2011-03-12 11:20:00
На 12 март преди 99 години група младежи, възпитаници на
Пловдивската мъжка гимназия и Католическия колеж „Свети Августин" се събират
пленени от футбола. Имат идея – до основат футболен клуб. Осъществяват я, но им
трябва име. Наричат го Ботев, на името на националния герой – поетът и
революционер Христо Ботев, паднал за свободата на България. Този клуб
съществува и до днес, мачка всичко наред в Югоизточната „В" група, за да се
върне там, където му е мястото – в професионалния футбол.
През годините Ботев мина през много радост и страдания, но
оцеля. Заради идеята, заради любовта към футбола и към отбора. Заради онези
хиляди, които са на трибуните. Те са там, когато отборът бие. Но те са там и
когато отборът пада. За тях няма значение къде е Ботев – в „А", „Б" или
селските групи. За тях е важно Ботев да го има, защото го е имало през целия им
живот. Ако го няма, нищо няма да е същото. Нали бащата трябва да разкаже на
невръстния си син за Чико Дерменджиев, бат Петьо Зехтински, Коце Костадинов, Георги
Славков и всички онези, които са го карали да се чувства горд. А след това
същият този татко ще хване малкия ботевист за ръка и ще го заведе на стадиона,
ще му покаже къде играе любимият жълто-черен отбор. Защото спомените са сладки,
но трябва и настояще. За да се завърти кръга и след години малкото момче,
станало вече зрял мъж, да заведе своя син на стадион „Христо Ботев".
И всички тези хора го правят. Те излязоха на улицата, когато
Ботев бе пред закриване. И сега пак са с клуба – по разкаляните терени в трета
дивизия. Защото те са от Ботев, не са от Христолов, нито от някой друг, решил,
че клубът е негов. Но той не е техен. Той е на хилядите по трибуните и на всички
онези, които през тези 99 години са обличали фланелката. Били са, но са и
падали. Плакали са от радост при успехите и двете шампионски титли, но са
плакали и от мъка при загубите и годините в „Б" група.
Заради всичко това Ботев го има. Има го, защото без него
Пловдив не е същият. Футболното дерби дава на града колорит. Без него я няма
тръпката, закачките между тези от Ботев и тези от Локомотив. В дните преди
дербито градът е разделен, след него е оцветен или в жълто-черно, или в черно-бяло.
Това е тръпка, това е вълнение, това е любов – да победиш съперника или да се
изпръвиш след загуба от него. Но сега това е невъзможно, защото Ботев е във „В"
група.
Но верните фенове вярват, че скоро пак ще говоря за дербито.
Днес в 18,00 ч. те се събират да празнуват. Мястото е познато – пред паметника
на Христо Ботев, открит през далечната 1927 г. – на 2 юни, денят, в който през 1976
г. Ботев падна пронизан от куршум на връх Вола. При откриването на бюста
присъства лелята на националния герой и четника Иван Андонов. Пред същия този паметник футболният клуб ще отбележи 99
години от основаването си. А догодина феновете ще са там и за 100 г. Ботев.