2016-04-22 11:33:00
ЦСКА и Левски играят помежду си само един мач на дружбата (6:2 за ЦСКА на 2 май 1964 г.), за който малцина днес си спомнят, и десетки двубои на взаимната неприязън като за финала за купата на 19 юни 1985 г., за който всички говорят дори 3 десетилетия по-късно. Тогава грозните сцени на терена са придружени от скрити апаратни борби в коридорите на властта и водят до ликвидирането на двата най-обичани клубове у нас. БКП се разхожда с кални обувки в душите на милиони фенове на Левски и ЦСКА, като зачерква тяхната любов и създава някакви мутанти със странни имена – Витоша и Средец. Когато политиката се взре във футбола, се раждат чудовища…
Сезон 1984/85 г. в българския футбол започва по обичаен начин, а после всичко се обърква. Новост в турнира за купата е включването в схемата на отборите от четирите В групи. Сред тях е харманлийският Хеброс и това дава възможност за дебют в надпреварата на един тийнейджър, за когото след време ще говори цял свят. Христо Стоичков, отхвърлен от родния Марица и недооценен от любимия в детството му Ботев Пд, търси признание с непретенциозен отбор, чието участие обаче не остава незабелязано. На 1/32-финалите Хеброс, воден от Сава Савов, се справя с друг аматьорски тим – троянския Чавдар, след 1:0 у дома и 3:2 в реванша. Един от трите гола в ответния двубой бележи 18-годишният Стоичков. В следващия кръг харманлийци преодоляват и втородивизионния Арда – 2:0 на свой терен (Ицо отново се разписва) и 0:1 в Кърджали, но вече без бъдещата „Златна топка“, който влиза в казармата. Така новобранецът пропуска първата си среща с Левски – на осминафиналите на турнира, но парадоксално ще се сблъска (буквално) със сините с екипа на друг тим чак на финала, който остава в историята. Ицо започва надпреварата с 5 мача и 2 гола за треторазредния тим и я завършва с купа в редиците на гранда ЦСКА, която по партийно решение е отнета и върната в трофейната витрина на червените 4 години по-късно. Водени от Васил Методиев-Шпайдела, сините записват 2 победи срещу Хеброс – 2:1 като гости и 4:2 като символични домакини в Свиленград.
Четвъртфиналите са в началото на следващата година, когато в състава на ЦСКА се появява и новопривлеченият Стоичков. Три седмици след идването си на „Армията“ бъдещата магазвезда изиграва първия си официален мач с червения екип на стадиона в Чирпан. При 4:0 за армейците в 81-ата минута наставникът Манол Манолов-Симолията пуска в игра неизвестния още юноша на мястото на Стойчо Младенов. Три седмици по-късно, на столичния стадион "Септември", Христо бележи и първия си гол за ЦСКА. Този път той е титуляр и остава на терена през всичките 90 минути. Негово е второто от петте безответни попадения във вратата на Чирпан в 51-ата минута.
Полуфиналите се превръщат в своеобразен дуел София – Пловдив, спечелен безапелационно от столичните грандове. В двубои при разменено домакинство Ботев и Локомотив нямат сериозни аргументи и финалът на турнира не крие изненада за времето си – сини срещу червени.
Атмосферата преди сблъсъка им обаче е нагнетена и тягостна, във въздуха витае предчувствието за нещо страшно
Три седмици по-рано светът е потресен от трагедията на „Хейзел“, на чиито трибуни загиват 39 души по време на финала за КЕШ Ювентус – Ливърпул. Противоборството между двата родни гранда пък е стигнало до кресчендо, след като Левски очертава ярко превъзходство със 7 поредни победи над вечния си съперник. В желанието си да спре черната серия Манол Манолов решава да хвърли в битката дори бледи юноши като Стоичков, жадни за слава, а мотивацията в червените редици е на максимум. В отсрещния лагер се е настанило високомерието, породено от наложения "терор" в дербито.
Федерацията пък залага мина с назначението на рефера Ахмед Яшаров-Мечо, който не е подготвен и физически, и психически за войната, която ще избухне на игрището. Мечо спешно се завръща от Черноморието, където лекува болен крак. „Момчета, изкараха ме от водата. Казаха, че нямало кой друг да свири този мач. Нямам подготовка, така че помагайте и вие“, казва той на своите помощници в минутите преди мача. Искрата пламва след гол на Георги Славков за ЦСКА в 26-ата минута, при който той побутва топката с ръка, а сините спират да играят в очакване на съдийския сигнал. Свирката на Яшаров обаче мълчи.
Последствията са непредвидими. На терена започва касапница, подклаждана от грешни реферски решения. В 73-ата минута десният бек на Левски Пламен Николов-Джоджо разкъсва до кръв прасеца на левия крак на Радослав Здравков и е изгонен от игра. Пет минути по-късно, малтретиран през целия двубой от Костадин Янчев, синият халф Емил Спасов освирепява и стиска здраво за гушата своя пазач, в настъпилото меле се намесва и кибритлията Стоичков, а виделият се в чудо Яшаров отстранява и тримата. Преди това вратарят на сините Борислав Михайлов бурно оспорва дузпа за армейците, но арбитърът дори не му вдига жълт картон. Веднага след последния сигнал, дошъл при 2:1 за ЦСКА, Боби пробягва половината терен, за да блъсне силно рефера в гърдите. Напрежението ескалира в тунела на стадиона, където според помощника на Яшаров – Димитър Шарлачки, Михайлов, Наско Сираков и други от сините играчи откровено налагат Яшаров с юмруци. Награждаването на победителите в червено обаче преминава мирно и тихо.
Възмущението от грозните сцени е всенародно, но никой в онзи момент не може да предвиди мащаба на наказанията. Разиграва се подмолна и сложна игра на най-високо партийно и държавно ниво, в която е въвлечен дори неподвластният на футболни емоции Тодор Живков.
Футболът става арена за разчистване на сметки между висшестоящи в партийната йерархия – левскаря Борис Велчев и цесекаря Милко Балев. В неадекватно строгите санкции привържениците на Левски съзират ръката на Балев, който всячески се опитва да спре синята доминация. Логиката обаче издиша – излиза, че душеприказчикът на Тато в омразата си е готов да съсипе и своя любим клуб, при това веднага след като е прекъсната негативната поредица от 7 загуби от Левски.
В "играта на тронове" обаче има и трети полюс – опонентът на Велчев и Балев, министър-председателят Гриша Филипов, чието протеже, страстният фен на пловдивския Ботев Иван Шпатов, е главен секретар на Министерския съвет и едновременно с това шеф на футболната федерация. Свидетелства Шарлачки: „Когато се прибрахме в съдийската стая след финала, със страшна сила при нас влетя Шпатов и каза: "От утре Левски и ЦСКА няма да има. Аз ги разформировам!" Такова е и решението на Секретариата на ЦК на БКП, разбити са два клуба, но и десетки съдби.
Изключени завинаги от футбола са Борислав Михайлов, Пламен Николов, Емил Спасов, Емил Велев и Христо Стоичков. Треньорите Манолов и Методиев са задраскани дори от енциклопедиите от онова време, както и шефовете на двата клуба Борис Станков и Кръстю Чакъров. Отнета е купата на ЦСКА, а Левски е лишен от спечелената вече шампионска титла. От ситуацията има и печеливш – третият в подреждането, любимият на Шпатов Ботев Пд, става служебен шампион и играе за КЕШ.