Безпомощност, пародия и фарс

Начало » Безпомощност, пародия и фарс

Герена - Сектор АЖаклин Михайлов/Тема Спорт
Това, което се случва в Подуяне, може да бъде описано с три точни думи – безпомощност, пародия и фарс. И доказана несъстоятелност на сегашното управление на акционерното дружество. Случващото се при футболния гранд на България не е дъното, то е много под него. Почти са стигнали равнището на Марианската падина.

И едно трябва да се знае от всеки фен на Левски и особено от онези, които все още ходят на стадиона и скандират „И преди, и сега Левски значи свобода“. Левски значеше някога свобода, сега значи пародия и фарс. Жалка гротеска, блудкава комедия. И е крайно време феновете да кажат – Царят е гол. Не да го правят само единици от тях, които са прозрели отдавна накъде водят синия клуб. А го водят към небитието. И то по най-бързия и експедитивен начин.

В края на месеца ще се проведе общо събрание и единственият правилен път е смяна на собствеността. Сегашният собственик, който не плати, а взе акциите миналия юни, по същия доброволен начин трябва да ги остави на масата. Приказки, че това ще означава потоп, не вървят. Той потопът настъпи отдавна. И се знае кой го предизвика. Два месеца Левски беше в безтегловност, водеха се някакви преговори, пращаха се някакви документи, чакаха се някакви пари като гаранция, а през това време футболният тим бе замразил своето съществуване. Трудно ще се намери аналог в цялата футболна история на клуб, който е спрял да съществува и след това е бил размразен с някакъв план Б.

Но какъв план Б, при положение че си пропуснал елементарни неща като подготовка за новия сезон. А селекцията е на принципа който остане и после ще ги взимаме от кол и въже Играли, неиграли, контузени, отхвърлени отвсякъде са добре дошли на Герена. И им се раздават по едни десет хилядарки на месец за добре дошли. Което е много добре, защото добрите играчи струват скъпо. Ама тези, където ги вземат, не струват нищо. Те трябва да си плащат, за да обличат синята фланелка!

И очакваш, като започне първенството, да редиш победи. Само защото на стадиона са дошли 6 хиляди, които винаги ще те подкрепят. Но и тази подкрепа започва да се обръща против интересите на клуба. Защото левскарите в последните 100 години подкрепяха победи и добра игра, а не срам и резил. Вторият гол на Арда може да се види само на училищното игрище, когато играят трима срещу трима без вратар. Тези, които сега са в Левски, не са само срам за клуба, те са срам за футбола въобще. В тази игра все пак има някакви стандарти, а псевдофутболисти като Симеон Славчев отдавна са извън тях. Единствено в Левски могат да си позволят псевдофутбол!

Това, което се случва, е напълно закономерно. Щеше да бъде чудо на чудесата, ако Левски бяха записали победа. Ще е чудо Левски да победи Царско село в събота. Царско село са посредствен отбор, но Левски изобщо не е отбор. И какво ако се случи някакво чудо и Левски не загуби или дори победи? Черно море, Берое, Лудогорец, ЦСКА, Локо Пд, Ботев Пд, кой от тях ще пусне аванта на Левски? В тези отбори се работи професионално и целенасочено, а в Левски е точно обратното.

Трябва да си много лековерен, за да смяташ, че сегашната ситуация е възникнала едва ли не случайно. И че е въпрос на няколко победи, както твърди симпатичният Живко, за да се тръгне смело напред към върховете.

На Живко му е простено, защото момчето е в небрано лозе. Трябваше да стои четири-пет години до някой като Станимир Стоилов, за да му станат ясни тънкостите на професията. Сега е хвърлен на амбразурата и като Матросов към него от всички страни летят куршуми и гранати. И публиката го подкрепя не като треньор, а като бивш футболист и личност. Като треньор е пълна нула, дори не става и за бушон. А думата отговорност явно не му е много ясна. Ако наистина знае какво означава, хвърля оставката на мига и си тръгва. И това неминуемо и неизбежно ще се случи, защото трите загуби на старта ще се мултиплицират. Няма и една причина този отбор да тръгне нагоре. И всичко опира до онази мантра за експертизата. Всичко тръгна с Гошо Тодоров, който с много по-добри играчи закотви Левски на дъното преди година. И тогава се взеха разни звезди от най-слабите клубове в света. Повечето сега ги няма, но този, който ги доведе, е още тук. И продължава да рие дъното с най-добрата си експертиза.

В Левски извадиха огромен късмет със Славиша Стоянович. Завидното осмо място от миналия сезон се дължи почти изцяло на него и на точките, спечелени срещу Враца и Монтана. Сега нито сърбинът е тук, а във Враца вече не се печели с 3 бързи гола за 8 минути. Лошата новина е, че такъв като Славишата няма как да се намери. Живко не е бушон, защото никой сериозен треньор няма да иска да се хване с Левски в тази ситуация. Дори такъв като Гошо Тодоров не могат да намерят. Изборът се свежда до няколко чучела, които са готови на всичко, за да попаднат за 5 секунди в обективите. И да не дават пример със Стойчо Младенов, защото той се върна в един суперорганизиран клуб. С добри футболисти и дори с денонощен кетъринг в Панчарево!

Положението е ясно – надежда всяка забравете. И левскарите трябва да научат най-важното. Въобще не опира до пари. Обяснения и оправдания колко е тежко положението и наследството, вече не са актуални. В Левски в момента харчат не повече от 150 хиляди лева на месец за заплати. То и това е много при резултатите и играта, която показват безхаберниците със сини фланелки. Но трябва да му се признае на Наско Сираков, че по отношение финансите свърши великолепна работа. Приходите са в пъти повече от разходите, ако оставим дълговете настрана. Като финансист Сираков си свърши прекрасно работата, но в Подуяне не произвеждат буркани с кисели краставички, а футбол.

И производството на футбол е в трагично състояние.

И в самия край с огромно отвращение и с печал към всички, за които Гунди е икона, ми се налага да напиша нещо и за последния инцидент. С някакво недорасло футболистче, което петни една епична 107-годишна история. И вместо да бъде изметен на секундата от този харизматичен клуб, той ми се появява като резерва срещу Арда. Това обяснява напълно заглавието ми – безпомощност, пародия и фарс. Човек, който си е записал със златни букви името в историята на Левски и като футболист, и като ръководител, да търпи това нещо означава само едно – безпомощност. Онзи Сираков, когото познавам, би постъпил по съвсем различен начин. Но явно гледаме някакъв жалък римейк на „Лице под наем“. И не можем да разберем кой всъщност е добрият във филма – Джон Траволта или Никълъс Кейдж.

Нищо утешително не мога да напиша на старите левскари. Момчета, клуба, който обичахте и за който умирахте в пряк и преносен смисъл, вече го няма. Останаха само спомените, но какво пък, и това не е никак малко.

Facebook Notice for EU! You need to login to view and post FB Comments!