2013-07-13 17:09:00
Берое изживява един от най-добрите периоди в своята история. Отборът на Стара Загора взе втория си трофей в рамките на 2 месеца, но това е най-малката новина. Старозагорци спечелиха много повече от една купа и купчина златни медали. Тимът на Петър Хубчев вече е марка и фактор, с който всеки трябва да се съобразява. В това се убедиха, не само малцината фенове на Националния стадион "Васил Левски" в сряда вечер, но и всички, които поне малко разбират от футбол.
Реално погледнато, стойността на мача за Суперкупата е никаква. Даже всички страни са на загуба, награден фонд липсва, интересът от фенове и рекламодатели също е нищожен. На практика организаторите се набутаха доста, за да могат просто да си свършат работата и да организират подобна среща. Няма да е нелогично, ако наистина това беше последният двубой за Суперкупата, поне засега. Трябва обаче да се отбележи, че футболната стойност на тази среща беше много висока. В нея лъснаха всички предимства и недостатъци на последните ни два евроучастника.
Всеки, който е бил на стадиона в сряда вечер, определено в големи периоди се е чудел кой е шампионът и кой е отборът, който завърши на 7-о място в класирането. Лудогорец не представи нищо ново, нищо интересно и запленяващо, което спечели всички неутрални фенове на страната на разградчани. Сега обаче точно тази фенска маса като нищо ще отиде да вика за Берое. И няма да сбърка. Заралии измъкнаха и двата си трофея, след като бяха в ролята на аутсайдер и бяха сериозно подценявани. И срещу Левски, и срещу Лудогорец обаче се видя, че това е абсолютно незаслужено.
Дни преди стартирането на двата отбора в европейските турнири се видя, че този, който може да направи нещо е Берое. Заралии имат всички предпоставки поне да се представят достойно срещу Апоел Тел Авив. Треньор като Петър Хубчев, който не се плаши от големите битки, напротив наслаждава им се. Публика, която е толкова вярна, че навсякъде Берое е като домакин. Точно заради тези хора на трибуните футболисти като Пламен Крумов, Венци Христов, Иво Иванов, Борислав Стойчев и Иван Караджов, които едва ли не бяха отписани за играта, но вече са преобразени. Берое влиза като аутсайдер и в мачовете с Апоел, но това може да бъде само в услуга на отбора. Петър Хубчев успя да внуши на своите футболисти, че няма от какво да се плашат и трябва да играят. Да, Берое в никакъв случай не е най-добрият отбор в България, стилът му не е особено пленяващ. Футболистите обаче използват силните си страни и обръщат стила си в свое предимство.
По-притеснително е положението в лагера на загубилите. Лудогорец е далеч от познатото си ниво, а това задължително трябва да включи сигналната лампа в Разград. Лошото за Ивайло Петев е, че времето за реакция е прекалено малко. След няколко дни Лудогорец гостува на Слован Братислава, а в този мач залогът е много по-голям. Евентуален негативен развой в него пък ще бъде фатален.
В Разград обаче няма на кого да се сърдят, след като си набутаха автогол, по-нелеп и от този на Мичел Бургзорг срещу Левски. И докато след мача на Герена нещата бяха обратими, сега това не изглежда точно така. Лудогорец успя сам да се отслаби точно в най-важния период – преди мачовете от Шампионската лига.
А когато си махнал най-стабилните си хора във всяка една линия – Любомир Гулдан, Станислав Генчев и Емил Гъргоров, се видя, че отборът страда, и то доста. Словакът се превърна във феномен, след като за 2 години не пропусна нито една тренировка, а в 60 мача получи едва 4 жълти картона. Генчев и Гъргоров бяха лидерите на този отбор, а сега продължават да са без клубове. Вместо това тимът не надгради, а изглежда по-слаб и беззъб. Сега вече ще се види каква е истинската стойност и на футболистите, и на треньора. Мачовете със Слован могат да бъдат повратна точка за целия проект Лудогорец.
Явор Гешев, Симеон Кичуков/ 7 дни спорт