
Футбол Ревю
България загуби съвсем закономерно от Финландия в предпоследния двубой от група 4 в дивизия Б от турнира Лига на нациите с 1:2. Най-логичното се случи и инкасираме втора загуба от този противник в рамките на около месец. В студената софийска вечер скандинавците показа по-добра игра и заслужено спечелиха мача.
Второто полувреме беше малко по-добро изглежда на съдията му стана жал за нас, защото отсъди дузпа, която изпуснахме, за да получим още една. Димитър Илиев, единствения читав играч от палавата банда на чичо Гошо вкара втората. Тъкмо бяхме набрали инерция и самочувствие от победата над колоса Гибралтар и дойде студения финландски душ.
Мъка, мъка, мъка…
За България остава надеждата да загуби и последния си двубой срещу Ейре на 18-и ноември, за да изпадане в дивизия Ц, където в следващото издание на турнира ще имаме по-реални шансове за нещо. Най-добре ще е да изпаднем и в най-долната дивизия Д, където ще мерим сили с равни на нас отбори и оттам да постигнем поне една победа в официален мач.
Тотално объркан състав, напълно неадекватен селекционер, абсолютна липса на мотивация, напълно незаинтересовани футболисти – това са нещата, които най-добре могат да опишат мача от снощи. С чичо Гошо начело няма да стане работата, ако не този, то мача с Ирландия след 3 дни е може би последния за Дерменджиев начело на националния.
По-бездушен, грозен, бавен и безидеен футбол отбора не е играл никога. Колкото е виновен селекционера, толкова и ръководителите в БФС, толкова и футболистите. Не е вярно, че нямаме по-добри футболисти, правилния треньор би могъл да извади една стойностна единайсеторка, която поне ще играе с желание, както беше по-времето на Хубчев.
По негово време също не сме имали в състава си Роналдо, Меси и Мбапе. но отбора играеше сплотено, стегнато и с много борба, като главно се разчиташе на контри. Вярно, не е най-приятния футбол за гледане, но все пак победихме Швеция, Холандия, Норвегия и др. Да не говорим. че бяхме на два мача от класиране за Евро 2020. С носталгия ще си спомняме за периода, когато той беше треньор и долу-горе играехме добър футбол.
Преди си мислехме, че сме стигнали дъното, но се оказа, че продължаваме да копаем и под него. Най-лошото е че светлина в тунела няма и няма и изгледи скоро да се появи, поне още няколко години ще гледаме бездушен и безидеен национален отбор. Трябва нещо много сериозно да се промени, блатото, в което сме затънали вече почва да ни задушава.
Ако има дати за контроли в близко бъдеще, нека БФС покани Сан Марино, да им бутнем 3-4 гола и да си върнем самочувствието.