Само каква евро седмица за българските отбори! Четири мача, два от които срещу много сериозни отбори и нито една загуба, и нито един допуснат гол. Много е възможно малко хора да са го забелязали.
Лудогорец е ясен и не подлежи изобщо на коментар. 3:0 срещу Шамрок си e победа находом и най-малкото, което отбор от подобна класа може да вземе. Ботев пък не допусна загуба в мач, в който АПОЕЛ беше определян като изявен фаворит преди мача.
И двата мача обаче останаха в сянката на двубоите на ЦСКА и Левски. Логично, от ЦСКА се очаква продължаване на стабилните евроизяви, докато Левски тръгна само с надеждата, че ще се справи достойно срещу гранд като ПАОК. Получи се така, че ЦСКА за пореден път беше слаб, а Левски не просто зашлеви гърците, но ги постави на колене.
ЦСКА демонстрира архаичен футбол, безумно вдигане на топката, почти никакво движение и на практика нито едно създадено с умисъл положение. Тук е моментът да кажем категорично: „Разберете, ЦСКА не е Литекс“. Онзи Литекс, за който всички говорят и който ако беше продължил съществуването си в онзи вид, щеше да си тръгне с минимум два гола аванс. Всички са наясно какво се случва с управлението на червения гранд и всички са наясно, че проблемите идват от там. Дори и футболистите да са класни. Каквито са новият таран Назон, централният полузащитник Махмутович и сърбинът Туфегчич примерно. Плюс вече 30-годишната липса на баланс между очаквания и реалности от страна на феновете.
Мачът беше много слаб и труден за гледане. След седмица може би ще е различно, особено ако се започне след залез, но тенденциите от години са притеснителни.
Левски обаче беше друга работа. Баам, гол в първата минута, овладян натиск и Бааам – втори гол. Като по учебник, макар че едва ли е бил точно този замисълът. Мъри се оправя само в клуб с пари? Край на тази мантра. Футболното преобразяване на „сините“ с играчи, които в началото не знаеха дори най-върлите фенове е факт. А селекцита, както се оказва – много прецизна. Селекцията е важна, но не винаги. По-важно е как ще се използват играчите. А Стоилов явно успява да го направи много добре.
Сега обаче да обърнем внимание на главното. Заради което е и този текст. Критиките към ЦСКА и похвалите към Левски могат да загубят всякакъв смисъл, ако „червените“ се класират, а „сините“ не успеят да довършат започнатото. Поне на 50% шансовете за подобен сценарий са налице. ЦСКА може и да не покажат кой знае какво, но на Армията ще затруднят доста повече Гьорче Петров, а положенията дори и да не са 10, ще са повече от единственото вчера. Което твърде вероятно ще доведе до класиране напред.
Левски обаче отива на стадион, който не е никак гостоприемен за другите отбори. ПАОК е наранен и дори и да е имало подценяване преди първия мач, това вече ще е изключено. Левски не разполага с изобилие от играчи на възраст и с опит, и Михайлов и Миланов едва ли ще са достатъчни да внесат спокойствие в младите сини редици. Което е предпоставка за поддаване пред напрежението. Разбира се много често са правени подобни „предположения“ и много пъти отборът в положението на Левски не само се е справял, но и е побеждавал и втори път.
Затова трябва да сме внимателни в критиките и похвалите. ЦСКА и Левски заслужават всичко, което се говори от два дни за тях. След седмица нека пак да ги има, но и двата отбора да са продължили напред.