2018-03-29 11:46:00
Дончо Донев гостува в предаването "Код Спорт" по ТВ+. Той сподели интересни моменти от престоите му на "Българска армия" и Герена.
– Да се върнем към началото на твоята кариера. Интересното е, че до 13-годишен тренираш лека атлетика и треньорите в този спорт ти чертаят блестящо бъдеще. Как стана така, че избра футбола?
– Стана съвсем случайно. Наистина не само бях лекоатлет, но и бях шампион на 400 м. Но тогава всички лекоатлети, пък и състезатели от всички останали спортове, играеха футбол в дадени тренировки през седмицата. Тогава съм направил впечатление. Извикаха ме и ми казаха: "От теб лекоатлет може и да не стане, но футболист ще стане със сигурност". Дали толкова са разбирали или е плод на някаква случайност, но след този разговор започнах да тренирам футбол и така натрупах над 500 мача на професионално ниво, което никак не е малко. Дали са били качествени или не чак толкова, хората, които са гледали, ще кажат.
– Как се озова на "Българска армия"? Тогава двата гранда бяха разформировани…
– Да, знаете за скандала през 1985 година на финала за купата между ЦСКА и Левски. За нещастие точно тогава трябваше да влизам в казармата. Освен това бях и юношески национален състезател. Всички национали ни събраха в "Армейска школа за високо спортно майсторство – Чавдар". Направиха военно първенство. Спомням си, че бяхме доста сериозен отбор с Радко Калайджиев, Кольо Ганев, Краси Балъков, Илиян Киряков… Играехме контроли срещу елитни клубове и ги побеждавахме. Така или иначе изтече двегодишният срок, в който бях в казармата. Бях капитан на този отбор, получих покана от първия отбор на ЦСКА и така се озовах на "Армията".
– Кое бе първото ти дерби Левски – ЦСКА с екипа на "червените"?
– Мисля, че първото дерби ми беше много неприятно. Загубихме от Левски на "Армията" с 0:3 или с 2:3. Тежко беше, а и бях малък. Знаех какво е ЦСКА, но не го осмислях 100%. След това научих какво трябва да се прави в тези мачове.
– Преминаване от ЦСКА в Левски и обратно не е много здравословно за всеки футболист, но странно теб феновете на "червените" не те освиркаха.
– В днешно време виждаме и тази пошла тенденция – много хора плюят срещу противника, само и само да се харесат на своите, което според мен не е правилно. Това се забелязва в някои от футболистите, да не говорим за ръководители. Тези престрелки са пълна глупост и няма смисъл от тях! Моята работа е да играя на терена за отбора, с който имам договор и където се храня. Най-нормалното нещо е да давам всичко от себе си. Дай Боже, наистина да съм се харесал на публиката – и на ЦСКА, и на Левски. Разбира се, играх и за двата отбора в различни времена. В ЦСКА бях в ерата на комунизма. Много силен отбор, с полуфинал за КНК, четвъртфинал за КЕШ. Мачовете с Барселона и Олимпик Марсилия са незабравими спомени. В Левски отидох в ерата на демокрацията – отбора на народа, имаше и малко политика – СДС и "синята лавина" и т. н. Но се радвам, че ме приеха, защото наистина има опасност, когато преминаваш от единия отбор в другия. Надявам се, че съм се справил добре и с играта си съм показал, че всички отминали времена, са забравени.
– Няколко думи за турския ти период, игра за 4-5 клуба. Как видя футбола в Турция тогава, точно когато започна много да се комерсиализира?
– Моето отиване в Турция беше точно в преломния момент, когато местният футбол набра много сериозна скорост. Държавата, а и самите хора почнаха много да се интересуват от футбол, започнаха да се наливат сериозни финансови средства в клубовете. Моята първа година беше и много добра, и много лоша. Бях голмайстор на Саръерспор, мисля с 14 попадения, но за нещастие отборът ни изпадна. Бяхме малък клуб и бе трудно да останем в групата. Направихме всичко възможно, но изпаднахме. След това имах много добри периоди в Денизлиспор – отбор, в който бяха събрани доста добри играчи. Направихме равен с някои от грандовете като Фенербахче и Галатасарай. Бяхме хит на сезона!
– Чия беше идеята за създаването на синдиката на българските футболисти? Как започна всичко?
– Честно казано, имаше събиране на професионалните футболни лиги в Румъния. Тогава шеф на ПФЛ беше Валентин Михов и беше отишъл в Румъния. Но се оказа, че това не е събиране на професионалната футболна лига, а на синдикатите на футболистите на европейските организации. След неговото завръщане, той спомена, че в България моментът за това е назрял. Идеята дойде съвсем случайно от него. Направи се среща с капитаните на всички отбори. Проведохме разговори с играчите и с хора от футболните среди. В същия момент се обадих на Христо Стоичков, споменах му за тази идея. Той каза, че е прекрасно и стана патрон на нашата организация. Почетен президент е на Асоциацията на професионалните футболисти. Смятам, че е най-подходящ от всички. Общо взето и до днес работим добре. Вече сме доста напред – един от членове на ФИФПро, които най-добре изпълняват своите задачи.