2016-01-29 17:14:00
24-годишният халф Владислав Узунов бе един от тримата освободени от ЦСКА през зимата. Заедно с него напуснаха Иво Иванов и Радой Божилов. Узунов вече подписа договор с втородивизионния Добруджа и направи дебют в контрола. Той даде интервю за „Тема Спорт”, в което говори за причините довели до това да напусне „Армията” и да избере клуба от Добрич.
– Влади, защо се стигна до раздялата с ЦСКА?
– Седнахме нормално с Христо Янев и се разбрахме, че не му е нужен още един такъв футболист. Обяснявам си това, че не успях да се наложа, по няколко причини. От една страна, имах лошо начало и малко преди началото на официалните мачове се контузих. После пък бях използван на неподходяща позиция като ляво крило, където не се чувствам най-силен. Предпочитам да играя в средата на терена. Може би и аз съм имал някаква вина за раздялата, но фактът е, че не се получиха нещата. Явно са били други вижданията на треньорите. Бях използван в началото на крило и си казах: "Добре, ще помогна на отбора". Но явно са си мислили, че ще ме използват на тази позиция, а аз не се чувствам особено добре там. Иначе като организация в клуба всичко си беше направо на уникално ниво, супер професионално. Естествено, че ми се искаше да остана повече, но явно така е трябвало да стане. ЦСКА с този отбор трябва да е в А група, особено като се има предвид и организацията в клуба, която е перфектна.
– В тази връзка как виждаш шансовете на ЦСКА за спечелване на купата?
– В турнирните мачове нищо не се знае, но донякъде зависи и кой съперник ще се падне на полуфиналите. Като цяло ЦСКА има абсолютно реални шансове за купата. Може да победи почти всеки един отбор в България.
– Как се стигна до преминаването ти в Добруджа? Защо избра този отбор?
– Няколко отбора от Б група ми звъняха. Треньорът на Добруджа (б.а. – Радостин Димов) ми каза, че имат за цел да се спасят от изпадане. Аз искам да играя редовно и да се наслаждавам на футбола, затова реших да помогна на Добруджа. Пък и Добрич е голям град и заслужава да има отбор в професионалния футбол.
– Казваш, че искаш да се наслаждаваш на футбола, но битката за оцеляване в Б група ще ти донесе ли наистина удоволствие от играта?
– Да си кажа честно предпочитам да участвам в такива по-завързани мачове, отколкото в двубои, в които се знае предварително всичко и победителят е предрешен, както беше досега. Така има тръпка да играеш, аз обичам да участвам в такива срещи.
– Заради тръпката ли отиде през 2013 година в Хасково? Там ситуацията не беше особено добра, въпреки че отборът стигна до А група…
– Да, заради това. Спомням си, че когато влязохме в А група, даже нямахме вода в съблекалнята. Но въпреки това се справихме. Беше тежко, но имаше тръпка.
– Докога е договорът ти с Добруджа?
– До края на месец май. И след това ще преценим какво ще стане. Надявам се, че за в бъдеще ще изскочи някоя добра оферта от А група, защото ми се играе в елита.
– Всеки роден футболист си мечтае да играе навън…
– Зависи. Вижда се, че българските футболисти трудно пробиват в чужбина. Като гледам дори някои от виканите в националния отбор не играят редовно, а какво остава за футболистите от по-ниско ниво като мен. Така че пробив в чужбина е доста трудно осъществим.
– Литекс последва ЦСКА и Локо София през изхода от А група, преди това през лятото Хасково и Марек направо изчезнаха…
– Всеки вижда, че не вървят на добре нещата и никой нищо не прави по въпроса. В България не само футболът, а и всичко отива надолу. Но мерки не се взимат.