2011-11-15 08:36:00
BGfootball.com продължава историите си с известни личности от футболния ни живот. Следващата е на една от най-колоритните личности, подвизавал се в Царя на спортовете у нас – Светослав Бърканичков-Змея. Той е роден на 1 март 1974 г. в Плевен.
Юноша на местния Спартак. Играе като полузащитник. Започва футболната
си кариера през 1991 г. в родния Спартак, който тогава се подвизава в
Б група. За 20 години като професионален футболист играе за 10
български и 6 полски отбора. Печели Купата на Професионалната лига с
Нефтохимик през 1997 г. Шампион на България с Левски (2001) и
Локомотив (Пд) (2004). Завършва кариерата си във ФК Гигант
(Белене) през 2010 г. Участник в четвъртия сезон на "Сървайвър"
(Филипините). В момента е играещ треньор на ФК Мизия (Кнежа).
През 1997 г. ритах във втородивизионния Сторгозия. Не знам какво
впечатления съм оставил, но тогава дойде поканата от Димитър
Димитров-Херо. Не се замислих нито за секунда и отпраших за Бергас.
Тогава "нафтата" беше страхотен отбор и биеше всички наред.
Най-голямата
магария я направихме на един лагер в Трявна. Бяхме на подготовка в
градчето, когато разбрах, че там ще се проведе турнир по канадска борба. По това време там имаше много силен клуб по този спорт и правеха
непрекъснато различни надпревари. Тази се провеждаше в местната
дискотека и дори имаше награден фонд. Проблемът беше, че борбите
започваха след 22 часа. Точно в толкова обаче Херо искаше да сме по
леглата. Мислехме, мислехме и решихме да избягаме. Аз, Тинката Кишишев,
Тодоров и Станимир Димитров. Голяма компания бяхме. Аз щях да участвам, а
Киш и другите момчета дойдоха да ми правят агитка и да ми гледат
сеира. По принцип съм слаб и жилав и не изглеждам много як. Разчитам
повече на техниката си. Не знам дари съперниците ме бяха подценили или
аз бях много добър, но победих всички и стигнах на финала. Там срещу мен
се изправи един огромен мъж. Висок, як като канара. Обявиха го като
шампион по канадска борба. "Захапахме" се здраво и взех, че го победих.
Още по време на схватката почувствах страхотна болка в рамото, но
стиснах зъби и спечелих състезанието. Взех си премията от състезанието и
се прибрахме по нощите в лагера на Нефтохимик. Почти не мигнах от
болка, а на другия ден бяхме на тренировка. Отидох при лекаря на бургазлии и
той установи разкъсването на мускулните връзки. Като разбра какво се е
случило, Херо направо побесня. Не пожелавам на никой футболист да изпита
неговия гняв на гърба си. Вика ми, крещя ми, хока ме, какво ли не. Беше
направо страшно. Не ме наказа, но ми стигаше, че ми държа това зверско
"конско".
За мен Димитър Димитров беше и си остава най-добрият треньор в
България. Единствения му проблем е, че е прекалено емоционален. В
тренировките, тактиките и стратегиите няма равен. Понякога емоциите му
го карат да пренебрегне някои тънки психологически моменти и това е
проблем на футболистите му. Въпреки скандала в Трявна с Херо си
останахме приятели, а с него спечелих Купата на ПФЛ през 1997 г.
Той ме научи на много от тънкостите във футбола, а през 2002 г.
показа, че не е злопаметен, поиска ме от Спартак (Плевен) и ме взе в
Локомотив (Пд).
Очаквайте скоро следващата история на ексцентрика.
Истории на дългогодишния доктор на националния отбор Мишо Илиев може да прочетете тук
Истории на администратора на националния отбор Александър Динев тук
Истории за бившия треньор на Левски Рюдигер Абрамчик тук