2013-04-18 14:08:00
Боби Григоров е един от играчите, заради които феновете обичат футбола
В историята на българския футбол има и епични успехи, които за съжаление сякаш не са издигнати на дължимия им пиедестал. Малцина поставят отстраняването на Валенсия от Славия сред най-значимите успехи на българските клубове. А успехът е изключителен, защото съперникът е световна футболна марка.
Тук е мястото за един важен ремарк. В първия кръг от турнира за Купата на панаирните градове през ранната есен на 1969 г. срещу Валенсия излиза отбор под името ЖСК Славия. Осем месеца по-рано с решение на ЦК на БКП се извършват няколко абсурдни обединения, и то по средата на сезона. Най-нелогичното и дори идиотско е сдружаването на столичните Славия и Локомотив. Ако при Левски и Спартак е ясна идеологическата причина, а при ЦСКА и Септември е просто абсорбиране, то обединението на “бели” и “червено-черни” е връх на безумието. И логично точно тази наложена административно симбиоза приключва скоропостижно.
Трябва да се отбележи, че по време на краткото съществуване обединеният отбор продължава в шампионата с актива на Славия, играе на стадиона на Славия с бели екипи и дори временната емблема е почти същата като тази на отбора от “Овча купел”, като в кръга е добавена абревиатурата ЖСК – Железничарски спортен клуб… И в тима съотношението на играчите е около две към едно в полза на славистите. Нито едните, нито другите приемат съвместното съжителство охотно – резонно и двете страни държат изключително много на своята автентичност. И двата отбора губят доста от своите водещи фигури, които не намират място в новия тим.
Но партийната повеля е едно, а футболният престиж съвсем друго. Независимо от обстоятелствата ЖСК Славия не тръгва в еврокампанията с пораженческо настроение и излиза срещу знаменития испански тим с пределна амбиция.
На 17 септември 1969 г. на стадион “Славия” гостува двукратен носител на трофея в турнира за Купата на панаирните градове – Валенсия. И очакванията са за лесна испанска победа, още повече че българският тим е воден от двама треньори – Добромир Ташков и Георги Берков.
Испанците контролират първите минути, демонстрират спокойствие и класа. В края на първото полувреме обаче спокойното русло на двубоя е нарушено от гол за домакините. Попадението бележи легендата Боби Григ – Божидар Григоров. През второто полувреме испанците респектират с подчертано груб футбол. Жертва на балтиите им става Начко Михайлов, който напуска контузен и не успява да вземе участие във втория мач на “Местая”. В средата на втората част най-активният на терена – Александър Шаламанов, е повален в наказателното поле след поредния си марков пробив. Тодор Колев е точен от бялата точка и ЖСК Славия фиксира неочакваното 2:0. “Прилепите” се вдигат на финален щурм, предчувствайки, че задачата им е усложнена до максимум. Малко преди края на мача Мивоте прави шокиращ пропуск и домакините запазват вратата си суха благодарение на изявите на гениалния си страж Симеон Симеонов.
Съставът, изнесъл спектакъла срещу Валенсия, е Симеонов, Шаламанов, Христакиев, Геров, Давидов, Колев, Лукач, Янчо Димитров, Григоров, Начко Михайлов и Стоян Коцев. Като резерви се появяват Георги Манолов и Николай Кръстев.
Две седмици по-късно българите извършват огромен подвиг, като завършват 1:1 на “Местая”. Тогавашният капацитет на стадиона от 95 000 зрители е запълнен до краен предел, но в края на мача те до един ръкопляскат на достойния съперник. Боби Григ вкарва гола на живота си в 35-ата минута след комбинация с Янчо Кирилов. Едва в 75-ата минута Валенсия стига до почетен гол, но безспорният доминант от двата мача са българите. За тях са овациите на стадиона и комплиментите за блестящото представяне.
За огромно съжаление ЖСК Славия катастрофира тежко срещу непретенциозния Килмърнък в следващия кръг. 4:1 е резултатът в Шотландия, а на реванша само за 24 минути са върнати два от головете, но с това опитът за обрат приключва безславно. Отново в натрапения формат ЖСК Славия се представя в същия турнир година по-късно, когато отпада от Хайдук (Сплит). И двете участия остават в статистиката на Славия.
Едно едро момче от столичния кв. “Павлово” е оставило неизлечима следа в историята на най-стария столичен клуб. Споменът за Боби Григ ни докарва само до съжалението, че в българския футбол вече не се раждат такива самородни диаманти. Той съчетаваше физическа мощ с неповторим усет към топката и гола, а присъствието му на терена не можеше да остане незабелязано. В кариерата си е вкарал 128 гола в 301 мача в “А” група с белия екип, но по-важното е, че умееше да го прави по свой фирмен начин. Безспорен любимец на бялата публика, която го боготвореше заради уникалния му стил. Славата на Славия като отбор на интелектуалци се крепи и върху футболисти от типа на Божидар Григоров. Със силата на своя футболен интелект той можеше да решава мачове. А в един финал за купата на страната влезе и направи знаменит обрат (б.р. – 3:2 за Славия срещу Локомотив София след 1:2 10 минути преди края. Тогава “белите” с 10 души бележат 2 гола, Андрей Желязков вкарва хеттрик, но обратът е дело на влезлия Григоров).
Боби бе от играчите заради, които феновете обичат футбола независимо от личните си пристрастия. С прискърбие трябва да приемем, че артисти от калибъра на Боби Григ трудно биха вирели в днешния футбол. Такива като него са прекалено ярки, прекалено забележими и автентични за сегашния сив фон. Но пък той ни остави много незабравими спомени.
Жаклин Михайлов
––
* Стани фен на Славия във Фейсбук и следи новините за тима от BGfootball.com
––
Следвайте ни в: Twitter | Google + | Пазарувайте в SportForMe.com