2012-12-12 11:18:00
Роден съм за плеймейкър, преходът от Юнайтед във Фулъм бе гладък, твърди българският футболист в интервю
Димитър Бербатов дaдe едно от редките си интервюта след мача Фулъм – Нюкасъл (2:1). българският футболист за пореден път получи солидна порция комплименти – и от мениджъра Мартин Йол, и от медиите на Острова.
– Димитър, мнозина ви определиха за трансфера на сезона. Много играчи биха почувствали тежестта от тези твърдения, но при вас изглежда, че такова напрежение не съществува.
– Няма напрежение, защото Фулъм е имал много велики играчи през годините. Не обръщам внимание на това. Просто опитвам да се концентрирам Върху играта си, да играя футбол. Наслаждавам се на тренировките със съотборнициme cи и изобщо не мисля за това дали съм трансфер на сезона или №1 в клуба за всички времена.
– В годините си в Англия си създадохте имиджа на играч, който не обича да се напряга, когато отборът ви не владее топката. Това е причината да ви критикуват, но вие нямате намерение да се променяте.
– Обичам да играя с красота и грация. Още от малък това е моята футболна философия. Като дете ходех да гледам мачове на баща си. Въпреки че беше защитник, той изобщо не беше груб, а залагаше на интелигентността. Умееше да чете играта и винаги пресичаше топките. Това е начинът, по който играя и аз. Има много такива като мен и точно това са футболистите, които искам да гледам, искам да гледам играчи, които пуфтят по терена. Има мачове, в които топката лети от едното наказателно поле до другото и ме заболява вратът. Това не е футбол за мен. Начинът, по който например Барселона играе, това вече е футбол.
– Точно тази философия вече се налага и във Фулъм. Заслуга има мениджърът Мартин Йол, чийто атакуващ афинитет очевидно пасва идеално на играч с вашите качества. За 4 месеца се превърнахте в ключов играч на Фулъм, очевидно нямахте нужда от период за адаптация.
– Да, преходът наистина бе гладък. Това е много хубаво за мен, защото, когато си в нов клуб, има нови хора, нова обстановка, нови съотборници. Тук обаче всичко мина леко. Успях да се впиша сравнително бързо, защото играчите ме приеха добре. А и, разбира се, познавахме се с мениджъра и преди това. Това ми помогна да бъда по-релаксиран.
– Вашата връзка с Йол започна, когато бяхте заедно в Тотньм. Днес тя си остава все така силна.
– Винаги е било така още от първия ми ден в Тотнъм. Двамата се разбираме, той знае какъв играч съм – как се движа и по какъв начин мисля на терена. Освен това и в живота той ме познава така, както много малко хора ме познават. Нещата са по-лесни и за мен, и за него, защото ако един мениджър вярва в способностите ми, аз мога да покажа в пълнастепен на какво съм способен на терена.
– Вашата игра е радост за окото. Всяка седмица Мартин Йол е засипан с въпроси от медиите за вас, а хвалбите му никога не намаляват. Респектът между вас е взаимен.
– Така е. Винаги е хубаво да чуеш нещо такова от мениджъра си. А аз, когато го чуя от Мартин Йол, това винаги е нещо много специално. Този човек го мисля за приятел. Но също така не забравям, че когато изляза на терена, трябва да докажа, че всичко, което е казал за мен, е истина. Понякога има моменти, в които губиш усмивката си, но трябва да продължиш да си напомняш на какво си способен. Това, че имам качества и мога да покажа на феновете, че съм добър играч. Това се опитвам да направя тук -да играя със самочувствие и да демонстрирам, че футболът всъщност е проста игра, не е ракетна наука. В моята държава казваме, че е проста игра за умни хора. И точно по такъв начин аз виждам нещата. Ако се наслаждаваш на играта и имаш самочувствието, че си добър играч, това е повече от достатъчно.
– В трите мача, в които Бреде Хангеланд бе наказан, взехте капитанската лента. За първи път ли ви се случва?
