2013-03-07 15:28:00
Васил Методиев осигурява приемствеността между предишното шампионско поколение на железничарите и следващото, оказало се и последно засега
Бояк и всеотдаен като бранител на столичния Локомотив, атрактивен край тъчлинията като треньор – това е Васил Методиев, популярен като Шпайдела. „Този прякор ми го измисли левскарската публика – пояснява Методиев. – Оприличиха ме със страховития германски генерал Шпайдел“. През сезон 1977/78 г. червено-черната му армия окупира върха в А група, а после като син предводител носи три титли за Левски. За да остане в историята и с бунта на сините звезди Гиби и Кокала, които го замерят с кюфтета…
Шпайдела осигурява приемствеността между предишното шампионско поколение на железничарите и следващото, оказало се и последно засега. Първият му опит за летене начело на Локо от края на септември 1972 г. до ноември 1973 г. приключва със срамно поражение с 0:6 от Етър насред София, смъкнало червено-черните до 14-ото място във временното класиране. Тогава ръководството на клуба лицемерно „приема молбата” на старши-треньора да бъде освободен от поста. Вторият му шанс за доказване идва точно преди шампионския сезон. В „Надежда“ той заварва същия гръбнак, на който се обляга и при първия си престой в клуба – националният вратар Румен Горанов, бранителите Борислав Димитров-Боко, Йордан Стойков-Бумбо и Сашо Костов, както и Атанас Михайлов, Венцислав Арсов, Трайко Соколов, Ангел Колев и Ради Здравков в по-предни позиции. Това си е почти цял отбор със своите отработени механизми, към който се включват левият защитник Георги Бонев, дошъл от Горна Оряховица, десният бек на Сливнишки герой Георги Стефанов-Печения и 19-годишният обещаващ талант в атаката Бойчо Величков-Бобъра. „Шпайдела бе отличен психолог – връща се в онези години Величков. – Подходът му бе уникален. С всеки говореше индивидуално преди мач, обясняваше ни слабостите и силните страни на съперника, казваше върху какво да наблегнем. Методиев успя да доизгради колектива. Играехме хитро и според конкретния съперник“.
Единайсеторката на Шпайдела бележи пестеливо – основният конкурент ЦСКА вкарва 20 гола повече, но непробиваемата защита на Локо Сф допуска цели 19 попадения по-малко от отбраната на червените. Всъщност никой в началото на сезона не може да предположи, че тимът от „Надежда“ ще разруши хегемонията на двата гранда, които си разменят титлата цялото предишно десетилетие – 6 пъти ЦСКА, 4 пъти Левски. След първите 11 кръга локомотивци въобще не са сред челниците, защото записват цели 4 загуби. В оставащите 19 кръга обаче не падат нито веднъж, за разлика от обичайните заподозрени за трофея. „Локо Сф сякаш още е във фазата на подготвителния период“, пише в-к „Народен спорт“ дни преди краха за КНК срещу белгийския Андерлехт, един от най-силните европейски тимове по онова време – 1:6 у дома след две изпуснати дузпи от Соколов и Михайлов. В 7-ия кръг обаче тимът показва другото си лице срещу ЦСКА – 1:0 в мач, ознаменувал оттеглянето на легендата и на двата клуба Димитър Пенев. Червено-черните са особено силни срещу челниците – не допускат нито една загуба срещу отборите от Топ 5, като взимат срещу тях 12 от 16 възможни точки – 4 победи, всичките с по един гол разлика, и 4 ремита. Това е най-силният сезон в кариерата на лидера им Начко Михайлов. Тактиката на тима? Един журналист по онова време шеговито я обрисува с крилат лаф: „Отзад катеначо, отпред Бате Начо“. Колкото и да е пресилено, има и истина – тимът не се бои да приема играта в своята половина, да приспива съперника и да го умъртвява с мълниеносни контраатаки. Останалото се допълва от футболния гений на Михайлов, всепризнат изпълнител на преки свободни удари, реализатор на голове от почти невъзможни положения, дори направо от корнер като този за победата с 1:0 срещу Черно море в 10-ия кръг.
