2015-04-03 15:34:00
Георги Илиев е основният мотор на китайския тим Шъдзяджуан Йончен, който по всички показатели си е българският отбор в Суперлигата. Халфът беше №1 в лигата, докато тимът, воден от Ясен Петров, играеше във Втора лига. "Виждаш ли я тази високата сграда?", пита Илиев, сочейки 30-етажна постройка на около 100 метра от кафенето.
"Сега е чисто, но обикновено тази сграда не се вижда от смога в града. За един българин е трудно да си го представи, но е факт", така Жоро описа с няколко думи трудностите в Шъдзяджуан, който е най-мръсният град в Китай. "Децата ми обаче не боледуваха тук, а бяха доста месеци в града. Варна уж е чиста, а там са постоянно със здравословни проблеми", добавя той. Ето какво каза Георги Илиев пред "Меридиан Мач", след като Йончен спечели първа точка в Суперлигата с 1:1 срещу временния лидер Ляолинг в Шъдзяджуан.
– Жоро, как се чувстваш в Китай?
– Добре. Свикнах вече. От година и три-четири месеца съм тук и всичко е ОК. Хората се грижат за нас. Опитват се да правят всичко най-добро. Имаше доста неща, с които трябваше да свикна през този период, но се приспособих.
– Тимът ти Шъдзяджуан Йончен вече записа първа точка в Суперлигата. По мой наблюдения покрай представянето ви има сериозна еуфория в града…
– Еуфорията в града дойде още със самото влизане в елита на Китай. Млад отбор сме. Само от 3-4 години е професионален. Настроението на феновете ни се приповдигна допълнително и след първия мач, в който се изправихме срещу шампиона Гуанджоу. Предварително ни отписваха за това тежко гостуване, но ние изненадахме всички и трябваше да си тръгнем оттам с точка или три. Всичко това допълнително вдигна еуфорията за първия ни домакински мач. Трибуните бяха препълнени. Атмосферата беше уникална. В общи линии в града всички са на тръни, откакто влязохме в Суперлигата.
– Какво ти направи първо силно впечатление в китайския футбол?
– Бях шокиран от симулациите във втора дивизия. Имаше практика, когато единият отбор вкара гол, до края на мача футболистите му да лежат на терена. Със сигурност в Cyперлигата ще е различно. Тук футболистите са доста бързи и резки. Това се отразява на играта. Като цяло отборите играят много дефанзивен футбол.
– В споменатия от теб мач с Гуанджоу си поставил рекорд по пробягани метри и точни пасове. Как се получава така, че 33-годишният Георги Илиев удря в земята футболисти, струващи 15-20 милиона долара?
– Чух за това… в крайна сметка загубихме. Тези цифри може само да ме радват. Надявам се да започнем да трупаме повече точки, а не километри (смее се).
– Бюджетът на Шъдзяджуан Йончен е 30 000 000 долара, а този на Гуанджоу – 250 000 000. Какви са шансовете на отбора ви за оцеляване?
– Доста специалисти в Китай ни отписват тотално от сметките. Надявам се да ги опровергаем. Повечето клубове хвърлят доста милиони за трансфери и заплати. Виждаш, че в Китай парите не са проблем. Нашият клуб е млад и тепърва гради авторитет и организация. Дано да оцелеем в Суперлигата въпреки всичките трудности.
– Липсва ли на отбора Емил Гъргоров?
– Естествено. Бадема беше тук само няколко месеца, но остави отлични впечатления в китайците. Той вкара и попадението, което реално ни прати в Суперлигата. С него бяхме неразделни и много се подкрепяхме. Не знам причините, поради които той не остана в Шъдзяджуан Йончен.
– Говорих с президента на клуба мистър Ли по темата. Той каза, че Бадема не е останал в отбора, защото се контузвал прекалено често, а в Китай се харесвали повече здрави момчета, биткаджии. Пропускал мачове и заради националния отбор…
– Във футбола има контузии, които няма как да ги преодолееш. Има и такива, при които можеш да стиснеш зъби и да излезеш на терена. Но щом е решение на президента и той така е казал, явно няма как да се променят нещата. Когато Гъргоров дойде в клуба, казах на всички, че щом той е тук промоцията е сигурна. И така стана. Всеки, който познава Бадема, знае, че той е от голяма класа.
– Повиквателните от националния отбор на България също са причина Гъргоров да не остане в Китай. Сега не те извикаха за мача с Италия. Това плюс или минус е за теб?
– Естествено, че е минус. Към националния отбор отношението ми винаги е било едно и също. За мен винаги е било чест и престиж да съм там. Да защитавам националната фланелка. Естествено, че исках да играя срещу Италия, но това си е решение на селекционера Ивайло Петев. А това, че националният отбор е една от причините Бадема да не подпише нов договор – не ми звучи нормално. Би трябвало да е гордост за нашия клуб да има национален състезател.
– Според теб защо не си част от националния отбор в момента?
– Не знам. Трябва да питате Ивайло Петев. Може би разчитат вече на по-млади момчета. Явно и няма наблюдение върху мен. Това си е въпрос на негов личен избор. Но не съм сърдит.
– Следиш ли какво става с Черно море?
– Разбира се. Надявам се да играят финал за Купата и им пожелавам успех. Чувам се с доста момчета, така че знам всичко, което става в отбора.
– Черно море сега ще гостува на Левски…
– Не знам какво да очаквам от този мач. Щом Левски са стигнали до втората шестица, значи нещата при тях не вървят добре. Защо "моряците" да не ги ударят на Герена?!
– Предполагам, че семейството ти липсва много. Как поддържате връзка?
– Естествено, че ми липсва много. Това е най-тежкото от целия ми престой тук. Толкова месеци да не можеш да видиш жената и децата. Тежко е, но надявам се лятото да дойдат за 2-3 месеца, когато е ваканцията на децата.
– Какво ти направи най-силно впечатление, когато дойде в Китай?
– Културата им е много различна. Начинът на живот, храненето, всеки един детайл от живота при тях е различен. Доста се чудиш защо така ги правят нещата, но след това лека-полека започваш да свикваш с тези неща. Първите месеци е доста трудно да се свикне с тяхната култура.
– Колко време ти трябваше да се научиш на ядене с клечки, да научиш думи на китайски?
– За яденето имах малко опит със сушито и клечките. А в момента съм перфектен. С езика е много по-трудно. Имат доста звуци между Ш, Ч, Ж и Ц, така че някои думи са доста трудни за научаване, но напредвам. За тези 15 месеца научих много думи и с доста неща вече мога да се оправя.
– Доколко ти помага това, че сте няколко българи в клуба.
– Естествено, че ми помага много. За всички е добре, че сме повече. За някакви дребни проблеми винаги можеш да се обърнеш към някого. А за китайците доколко е добре, че ние сме тук – не знам. Те са хора, които много уважават другите, и всеки от нас е добре приет от всички. Уважението е голямо.