Враца или в селата.

– Хората все по-често са принудени да работят от вкъщи, липсва им физическа активност и се обездвижват. Колко важен е спортът в условията на пандемия, а и след края й, който се надяваме да е скоро?

– Като поддържаме социална дистанция, се отчуждаваме и се затваряме в себе си, което отваря депресии. Доходите не са същите като от преди пандемията заради липсата на подкрепа от държавата. Единствено спортът е този, който може да събира и да обединява различни индивидуалности, за да постигнат един общ резултат. Спортът е това, което мисля, че може да върне обратно самочувствието, тонуса и надеждата на хората.