2011-09-18 14:00:00
Ако кажете на някого от сегашните млади футболисти, които се водят национали, да тръгнат с кола от Бургас, да минат през София и да тръгнат пак на изток към Варна, за да играят в контролен мач, има опасност да чуете няколко вида отговори. Един ще ви поиска писмена гаранция, заверена при нотариус, че би предприел такова пътуване, само ако е титуляр и играе поне 80 минути. Друг ще се поинтересува дали има възможност след приятелския мач да изпие няколко приятелски бири, а трети директно ще попита дали ще получи някакви пари за това.
Стилян Петров направи нещо много по-откачено. Той хвана самолета от САЩ, кацна в Лондон, там се помота малко на летището, после се качи на друг самолет обратно през океана за Мексико, където игра в приятелски мач за националния отбор. Сам си плати билетите за пътя, не попита дали ще е титуляр и не поиска да пие бира.
Това е само един епизод от дългогодишната кариера на този футболист с екипа на националния отбор. И докато се усети, в един момент Петров стана рекордьор – вече
има най-много мачове с екипа на България
в сравнение с тези, които всеки наш сънародник футболист досега бе успял да запише.
Между другото, името му по лична карта е Стилиян, половината български медии го пишат Стилян, но това едва ли е най-важното. Както и да се изписва, той дълго време ще стои на първо място в класацията за изиграни мачове за България.
Викаха му Шотландския боец заради непримиримия характер. След като се хвърли за една никаква топка с опасност да му счупят крака и след секунда му го счупиха, той стана нещо повече от идол на феновете на Селтик.
Английски войн стана по-късно с екипа на Астън Вила. Да си капитан на два британски клуба, които са носители на КЕШ, не е никак шега работа. Това може да се случи само на футболист, който заслужава прозвище от рода на Българско сърце или нещо от този род, което да подсказва, че става дума за необикновен играч с необичайна смелост.
Животът е серия от условности и ако събитията за Стил(и)ян не се бяха подредили така, както се подредиха, сега нямаше да пишем тези редове. Ако си беше останал в Монтана, ако не бе получил шанс в ЦСКА твърде късно, ако Димитър Димитров не се бе запънал на инат да го повика в националния отбор, Ако хората на Селтик и по-специално скаутът им Йозеф Венглош не го бяха забелязали, ако тогавашният директор на шотландците Кени Далглиш (да, същият Кинг Кени) не бе настоял пред Борда да плати близо 3 милиона паунда … Можем да пишем още и още условности, които се случиха.
Херо е човекът, който постави началото на кариерата на Петров с екипа на България, като преди това русолявият полузащитник бе овършал всички юношески и младежки гарнитури на България. Високият бургазлия тръгна срещу много хора, които го упрекваха в намерението му да заложи на момче, което дори не е титуляр в ЦСКА. А между другото, не е ли въпрос на лош вкус да упрекваш Херо в каквото и да било на тема футбол? Да продаваш краставици на краставичар не е добра перспектива. Та Димитър Димитров си сложи главата в торбата и извика силно, така че всички да го чуят:
Аз харесвам Стилян Петров
и затова го викам в националния отбор.
И така до момента, в който същият този Стилян вече е недостижим за следващите години като рекордьор по изиграни мачове с националния екип. Би било интересно да разкаже какво помни от първия мач, как, какво, защо, къде, докога… Само че ситуацията при него е, меко казано, деликатна. Петров разменя по някой лаф с българските журналисти, но разговорите са в графата "частни". Стилян не говори на родна територия, като без да се аргументира за решението си, като бял ден е ясно, че той е обиден. Окей, не е нормално да те обвинят, че си рекетирал националния селекционер за сума, която се равнява на десет процента от седмичната ти заплата. Не е в реда на нещата да си измислят "факти" за личния ти живот. И изобщо в тази държава много неща не са си на мястото, но как да обясним това на човек, който от над 10 години диша друг въздух, мисли по различен начин и изобщо се е откъснал тотално от изкривената сцена на българския живот.
Сигурно е кофти да те замесват във финансови скандали, а ти да даваш парите, които ти се полагат от националния тим, за благотворителност. А пък Данчо Лечков, който има нужда от ежедневна среща с много хора с бели престилки, да те призовава да спреш да играеш за България, защото вече си милионер?! Ама че дребно човече трябва да си, за да говориш така!
Както и да е, тези неща също са моменти, които така или иначе съпътстват кариерата на Стилян в националния отбор. Дали се е реализирал на сто процента, дали е част от провалено поколение, всичко това е относително. Участието само на едно първенство – европейското в Португалия през 2004 година, е повод за констатация, че накрая на Стилян ще му остане горчив послевкус, когато разглежда албумите със снимки, в които той носи екипа на България.
При колективните спортове нерядко има подобни несправедливости – големи фигури или не участват изобщо на финали, или не правят нищо съществено там. Сега обаче не говорим за класирания и за медали. Отбелязваме един рекорд. Стилян Петров
не е избирал нито родината си
нито годината си на раждане, така че няма как да може да подбере и още такива десетина като него, които да образуват качествен национален отбор, че да говорим за реализиран потенциал. Три коня бяха само, единият се разсърди. Останаха двамата Петров, които в началото бяха познати като черния от Враца и русия от Монтана.
Истината е, че ако всички имаха като техните сърца, нацията щеше да гледа по друг начин на представителния тим на страната. То не става така, едни да си късат задните части и да изяждат тревата, а други да си показват новите татуировки и мазните прически. Не искаме да делим националния отбор на добри и лоши, на мъжкари и метросексуални елементи, но е факт, че зрителите обичат смелите и истинските фигури, а не тези, които отбиват номера.
Само човек, който мисли с главата си, а не с нещо друго, може да се изрепчи на Христо Стоичков и да му каже в очите да не се прави на цървул, когато казва на другите, че са такива. А после да седне да изпие чаша виенско кафе и да спре бойкота си в националния отбор.
Докъде ще стигне в рекорда си Стилян Петров? Ако слушаме така наречените приближени до националния селекционер, то халфът на Астън Вила вече е приключил за представителния тим на страната. Нека припомним обаче едно интервю на Лотар Матеус пред "Билд", в което той препоръча на Байерн Мюнхен да купи българския халф. Поводът за този негов съвет бе един момент, който се разигра пред очите му. Спомнете си гола на Стилян Петров във вратата на Унгария в квалификацията, завършила 1:1. Една летяща, почти безнадеждна топка и един решен на всичко футболист, той се засилва и полита точно толкова, колкото да засече топката, когато трябва, и пада точно на толкова сантиметри от гредата, че да не си разбие гредата. Малка подробност е, че тогава селекционер на Унгария бе Лотар Матеус. А как ви се струва той да реши, че Стилян няма да му е полезен? Нали вижда какви елементи се разхождат с националния екип, че и претенции имат.
Такива случки като тази с Унгария се помнят, защото
обикновените футболисти са като обикновените вафли
– бива ги, но какво от това. Това изпълнение може да се случи само на футболист, който, преди да го направи, трябва да си го помисли, а междувременно да изгуби разсъдък и да не му пука дали ще му се отрази здравословно. Но ако Стилян Петров не беше такъв, нямаше да е Стилян Петров и нямаше да направи над 100 мача за националния отбор.
Сега той е на прага на следващия си мач с националния отбор. И отново ще подмине журналистите. Окей, всички свикнаха с това. Понякога обаче е по-добре да си затваряш устата. Стилян Петров и така си е по-позитивен от много от приказливите си съотборници.
Желю Станков/Тема Спорт