– Вероятно е така, но аз не обръщам голямо внимание на това. Опитвам се да водя отбора, но това аз го правя така или иначе. Има играчи, които в съблекалнята крещят и се правят на важни, но после на терена не можеш да ги видиш. Аз предпочитам да правя обратното. Представянето ти на терена показва това как водиш отбора. Аз бях в най-големия клуб в света – Манчестър Юнайтед, и там има имена като Райън Гигс и Пол Скоулс. Те повеждaт отбора с начина си на игра и точно това се опитвам да правя и аз.
– С лента или без вие вече сте като гид за по-младите играчи във Фулъм…
– Впечатлен съм от тях. Те ме карат да се чувствам стар. Те са 19 или 20-годишни и не мога да повярвам колко бързо е минало времето. Но за мен е окей да съм заобиколен от млади играчи, които искат да се учат. Понякога те ме питат за съвет и когато сме на терена, се опитвам да им помагам с моя опит. Виждам много качества в тях. Аз говоря на терена. Хората, които ме познават, знаят, че не съм от най-комуникативните личности. Но когато имам нужда да кажа нещо, винаги го казвам. Независимо какво е то. Когато видя млад играч, който иска да се учи или има нужда от гид, аз ще му кажа: "Виж, мисля, че трябва да направиш това и това". Те могат да послушат съвета ми, ако искат да се учат. Това е, защото ме е грижа за играта. Искам тези, които са около мен, да играят добре и да се наслаждават на футбола си.
– В последните седмици играете в малко по-задна позиция. Как ви се отразява това?
– Хората не могат да разберат, че аз всъщност съм роден за №10 (има предвид като изтеглен зад нападателите, откъдето да дирижира играта, б.р.). Те ме виждат като нападател, защото там съм играл цял живот. Но за мен няма проблем да играя в халфовата линия. Мога да играя дори като защитник. Това не е проблем, защото се виждам като достатъчно опитен играч и знам какви са ми качествата. Знам как мога да играя. Както вече казах, футболът не е трудна игра. Ако използваш мозъка си и главата си, тогава нямаш проблеми. Ако се налага да играя като №10 и да бъда по-назад, ще го правя с удоволствие. Това е, защото обичам да играч повече с топката, да правя повече докосвания, да контролирам играта. И както се казва в музиката, да оркестрирам.
– Изтеглянето ви в по-задна позиция се дължи на контузията на Брайън Руис. С него бяхте започнали да правите успешно партньорство преди това…
– Неговата контузия е голяма загуба за нас, защото това е типът футболист, с когото искам да играя. Всичко е до това да играеш футбол, да знаеш как да дадеш пас и да вкараш гол. Той е голяма фигура за тима и се надявам, че ще се върне възможно най-скоро. Но имаме други хора, които могат да го заменят. Така че всичко с нас ще бъде наред.
– Мачът с Нюкасъл беше много важен, защото бяхте в дълга серия без победа. За отбор като вашия, който бележи често, да имате три поредни мача без попадение, не бе присъщо…
– Мачът с Нюкасъл бе толкова голям, колкото и всички останали. Ако спечелиш този мач, но загубиш следващия, пак е същото. Ние вярваме, че можем да спечелим всеки един мач. Няма значение срещу кого играем. Този мач беше важен, защото не бяхме побеждавали и вкарвали в предишните срещи. Знаехме, че ще бъде трудно, но ние винаги трябва да сме спокойни и да играем футбол.
– Спечелили сте много трофеи с предишните си клубове. Към Фулъм обаче очакванията не са толкова големи. Все пак надявате ли се да постигнете нещо голямо с Котиджърс?
– За мен най-важното нещо сега е да играя. Искам да играя и да се забавлявам. С това идва отговорността да покажа на моите съотборници, най-вече на младите ми съотборници, че можеш да постигнеш нещо с усърдни тренировки и усмивка на лицето. Във футбола трябва да се наслаждаваш на играта. Ако не се наслаждаваш, нищо няма да стане. Опитваме се да печелим всеки мач. Разбира се, ще бъде трудно, защото има много по-големи клубове от нашия. Но всеки тим, който идва на Крейвън Котидж, знае, че ще му е тежко. Вълнуващо е да гледаш, но във футбола най-важни са трите точки. Тук ние искаме да ги печелим с атакуващ футбол, комбинативен футбол. Точно това правим.
–-
––