2018-04-27 12:55:00
Рядкост са моментите, в които около националния стадион мирише на футбол, ако не играят Левски или ЦСКА, или тези два тима се изправят един срещу друг. Един такъв ден бе вторник. Предстоеше полуфинал реванш за купата между Славия и Ботев. Белите бяха мобилизирали своя електорат, а от Пловдив имаше достатъчно за такъв момент запалянковци.
Поради последните случки на този стадион сега полицията бе предприела един вид акция "Бомба". Подобно на органите на КАТ, които веднъж годишно решават да правят кампании "Светлина", "Колан", "Скорост" и други, сега и охранителните органи трябваше да покажат първи признаци, след като хулиган с бомбичка рани тяхна колежка преди няколко дни. След като показах журналистическата си карта, полицай леко конфузно ми съобщи, че се налага да ме провери за забранени предмети. А изобщо не ми дължеше обяснение. Личеше си, че обискирането не му е най-приятното задължение, дори на служебни лица, каквито се явяват представителите на медиите.
Посещението на този мач си струваше дори само за да се види ретро хореографията на агитката на Славия.
Белите и Ботев започнаха мача като типичен полуфинал реванш. С оглед висящия изход от сблъсъка и единия гол аванс за пловдивчани, бе ясно, че Славия трябва да диктува събитията. Което не бе задължително, ако пловдивчани бяха подходили с поне една идея по-смело.
Психологическите нагласи се виждаха с просто око. Играчите на Ботев бяха облекли напрегнатите екипи, а домакините сякаш играеха най-приятния мач в живота си, действията им бяха свежи и още с първите минути се видя, че мачът няма да е груб. Дори липсваха твърди влизания, само Балтанов не издържа и направи супертъпо и излишно нарушение в половината на Славия и получи жълт картон. Което бе едно от малкото адекватни решения на съдията Ставров. Или по-точно – на Камикадзето Ставров, както го нарече Илиан Илиев след един мач на Верея. С оглед предварителните нагласи на двата тима относно този съдия и последвалите реакции от феновете на Ботев, се очакваше, че това не е дим без огън. И за да не се окаже, че всичко е случайно, мениджърът на пловдивчани Асен Караславов се постара да става от резервната скамейка при всяко неудобно за неговия тим отсъждане на рефера. Което бе „отразявано” и от жълто-черната публика със скандирания с неособено прилично съдържание.
Ботев показа, че има някакъв план чак в 59-ата минута, когато Гошо Петков си заслужи заплатата за целия изтичащ сезон. А той бе идеалният човек за такива мачове, или да провокира другите, или да успокоява своите, а неговата предстояща за издаване книга "Как да бавим времето във футбола” трябваше да бъде обогатена с още една-две страници. Това се случи накрая при резултата 1:0, когато вратарят на Славия си полежа, държейки се за единия крак.
До този коронен номер на Петков нямаше да се стигне, ако съдията Ставров не бе решил да докаже, че онзи прякор, сложен му от Илиан Илиев, си е точно на място. При едно от скандалните му отсъждания в ущърб на изоставащия тим се видя, че акция „Бомба” не е успяла. Една такава избухна в сектора за гости, когато съдийските решения наистина образуваха напрежение.
И все пак – въпреки съдийското рамо категорично Славия е заслужен финалист за купата.
Белите си измъкнаха добър резултат от Коматево, а в София планът им за един безответен гол успя. Треньорът на гостите Николай Киров може би трябваше да избере по-отворен вариант на неговия отбор. Сентенцията, че най-добрата защита е нападението, сякаш му бе убягнала. Белия се предаде пред белите, неговите хора не показаха почти нищо от това, което сме свикнали да гледаме. Да, отдаваме значимото и на треньора на Славия, който няколко пъти през сезона издържа на серии от лоши резултати. Тактическите му познания си бяха безспорни, но вече се вижда, че Златомир Загорчич умее и да ги прилага на практика, и то в стресови моменти. Жалко за него и отбора му е, че съдийството на Ставров измести спортно-техническите достойнства на белите финалисти.
Желю Станков/Тема Спорт