Бедни ми, бедни Мауриньо…

2011-08-23 19:01:00

Шкембелиите от УЕФА искат да сгазят самородният, уникален и завладяващ талант на Жозе

В последните няколко дни ушите ми се проглушиха от един странен смешен вой, оцветен в червено – синьо. Ама, как Сами Кедира щял да издраска нослето на малкия Лео и как глезенчето на добродушния Сеск щяло да се подуе от острите влизания на Пепе. A вдъхновител на всичко това – лошият чичко Моу, който плаши децата със страшните си очи и големите си зъби.

Ей, пичове, да не бъркаме нещо играта?! Нали става въпрос за футбол. За едни насочени действия, извършвани от двадесет и двама човека с топка в крака на правоъгълна зелена площадка. За игра, в която се използват специфични обувки с бутони в техния край и протектори за предпазване на долните пищяли. И още за един феномен, въплащаващ идеята за остри сбъсъци, здрава борба и демонстриране на пределно мъжество за постигане на крайната цел – с поредица от подавания достигане до противната врата, отбелязване на гол и съответно реализиране на победа.

Ако на шкембелиите от УЕФА им се гледат някакви женски спектакли или тенденциозно им се рушат, използвайки като маши доказани престъпници с италиански имена, изконните футболни ценности, да си направят там една лига, в която противниците да се разцелуват дружно след отбелязан гол или да се закичват с китки след извършен фаул.

Средностатистическият фен се кефи на здраво съперничество, на твърда, но спортсменска игра, на лоши, но същевременно гениални момчета, които са двигателят и в крайна сметка есенцията на целия този бизнес, от който с пълни шепи черпят неколцина богоизбрани търтея в една отдавна морално прогнила централа.

И гениалният Марадона им го казваше в очите. И затова всячески бе мачкан, тероризиран административно, за да се стигне до една нагласена, подла и гнусна допингова история, дамгосала в черно лебедовата песен на Дон Диего.

И сега е същото. Самородният, уникален и завладяващ талант на Жозе следва да бъде сгазен. Не за друго, а защото Мауриньо не е удобен. Той не цепи басма, отстоява позицията си, издава присъди и изобщо е неоридинарен. 

Ах, как само Пеп се вписва в съвременната футболна картинка?! Подстриган, елегантен, ухаещ на средиземноморски бриз и още нещо… Лицето на правилността, бащата на извънземното "цък – цък", човекът – реклама на турнира на богатите…

Бедни ми, бедни Мауриньо!!! Колко мъка те чака още…!!!

Вашият коментар