В последните два-три дни четири български отбора изиграха първите наистина важни мачове от доста време насам. От март насам гледахме бутафорен край на шампионата и що-годе вълнуващ финал на турнира за Купата. Ковид кризата трябваше да даде нещо като рестарт на футбола изобщо, а в дългосрочен план страна като България трябваше да е сред големите печеливши.
Както и да е – нищо подобно не се случи. Чужденците продължават да идват на талази у нас, а младите така и няма да получат шанс в големите ни отбори. Качеството си е същото, ако не и по-лошо, а коронавирусът няма никаква вина за това.
Когато бе изтеглен жребият за евротурнирите Bgfootball.com бе една от малкото медии, която отбеляза адекватно истинското положение – лесно преодолими съперници за Лудогорец (става дума за Будучност), ЦСКА и Локомотив и коварен за Славия. У нас е тежко и трудно да демонстрираш реална обективност, особено когато знаеш, че отборите от Албания в последните години не са никак слаби, затова думата „коварен“ беше политически коректно използвана.
Лудогорец естествено нямаше особени проблеми с Будучност, но Мидтиланд разбира се е съвсем друга история. Отново обективността изисква да се отбележи, че шансовете на двата тима не бяха дори 50 на 50, а макар и с малко в полза на датчаните. Мачът показа, че това са напълно реални предвиждания, а резултатът 0:1 е нереално отражение на показаното на терена.
Някои медии отбелязаха с яд, че Лудогорец е ощетен заради ситуация с игра с ръка след малко повече от час игра в Разград, но не отбелязаха, че до нея нямаше да се стигне, ако съдиите не бяха допуснали играта да продължи след ужасяваща голяма засада, която не бе отсъдена. Воплите са очаквани. Отдавна качествените медии алармират, че комфортът в България на терена и извън него само пречи на най-качествения тим и най-добре уредения клуб, но обикновено аргументираните им послания остават да висят във въздуха. Освен ако не ги нарекат „антипатриотични“. Някои добри журналисти пък изгубиха работата си защото бяха… обективни.
Всичко това разбира се води до поредното ранно отпадане на Лудогорец от Шампионската лига.
Треньорът Врба за осем-девет месеца пък тотално не е влязъл в час, обвинявайки за незадоволителната си работа… останалите в Първа лига, които не осигурили конкурениция за тима му. Горкият човечец, явно не е разбрал, че конкуренция у нас е неясно понятие.
Пловдивският Локомотив игра срещу Искра със самочувствието на далеч по-голям във всяко отношение отбор и победата му е на 100% заслуга именно на това. Искра можеше да вкара 2-3 гола преди дузпата и тогава нещата нямаше да са никак лесни и розови за пловдивчани. Да биеш по този начин обаче също си е умение, а Локомотив явно го има. На практика това беше мачът, който мина най-безпроблемно и в добрия смисъл „незабелязано“ за фена. Просто си беше нарисуван български успех.
Славия явно ще има проблеми този сезон. Играчи напуснаха, други са контузени, трети чакат трансфер, а най-голямата звезда вече живее няколко месеца, а може би и години напред и вече се вижда част от световен гранд. Това е гаранция за проблеми. Прогнозата, че „белите“ може би ще отпаднат от Кукеши беше още преди да се види състоянието им в шампионата. А играта им в Албания потвърди, че бронзови медали тази година ще са много трудна задача.
Да не забравяме също, че цели двама национали на България играха при загубата с 1:2. За сравнение, на мача в София на ЦСКА срещу Сиренс нямаше нито един.
Когато ЦСКА се задъха срещу анонимници в Европа, това е знак за „рязане на вени“ и тежки фенски анализи, повече от които граничат с нелепостта. Добре, ЦСКА трябва да води с 2-3 гола на полувремето срещу подобни отбори, но хайде да не пропускаме, че към 75-ата минута на мачовете на Славия и Локомотив, ЦСКА беше единствения български отбор, отбелязал гол в този етап на турнирите (не смятаме тези на Лудогорец срещу Будучност). И то какъв първи гол…
Статистиката също е на сметката на „червените“. Без да омаломажаваме усилията на съперника, който можеше да вкара поне два пъти преди гола си. Твърде е интересно обаче как се разузнава отбор, неиграл от зимата и съставен от почти изцяло нови играчи. В добавка със „задължителното“ подценяване. Така че проблемите на ЦСКА конкретно в този мач не са никак изненадващи.
Затова – по-полека с анализите и крайните заключения. Защото точно на мача на ЦСКА се видя, че това са коварни действия. Най-малкото защото вратарят Бусато, играл толкова слабо напоследък, на практика спаси тима си с важно спасяване в първите минути и отразяване на дузпа.
Българските отбори са си в обичайната кондиция, нищо фрапантно не е станало. Много често слабото начало е последвано от силен финал. Кой знае…