Тимът от „Надежда“ се възползва и от слабостите на Левски и ЦСКА. Въпреки дубъла от предишния сезон, на „Герена“ правят треньорска смяна. От няколкомесечна специализация в СССР, Холандия, Германия и Чехия се завръща Иван Вуцов, пълен с нови авангардни за времето си идеи. Той увеличава неимоверно натоварванията и среща стена от неразбиране у възпитаниците си, свикнали на подготовка по нашенски. Те роптаят, че треньорът ги преуморява. Вуцата държи на дисциплината, не търпи и отклонения от лагерите. Веднъж Грънчаров, Тишански и Аладжов решават да не се приберат навреме в бунгалата на Драгалевци. Треньорът нервно обикаля в мрака и ги очаква. „Времето бе ясно и студено, навалял бе сняг – разказва Вуцов в автобиографията си. – Те приближиха отдолу, но явно ме видяха и спряха. Когато тръгнах да ги пресрещна, нагазиха в дълбокия сняг между едни нискостеблени ябълки и се престориха на дървета – разпериха ръце като клони. По-късно Тишански ми разказа, че Аладжов свил едната си ръка в лакътя и я движил. Питали го защо, а той отговорил: „Имитирам счупен клон, движен от вятъра“. Пада голям смях, но през сезона на треньора не му е до усмивки. „Върнете Киро Миланов“ пее дълго синята публика, но присъдата за мощния таран е окончателна – вън от играта. Чакъров от Славия пък зверски чупи крака на основен играч – Красимир Борисов. По-късно същата участ сполетява и Павел Панов, а Тодор Барзов е повален от хепатит и с тези липси титлата става мираж.
ЦСКА се готви да отбележи с дубъл кръгла годишнита от създаването си, но преживява кошмарна седмица, убила мечтите. На 20 май 2:2 с Левски топи преднината на лидера от 1 точка. След 4 дни клубът получава „поздрав“ от дупничанина Любен Севдин за своята 30-годишнина – с шут от 30 метра в 30-ата минута за 1:0 в полза на Марек във финала за купата. Магията на числата е развалена само от възрастта на голмайстора – той не е на 30 години, а още няма 25. В 27-ия кръг на 27 май пък Черноморец обръща ЦСКА от 0:1 до 2:1 и червените стават догонващи в първенството. Два кръга по-късно следва нов провал – 0:2 срещу последния в класирането Академик Свищов (Божил Колев пропуска и дузпа) и за армейците остава илюзорната надежда за помощ от сините в последния кръг. На ЦСКА е нужна победа с 4 гола разлика срещу Славия на Националния стадион, докато по същото време на „Армията“ Левски трябва да бие Локо Сф. Пред едва 5000 зрители белите услужливо падат с 0:4, но другото условие от задачката не е изпълнено – сини и червено-черни се забавляват пред 8000 души – 2:0 за Локо, последвано от 2:2, 3:2 за четата на Шпайдела и край при зрелищно 3:3. Публиката дружно скандира: „Локо стана шампион на чорбарския стадион“.
Сезонът ще се запомни и със зараждането на един бъдещ хит. Бившият треньор на Локо Пд Иван Манолов-Големия орел поема градския съперник Ботев и дава тласък на младо ято футболисти – тимът е със средна възраст 19,8 години. Двама славни ветерани пък си вземат сбогом с клуба – ремито 1:1 с ЦСКА във втория кръг е предшествано от бенефиса на тогавашния рекордьор в А група с 444 мача Виден Апостолов. В четвъртия кръг обаче Динко Дерменджиев изиграва срещу Локо Пд 445-ия си двубой, когато е точно на 36 години, 2 месеца и 25 дни. Влиза като резерва в 60-ата минута и вкарва единствения гол четвърт час по-късно. Загуба с 1:3 в Сливен на 30 април 1978 г. пък се оказва последният 447-и мач за Чико, което дълго време е рекорд на България. Изглежда Ботев Пд има абонамент, защото ще го подобри друго канарче – Марин Бакалов, но две десетилетия по-късно.
Очаквайте: Как в Хасково чупят с камъни автобуса на ЦСКА, подарък от Интер.
––
* Стани фен на Локомотив София във Фейсбук и следи новините за тима от BGfootball.com
––
Следвайте ни в: Twitter | Google + | Пазарувайте в SportForMe.com